Yo.
05-14-2014, 13:15
Не знам дали е това раздела,но няма друг подходящ за историята ми.
Тя ще е много дълга,не съм трол,наистина ми трябва помощ,защото вече не мога да си помогна сама и не знам какво да правя.Моля,на който му се чете,да чете.Моля и за сериозни отговори.Ще се опитам колкото се може повече да я скъся.
Ще започна с няколко главни неща,които може би ми влияят.
Майка ми е била изнасилвана редовно от 2рия си баща,още от 11 годишна.Когато е била на 15 ме е родила.Не ме е махнала и ме е отгледала.На 16 е родила друго дете от същият човек,но него е оставила в дом,понеже не е могла да се грижи за мен,камоли за другото дете.(Не я упреквайте,защото и при нея ситуацията е била много гадна,а и все пак е била малка.Още дете.Той я е биел,пиел е постоянно и я е заплашвал,че ако каже на някой ще ги убие всичките.Баба ми(нейната майка) не е знаела нищо,понеже постоянно е работила.) След 2рото дете,баба ми е разбрала всичко и е взела мерки,но баща ми(2рия баща и на майка ми) е запалил къщата ни в която сме живели преди,тя е била в едно село и вътре е била пра баба ми,която е била сляпа,и е починала вътре в къщата от задушаване.Никой не е могъл да докаже,че той е направил всичко това.Има ограничителна заповед,да не ни доближава и нямаме нищо общо с него.Този човек съм го виждала няколко пъти,знам къде живее,но не искам да имаме нищо общо .След време всичко се е оправило с него,всичко е приключило.Майка ми се е оженила след 2 години за друг човек.Той ме е приел като негово дете.Водя се и на негово име.Първоначално е пиел постоянно алкохол,гонил ни е от вкъщи с мама на снега,но след време и това се е оправило.Спрял е да пие и всичко е било като по вода.Имам си братче от него.Той е на 14 години в момента.А аз съм на 17.Преместихме се в друг град,купихме си апартамент,просто живота ни беше перфектен,нямали сме никакви проблеми.Дори много малко пъти е имало караници в къщи,и те са за това,че аз или брат ми сме направили някоя глупост,което е нормално.На 13 септември 2011 година,мама дойде при мен и ми каза,че е решила да се разведе с тате.Каза ми,че не може да продължава повече,че този човек не го обича,и че се е хванала с него само и само да избяга от стария си живот.Може би го е обичала,но не и такава обич каквато трябва да имат като съпрузи,с деца,а и ние вече с брат сме големи.И така на следващия ден 14 септември,ден преди първият учебен ден,тя седна и поговори с него.Аз седях пред блока с една съседка и си говорихме.Изведнъж чух блъскания,крясаци,рев и какви ли не още неща.
Извиках полиция,понеже ме беше страх да се кача горе,бягах боса да търся полицаите,защото не можах да им обясня къде точно живеем от паника.Дойдоха,говориха с мама и тате,всичко се успокои.Тате имаше оферта да замине на работа в чужбина и поради тази причина остана 1 месец при нас.Той се промени,стана коренно различен,постоянно се бръснеше,постоянно си сменяше дрехите,постоянно переше,готвеше,чистеше и всичко домакински задължения в едно.Беше страхотно,но мама не си беше сменила решението.Мина този 1 месец,той замина за чужбина,мама подаде молба за развод и се разведоха.През това време обаче баща ми стана коренно различен човек.Постоянно ни обиждаше.Няколко пъти е правил опити за самоубийство пред мен.Един път тръгна да скача от терасата,погали мама по главата и и каза "Искам ти да ме изкъпеш,обръснеш и облечеш".Но мама го спря.
Хем ми говореше мило,като баща,хем след секунди арогантно.Мина 1 година,аз се отдръпнах от него,именно заради всички тези глупости,които ми беше наговорил и правил през това време.Просто не чувствах същото,изпитвах гняв.Много гняв и му бях сърдита.След време той се върна в България и искаше да се видим.Излязохме на кафе.Бях с едно кученце.Той ми каза да си поръчам нещо,а аз поръчах само една вода за да дам на кучето.Държах се добре,но дръпнато.Каза ми,че има тумор,но аз не му повярвах защото ми беше наговорил толкова глупости.Лъжа след лъжа.Не знам какво му е била целта.На 12 юни 2012 той почина.Така и не разбрах от какво.Мама ми звънна рано сутринта и ми каза.Това го преживявам изключително трудно.Много,много трудно.След 1 месец ще направи 2 години,а аз все още не мога да осмисля всичко.Кога и как стана.Постоянно плача,постоянно ми липсва,а най-гадното ми е,че бяхме скарани,когато почина.
