abvd
05-16-2014, 19:21
Здравейте и добър вечер съфорумници ето и моята история. Преди 5 години се запознах с едно момиче... ходихме около година и половина след това аз се преместих в София а тя замина във Бургас със техните. Обещахме си взаймно, че след време пак ще се видим било то дни,месеци,години... минаха 5 години от тогава и през това време се бях скарал с нея 2-3 пъти.. сдобрявахме се после пак се карахме и то за глупости. Преди нова година след една дискотека се бях напил и понеже ми се беше насъбрало.. понеже нямаше никой буден по това време във фейсбук аз видях нея и си излях мъката. 1 час ако не и повече и сипах на главата такива глупости че накрая и казах " да си беше останала такава каквато си беше преди 5 години" и дотам. На следващия ден изтрезнях и разбрах какво съм направил.. опитах се да се сдобрим но беше твърде късно. Оставих работите така за 2 месеца със намерението, че ми прости и ще разбере грешката ми. През тези месеци съвестта ми не спря да ме гложди.. все исках да и пиша но не намирах сили, все исках да и пиша да и се обадя за да и се извиня но не намирах подходящото извинение. Най-накрая събрах сили и и писах дълго съобщение. След това ми отговори и закрепихме работите "УЖ". След около 1 месец ми каза, че ще ходи във провинцията със класа си на художествен пленер нещо такова.. казах и добре. Видяхме се.. подоворихме си.. гушнати бяхме въобще целия ми ден беше розор на сърчица и ахх тия пеперуди във стомаха.. :) :) :) . Неусетно след като се видяхме 2 дена след това аз пак бях лудо влюбен във нея.. след може би още 2 дена се видяхме понеже, тя на следващия ден си тръгваше.. ходихме на кафе всичко мина перфектно.. видяхме се бяхме неразделно гушнати. Преди да я изпратя до хотела ужасно гадно ми стана, че си тръгва и кой знае кога пак ще я видя... отидохме пред хотела и тя ме издърпа настрани. Каза " ела да те питам нещо" и аз от там вътрешно целия се сринах.. не знаех какво да кажа не знаех какво да направя.. насълзиха ми се очите разплаках се. Мъчно ми стана след всичко това че не остана време да и се извиня.. че кой знае кога пак ще я видя, че няма да я докосвам още може би.. 2-3-4-5-6 месеца. Казах и със сълзи на очите че искам да бъде силна и че лятото ще се видим.. и си обещахме взаимно че пак ще се видим независимо от всичко и всеки. На следващия ден вечерта.. тя ми каза че иска да бъде напълно искрена със мене и че не може да си позволи в момента да сме нещо повече от това което сме в момента... аз я попитах какво значи това а тя ми отговори че след всичките тия години нямало тръпка, чувствата и не били същите и че иска да сме само "ПРИЯТЕЛИ".. аз естествено се стъписах и и казах че аз не искам да сме само приятели аз искам да сме нещо повече от това.. а тя ми написа , че нямало как да се случи при положение че сме много далече.. че аз винаги ще си остана нейния малък Венци и че все още ме обича и все още иска да ме види.. но аз това го разбрах в последствие. След това се прибрах в София.. и от няколко седмици ме гложди тая мисъл, че сега този месец става на 18 иии.. за нея живота почва а аз къде оставам? Сигурно ще ме зареже и ще си продължи живота без мен... купони,дискотеки,приятели.. . не мога да си извадя тая мисъл от главата че моето момиче ще поеме по коренно различен път от моя и че вече няма да е част от живота ми.. до една голяма задънена улица стигнах на къде сега??? какво да правя?? какво да си мисля??? Все ми е в главата мисълта, че ще си намери друг.. постояно плача.. постоянно ми е гадно и ми е тъжно. Не ям, понякога и не спя, не мога да направя една нормална тренировка без да си помисля за нея.. счупено ми е от вътре Постоянно ми се въртят в главата разни мисли и започвам да си мисля че ще станат реалност... страх ме е че ще я загубя. Знам, че след всички години няма какво друго да очаквам.. но все пак имам огромни надежди не знам какво да правя....