xNarcisseNoir
05-17-2014, 07:06
Ох. Искам да споделя моя проблем и ако мога - да открия отговор на въпросите си.
Имам брат,който е с осем години по-голям от мен. И е доста ревнив. Не, че изпитва нещо към мен,ами е от сорта на "предпазване"... Няколко пъти съм опитвала да завържа разговор с него на тема "момчета", но той не дава и дума да обеля за тях, затова и спрях да се опитвам да говоря с него за това. Проблемът е, че пораснах,до колкото се водя за "пораснала".. :D та.. мисля вече и за момчета, но наистина се притеснявам от брат ми :/ Преди дни се запознах с няколко момчета,които са по-големи от мен и са близо до годините на брат ми. Притеснявам се, че ако разбере, че изобщо поддържам връзка с по-големи - просто ще съм разпната на кръст..Всъщност.. до някъде имам отговор защо е толкова ревнив и иска да ме предпази,защото сме загубили баща си и той в един вид иска да е на негово място.. Anyway...
Вчера вечерта си проверявам facebooka и гледам, че съм seen-aла съобщението на едно момче, а дефакто това не бях аз.. Изпопритесних се,че е брат ми и започнах да си вкарвам в главата, че след като се прибера съм просто мъртва, но за мой късмет.. все още не ми е казал нищо..
Мда.. Обаче съм голям кърък, защото имаме родителска... И брат ми е решил да отиде той.. Хубаво де,нямам много притеснения,но госпожите го познават и ще му кажат всичко,което ще си претраят пред мама.. Включваме и това,че общувам с по-големи момчета,но просто приятелство,а не нещо друго, но брат ми винаги ще обърне думите им.
Е, казах си това,което ми тежеше на сърцето и се надявам да не съм ви отегчила..
Сега дойде време и за моите въпроси: Има ли такъв случай като мен, или аз съм единственото момиче с такъв брат? Как да му обясня,че е съвсем нормално на моята възраст да общувам с момчета? И след време ревността утихва ли? :/
Имам брат,който е с осем години по-голям от мен. И е доста ревнив. Не, че изпитва нещо към мен,ами е от сорта на "предпазване"... Няколко пъти съм опитвала да завържа разговор с него на тема "момчета", но той не дава и дума да обеля за тях, затова и спрях да се опитвам да говоря с него за това. Проблемът е, че пораснах,до колкото се водя за "пораснала".. :D та.. мисля вече и за момчета, но наистина се притеснявам от брат ми :/ Преди дни се запознах с няколко момчета,които са по-големи от мен и са близо до годините на брат ми. Притеснявам се, че ако разбере, че изобщо поддържам връзка с по-големи - просто ще съм разпната на кръст..Всъщност.. до някъде имам отговор защо е толкова ревнив и иска да ме предпази,защото сме загубили баща си и той в един вид иска да е на негово място.. Anyway...
Вчера вечерта си проверявам facebooka и гледам, че съм seen-aла съобщението на едно момче, а дефакто това не бях аз.. Изпопритесних се,че е брат ми и започнах да си вкарвам в главата, че след като се прибера съм просто мъртва, но за мой късмет.. все още не ми е казал нищо..
Мда.. Обаче съм голям кърък, защото имаме родителска... И брат ми е решил да отиде той.. Хубаво де,нямам много притеснения,но госпожите го познават и ще му кажат всичко,което ще си претраят пред мама.. Включваме и това,че общувам с по-големи момчета,но просто приятелство,а не нещо друго, но брат ми винаги ще обърне думите им.
Е, казах си това,което ми тежеше на сърцето и се надявам да не съм ви отегчила..
Сега дойде време и за моите въпроси: Има ли такъв случай като мен, или аз съм единственото момиче с такъв брат? Как да му обясня,че е съвсем нормално на моята възраст да общувам с момчета? И след време ревността утихва ли? :/