Майка ми тогава си имаше приятел.Не се прибираше,беше постоянно у тях,ако се прибере то ще е да спи и да ни се кара за всякакви глупости.Беше отвратително.Баба ми живее до нас и добре,че беше тя за да не умрем от глад и мизерия с брат ми.И това време мина.Говорих с нея сериозно,осъзна грешката си.Тя ми каза,че за първи път обича и че се чувства като дете.И с нея всичко се нареди.
Ние живеем в малко градче,до големия град.Няма да споменавам кой.Мечтата ми е да живея в големия град.Преди 1 година се преместихме там с приятеля на мама.Всичко си беше перфектно.Чувствах се добре,нямах проблеми.Бяхме щастливи.Мама забременя и загуби бебето.Преживяхме го тежко,но най-вече тя.Взехме си куче,за да се разсеем.И то умря след 2 седмици от вродено заболяване.Решихме да се върнем в нашето малко градче.Не искахме,но не искахме и да оставаме повече там.От 5 месеца сме тук,мама отново е бременна и вече е в 4тия месец.Живот и здраве,ще си имаме бебче.
Но точно тук има един голям проблем.АЗ.Аз не се чувствам добре.Не знам как да го опиша и дали ще ме разберете.В много тежка депресия съм.От няколко месеца посещавам психолог,помага ми за няколко дена и пак всичко отначало.Проблема е,че всичко си го слагам на сърце и много ги мисля нещата.Чувствам се смачкана.Преди няколко месеца в училище припаднах от нерви,така и не разбрах какво стана,просто припаднах.Дигнала съм високо кръвно.Ходих по лекари,насам-натам,но никой нищо не ми каза.Била съм здрава като бик.
Аз си имам приятел от 1година и месец.И с него всичко си беше перфектно,докато аз не се промених и не станах баси нервата.Постоянно се караме,заради мен..правя му проблем за най-малкото,впрягам му се за най-малкото и се дразня с него.Отдръпнах се от приятелите ми,от всички само 1 остана до мен.Има и други,но те са ми съученици.Затворих се много в себе си,не съм същата каквато бях преди.Винаги усмихната,колкото и да ми беше гадно,а сега съм постоянно в лошо настроение.Постоянно.Не знам дали можете да си го представите,но е така.Не съм се усмихвала истински от месеци,не се радвам и на малките неща,вече нищо не може да ме зарадва.
Опитвам да се разсейвам,чета книги,карам колело,играя футбол,волейбол,тенис на маса и много други,но нищо не ми помага.Излизам и по-често сред природата.Аз обожавам природата и преди когато изляза из гората се радвах,а сега всичко ми е все едно.Не ходя толкова често на училище,не говоря много,постоянно мълча и постоянно съм унила.Вече не знам какво да правя,не мога да си помогна сама.Искам,но не става.Явно не искам достатъчно силно,не знам.Страшно съм объркана,не знам какво да направя.........................В момента най-важния човек до мен е приятеля ми,той прави всичко за мен,всичко за да ми е добре,и аз пак съм недоволна.Искам да го радвам,а дори и на него не се радвам вече.Обичам го,но като го вида и вече знам за какво ще се скараме.Той ме разбира,за това и още е с мен.Опитва се да ми помогне,но не става.Не искам да му вредя повече,страшно много му вредя.Той идва при мен весел,а аз съм в лошо настроение,както винаги и започвам да му търся кусури,да се карам с него за някакви глупости буквално.За някакви дребни неща.Снощи му казах,че искам да скъсаме.Казах му причините,но той каза,че ще остане с мен и ще ми помогне,че ме обича и иска да съм добре и ще се грижи за мен до последно.И наистина остана с мен.И след всичко това той пак остана с мен.Никой друг,освен него.
По едно време започнах да пия хапчета-Валидол,успокояват ме,но ги спрях за да не се пристрастя.Започнах и от време на време да пуша трева,но много рядко.Дръпвам си само един път,за да се отпусна и да не мисля за нищо.Страх ме е да се отпусна,защото намирам успокоение именно в тревата,а не искам да ставам наркоман.Стига ми,че пуша цигари като комин.Другото което е,че на мен ми позволяват абсолютно всичко,майка ми ми има пълно доверие и ми е дала пълна свобода,а аз не мога да я използвам.
Пуснах темата в този раздел,защото става въпрос за здравето ми.Психиката ми е много разстроена.В главата ми е пълна каша.
Съжалявам за дългият пост,но това е.Наистина Ви моля,за по-сериозен съвет.Стига с тези глупости.
