iFakesmile
05-17-2014, 14:58
Отдавна не съм посещавал сайта, та днес ми хрумна да пусна темата в няколко сайта, за да може да получа повече отговори и да знам какво да правя, понеже съм трудно положение. Ще започна с това, че съм момче на 16 години, живея в чужбина само с майка си понеже е разведена. Майка ми е омъжена за друг мъж, ако не се лъжа около 6 или 7 години са заедно. Ще започна малко от по-рано понеже имах доста трудно детство и след всичко това някак си ми е трудно. Бях роден в град, но пораснах в село. Живеех при баба с родителите си докато не разбрах, че майка ми иска да заминава за Гърция с баща ми понеже са намерили работа там и така, заминаха. След около година или две се върнаха и разбрах, че искат да се развеждат, но майка ми не беше готова. В България имаха доста спорове, доста често се караха, а баща ми се напиваше, биеше и заплашваше майка ми, та се стигна до развод. Майка ми пак беше решена, че иска да заминава в чужбина сама и след година-две като се установи да ме забере и мен. През тези години, в които родителите ми не бяха до мен имах доста проблеми. Били са ме в училище, заплашвал съм баба ми, карах се с цялата махала и още куп поразии, а днес вече ме мрази баба ми, както и дядо. Доста ми се подиграваха в училище, понеже бях грозен и дебел, а и съм ял доста бой. Та, нека се върна към майка ми. Реши да ме забере при нея. Всичко беше наред, докато не научих, че иска да се жени за друг мъж. Не ми беше кой знае колко приятно, но се съгласих. Започнах училище, знаете как е в чужбина, не знаеш език и т.н. В четвърти клас се наложи да се върна отново в България, понеже баща ми трябваше да подпише един документ, за да мога да мина през границата. Та, съгласи се човека, подписа го… 3, 4 дори и 5 години не бях никак щастлив в чужбина. Нямах много приятели, не излизах много, стоях пред компютъра и така. Вече станах на 15 години и нали се сещате влизане в пубертет, хормони и още куп глупости. Нека мина към историята ми. Доста често се карам с майка ми, за най-различни глупости. Мразя живота си като цяло понеже не съм никак щастлив и не мога да бъда, колкото и да искам, каквото и да правя. Майка ми реши да си направи фейсбуук, не знам защо реши, но си направи и така стана. След време разбрах, че е започнала да си пише с най-различни мъже като не само че флиртува с тях, ами иска и да се виждат като се върне в България. Не знам доколко е така, но… След като има фейсбуук спря да ми обръща внимание, не я интересуваше чак толкова за мен и още куп глупости. Опитах се да поговоря с нея и да й кажа, че това не е редно, но вече прекали. В Петък, когато се събудих сутринта видях мъжат й да гледа фейсбуука, но нали си пише с Българи - човека и идея си няма за какво става въпрос и ме накара да му преведа там две-три изречения, аз нямах никакъв проблем. Все пак отдавна се канех да му кажа понеже това не е редно (всъщност, казвам на майка ми, че ще му кажа уж на майтап), но така стана че му преведох. Нямаше нищо нередно или просто той не е попаднал на подобна хронология. Когато се прибрах вечерта видях че й е оставил нощницата в хола понеже не я иска да спи при нея или аз така си го обяснявам. С нея се скарахме защото й казах, че това не е редно, но кой ме слуша? Тя си беше сменила паролата на фейсбуука понеже й казах, че ще й го изтрия. Днеска се обадих на баба, за да й споделя какво е станало и да й кажа каква „мръсница“ е дъщеря и, а тя започна да ми вика, че съгласно съда в България - тя е свободна жена и брака им е незаконен. Поговори ми малко там глупости и затворих и аз, разплаках се. След това се прибра майка ми към три часа от работа и й казах да се обади на баба и така и стана. Говориха си за мен и че ще ме връща в България, не ме искали, щяли да ме пращат при баща ми.., а аз не искам това! Не искам да се връщам в България. Искам да завръща 12ти клас в чужбина, искам да бъда свободен и да се чувствам добре, а не всеки ден да се разочаровам все повече от гадният живот, който имам. Не знам защо точно на мен, но ми е адски гадно и не знам как мога да преживея подобни работи, та аз съм все още на 16, подяволите.. защо не ме разбират тези хора? Тук в чужбина съм си устроил доста работи. Уроци, фитнес и още куп работи от училището ми плащат, а тя иска всичко да прекрати… Толкова ми е тъжно и самотно..
Може би човека с който живее ще се разведе с нея макар че днеска се засякоха и дума не обелиха! Забравих да добавя нещо важно.. когато човека й видя там хронологиите и замина на работа реших да кажа на майка ми понеже мислех, че това е редно, но явно съм сгрешил доста.. кажете ми какво да правя в такива ситуации? Не искам да се връщам в България, не искам да живея с цигани и да живея в такава помия. Искам да бъда самостоятелен и се чудя дали няма някакъв начин да живея при един приятел, а тя да се оправя… знам, че съм само на 16, но ми е адски гадно и като се замислиш, че няма човек, който да те разбере.. мисля това лято да започна работа, но как ще стане след като майка ми чака да завърша и да ме праща в България завинаги? Моля ви, помогнете ми!
Може би човека с който живее ще се разведе с нея макар че днеска се засякоха и дума не обелиха! Забравих да добавя нещо важно.. когато човека й видя там хронологиите и замина на работа реших да кажа на майка ми понеже мислех, че това е редно, но явно съм сгрешил доста.. кажете ми какво да правя в такива ситуации? Не искам да се връщам в България, не искам да живея с цигани и да живея в такава помия. Искам да бъда самостоятелен и се чудя дали няма някакъв начин да живея при един приятел, а тя да се оправя… знам, че съм само на 16, но ми е адски гадно и като се замислиш, че няма човек, който да те разбере.. мисля това лято да започна работа, но как ще стане след като майка ми чака да завърша и да ме праща в България завинаги? Моля ви, помогнете ми!