anisummer
05-22-2014, 16:36
Здравейте готини форумници!Обръщам се по-специално към момчетата.
С едно момче имаме флирт доста отдавна.(2 години)
Той особено ми хвърля страшни погледи , но някакси иска винаги да остане скрито , да не го видя аз. Но момичетата знаят , че става въпрос за химия и тези неща се усещат. Мога да кажа , че за тези 2 години откакто се появи искра помежду ни неговият интерес къв мен не е намалял , даже напротив.Аз винаги съм се държала мило с него с цел да го поощря да направи първата крачка, но не . Само ме гледа отстрани. Докато един слънчев следобед както си стоях на пейката в парка реших да му се обадя. Когато сигналът даваше свободно ръцете и краката ми бяха омекнали , но въпреки всичко се чувствах уверена . Първо го питах какво прави , той ми отговори и му казах : ,, Искаш ли да се видим тези дни?" Той беше очевидно стъписан и каза , че няма да може , защото щял да пътува до Варна.Иначе щаза "мерси". И аз му отвърнах нещо от рода на :" Ами хибаво тогава айде чао", като преди да го кажа оставих малко пауза , в случай , че ще каже да го оставим да друг път , но така и не го каза. Сега се чудя какво си мисли да мен. По принцип аз винаги съм била против момичето да направи първата крачка и ако накой допреди 2 -3 дена ми беше казал ,че аз ще направя такова нещо щях да му се изсмея. Уви , ето , че стана.И двамата сме отличници и винаги много сме се уважавали.Но химията е налице. Та така де, добре ли постъпих , имали ли сте подобни преживявания, дали ще се промени сега отношението му към мен и най-важното мислите ли , че той ще ме покани?
С едно момче имаме флирт доста отдавна.(2 години)
Той особено ми хвърля страшни погледи , но някакси иска винаги да остане скрито , да не го видя аз. Но момичетата знаят , че става въпрос за химия и тези неща се усещат. Мога да кажа , че за тези 2 години откакто се появи искра помежду ни неговият интерес къв мен не е намалял , даже напротив.Аз винаги съм се държала мило с него с цел да го поощря да направи първата крачка, но не . Само ме гледа отстрани. Докато един слънчев следобед както си стоях на пейката в парка реших да му се обадя. Когато сигналът даваше свободно ръцете и краката ми бяха омекнали , но въпреки всичко се чувствах уверена . Първо го питах какво прави , той ми отговори и му казах : ,, Искаш ли да се видим тези дни?" Той беше очевидно стъписан и каза , че няма да може , защото щял да пътува до Варна.Иначе щаза "мерси". И аз му отвърнах нещо от рода на :" Ами хибаво тогава айде чао", като преди да го кажа оставих малко пауза , в случай , че ще каже да го оставим да друг път , но така и не го каза. Сега се чудя какво си мисли да мен. По принцип аз винаги съм била против момичето да направи първата крачка и ако накой допреди 2 -3 дена ми беше казал ,че аз ще направя такова нещо щях да му се изсмея. Уви , ето , че стана.И двамата сме отличници и винаги много сме се уважавали.Но химията е налице. Та така де, добре ли постъпих , имали ли сте подобни преживявания, дали ще се промени сега отношението му към мен и най-важното мислите ли , че той ще ме покани?