Тя ще е много дълга,не съм трол,наистина ми трябва помощ,защото вече не мога да си помогна сама и не знам какво да правя.Моля,на който му се чете,да чете.Моля и за сериозни отговори.Ще се опитам колкото се може повече да я скъся.
Ще започна с няколко главни неща,които може би ми влияят.
Майка ми е била изнасилвана редовно от 2рия си баща,още от 11 годишна.Когато е била на 15 ме е родила.Не ме е махнала и ме е отгледала.На 16 е родила друго дете от същият човек,но него е оставила в дом,понеже не е могла да се грижи за мен,камоли за другото дете.(Не я упреквайте,защото и при нея ситуацията е била много гадна,а и все пак е била малка.Още дете.Той я е биел,пиел е постоянно и я е заплашвал,че ако каже на някой ще ги убие всичките.Баба ми(нейната майка) не е знаела нищо,понеже постоянно е работила.) След 2рото дете,баба ми е разбрала всичко и е взела мерки,но баща ми(2рия баща и на майка ми) е запалил къщата ни в която сме живели преди,тя е била в едно село и вътре е била пра баба ми,която е била сляпа,и е починала вътре в къщата от задушаване.Никой не е могъл да докаже,че той е направил всичко това.Има ограничителна заповед,да не ни доближава и нямаме нищо общо с него.Този човек съм го виждала няколко пъти,знам къде живее,но не искам да имаме нищо общо .След време всичко се е оправило с него,всичко е приключило.Майка ми се е оженила след 2 години за друг човек.Той ме е приел като негово дете.Водя се и на негово име.Първоначално е пиел постоянно алкохол,гонил ни е от вкъщи с мама на снега,но след време и това се е оправило.Спрял е да пие и всичко е било като по вода.Имам си братче от него.Той е на 14 години в момента.А аз съм на 17.Преместихме се в друг град,купихме си апартамент,просто живота ни беше перфектен,нямали сме никакви проблеми.Дори много малко пъти е имало караници в къщи,и те са за това,че аз или брат ми сме направили някоя глупост,което е нормално.На 13 септември 2011 година,мама дойде при мен и ми каза,че е решила да се разведе с тате.Каза ми,че не може да продължава повече,че този човек не го обича,и че се е хванала с него само и само да избяга от стария си живот.Може би го е обичала,но не и такава обич каквато трябва да имат като съпрузи,с деца,а и ние вече с брат сме големи.И така на следващия ден 14 септември,ден преди първият учебен ден,тя седна и поговори с него.Аз седях пред блока с една съседка и си говорихме.Изведнъж чух блъскания,крясаци,рев и какви ли не още неща.
Извиках полиция,понеже ме беше страх да се кача горе,бягах боса да търся полицаите,защото не можах да им обясня къде точно живеем от паника.Дойдоха,говориха с мама и тате,всичко се успокои.Тате имаше оферта да замине на работа в чужбина и поради тази причина остана 1 месец при нас.Той се промени,стана коренно различен,постоянно се бръснеше,постоянно си сменяше дрехите,постоянно переше,готвеше,чистеше и всичко домакински задължения в едно.Беше страхотно,но мама не си беше сменила решението.Мина този 1 месец,той замина за чужбина,мама подаде молба за развод и се разведоха.През това време обаче баща ми стана коренно различен човек.Постоянно ни обиждаше.Няколко пъти е правил опити за самоубийство пред мен.Един път тръгна да скача от терасата,погали мама по главата и и каза "Искам ти да ме изкъпеш,обръснеш и облечеш".Но мама го спря.
Хем ми говореше мило,като баща,хем след секунди арогантно.Мина 1 година,аз се отдръпнах от него,именно заради всички тези глупости,които ми беше наговорил и правил през това време.Просто не чувствах същото,изпитвах гняв.Много гняв и му бях сърдита.След време той се върна в България и искаше да се видим.Излязохме на кафе.Бях с едно кученце.Той ми каза да си поръчам нещо,а аз поръчах само една вода за да дам на кучето.Държах се добре,но дръпнато.Каза ми,че има тумор,но аз не му повярвах защото ми беше наговорил толкова глупости.Лъжа след лъжа.Не знам какво му е била целта.На 12 юни 2012 той почина.Така и не разбрах от какво.Мама ми звънна рано сутринта и ми каза.Това го преживявам изключително трудно.Много,много трудно.След 1 месец ще направи 2 години,а аз все още не мога да осмисля всичко.Кога и как стана.Постоянно плача,постоянно ми липсва,а най-гадното ми е,че бяхме скарани,когато почина.
Майка ми тогава си имаше приятел.Не се прибираше,беше постоянно у тях,ако се прибере то ще е да спи и да ни се кара за всякакви глупости.Беше отвратително.Баба ми живее до нас и добре,че беше тя за да не умрем от глад и мизерия с брат ми.И това време мина.Говорих с нея сериозно,осъзна грешката си.Тя ми каза,че за първи път обича и че се чувства като дете.И с нея всичко се нареди.
Ние живеем в малко градче,до големия град.Няма да споменавам кой.Мечтата ми е да живея в големия град.Преди 1 година се преместихме там с приятеля на мама.Всичко си беше перфектно.Чувствах се добре,нямах проблеми.Бяхме щастливи.Мама забременя и загуби бебето.Преживяхме го тежко,но най-вече тя.Взехме си куче,за да се разсеем.И то умря след 2 седмици от вродено заболяване.Решихме да се върнем в нашето малко градче.Не искахме,но не искахме и да оставаме повече там.От 5 месеца сме тук,мама отново е бременна и вече е в 4тия месец.Живот и здраве,ще си имаме бебче.
Но точно тук има един голям проблем.АЗ.Аз не се чувствам добре.Не знам как да го опиша и дали ще ме разберете.В много тежка депресия съм.От няколко месеца посещавам психолог,помага ми за няколко дена и пак всичко отначало.Проблема е,че всичко си го слагам на сърце и много ги мисля нещата.Чувствам се смачкана.Преди няколко месеца в училище припаднах от нерви,така и не разбрах какво стана,просто припаднах.Дигнала съм високо кръвно.Ходих по лекари,насам-натам,но никой нищо не ми каза.Била съм здрава като бик.
Аз си имам приятел от 1година и месец.И с него всичко си беше перфектно,докато аз не се промених и не станах баси нервата.Постоянно се караме,заради мен..правя му проблем за най-малкото,впрягам му се за най-малкото и се дразня с него.Отдръпнах се от приятелите ми,от всички само 1 остана до мен.Има и други,но те са ми съученици.Затворих се много в себе си,не съм същата каквато бях преди.Винаги усмихната,колкото и да ми беше гадно,а сега съм постоянно в лошо настроение.Постоянно.Не знам дали можете да си го представите,но е така.Не съм се усмихвала истински от месеци,не се радвам и на малките неща,вече нищо не може да ме зарадва.
Опитвам да се разсейвам,чета книги,карам колело,играя футбол,волейбол,тенис на маса и много други,но нищо не ми помага.Излизам и по-често сред природата.Аз обожавам природата и преди когато изляза из гората се радвах,а сега всичко ми е все едно.Не ходя толкова често на училище,не говоря много,постоянно мълча и постоянно съм унила.Вече не знам какво да правя,не мога да си помогна сама.Искам,но не става.Явно не искам достатъчно силно,не знам.Страшно съм объркана,не знам какво да направя.........................В момента най-важния човек до мен е приятеля ми,той прави всичко за мен,всичко за да ми е добре,и аз пак съм недоволна.Искам да го радвам,а дори и на него не се радвам вече.Обичам го,но като го вида и вече знам за какво ще се скараме.Той ме разбира,за това и още е с мен.Опитва се да ми помогне,но не става.Не искам да му вредя повече,страшно много му вредя.Той идва при мен весел,а аз съм в лошо настроение,както винаги и започвам да му търся кусури,да се карам с него за някакви глупости буквално.За някакви дребни неща.Снощи му казах,че искам да скъсаме.Казах му причините,но той каза,че ще остане с мен и ще ми помогне,че ме обича и иска да съм добре и ще се грижи за мен до последно.И наистина остана с мен.И след всичко това той пак остана с мен.Никой друг,освен него.
По едно време започнах да пия хапчета-Валидол,успокояват ме,но ги спрях за да не се пристрастя.Започнах и от време на време да пуша трева,но много рядко.Дръпвам си само един път,за да се отпусна и да не мисля за нищо.Страх ме е да се отпусна,защото намирам успокоение именно в тревата,а не искам да ставам наркоман.Стига ми,че пуша цигари като комин.Другото което е,че на мен ми позволяват абсолютно всичко,майка ми ми има пълно доверие и ми е дала пълна свобода,а аз не мога да я използвам.
Пуснах темата в този раздел,защото става въпрос за здравето ми.Психиката ми е много разстроена.В главата ми е пълна каша.
Съжалявам за дългият пост,но това е.Наистина Ви моля,за по-сериозен съвет.Стига с тези глупости.