1train
05-25-2014, 09:11
Пиша, за да си излея мъката, а и някой ако даде някой съвет ще е хубаво.. Момче на 19 години съм, абитуриент, няма значение от къде съм..
Попринцип съм доста мекушав човек(не съм педал де, просто съм по сърдечен предполагам или както се нарича), но не го показвам пред хората, за да не ме смятат за мека китка. Не че това има много общо с темата, но както й да е. Та.. от няколко месеца съм влюбен в едно момиче от моя клас(бивш вече, защото завърших). Доста красиви момичета има, но никоя никога не ми е направила такова впечатление както тя. Те попринцип повечето са дости кухи лейки, може би заради това. Изключително красива е, има невероятно чуство за хумор, забавен човек, който човек би искал в своята компания или дори повече. Когато сме били в училище, винаги сме си говорили на всякакви теми, с една дума бях човека, с който най-много говори от мъжки пол. Вчера ни беше бала и аз й бях кавалер. 12-те класове бяхме събрани в един ресторант и там празнувахме до сутринта. Също забравих да добавя, че едно друго момче я беше поканило преди мен, но тя му била отказала. Като я видях направо ми омекнаха краката, имах чуството, че стоя върху потъващ пясък. После в ресторанта всичко мина перфектно, направо имам чуството, че се влюбих 3 пъти повече. Танцувахме няколко бавни танца(или както се наричаха, че ги забравих) и на два от тях си беше сложила глава на рамото ми. После на разни кючеци и чалги се размазахме жестоко, цялата вечер беше трепач. Доста снимки си направихме заедно, предимно тя искаше да се снимаме(не че аз не исках, просто не ми беше удобно да й кажа след като се снимахме 2-3 пъти). Когато бях седнал, а пускаха разни песни, който я кефят, ме дърпаше да стана да танцуване. Аз ставах де, направо глътка въздух не ми даваше да си взема. Бих помислил върху този въпрос, но работата е там, че тя отива да учи в София, а аз май ще отида във Варна. А тя също преди мисля, че спомена, че има приятел, но честно казано не ми изглежда точно така(между другото този приятел не е от нашия град). Та исках да си излея мъката, понеже непрестанно мисля за нея, ако някой даде и някое съветче, ще е хубаво. А също така не мисля, че имам смелост да й призная чуствата си, защото не знам тя как ме вижда мен. Като много добро приятелче, с което може да си сподели и прави всичко или нещо повече. Но пак казвам, че не знам дали наистина има приятел или не.. Та това са двата проблема, че ще ходим да учим на различни места най-вероятно, и че май си има приятел.
Попринцип съм доста мекушав човек(не съм педал де, просто съм по сърдечен предполагам или както се нарича), но не го показвам пред хората, за да не ме смятат за мека китка. Не че това има много общо с темата, но както й да е. Та.. от няколко месеца съм влюбен в едно момиче от моя клас(бивш вече, защото завърших). Доста красиви момичета има, но никоя никога не ми е направила такова впечатление както тя. Те попринцип повечето са дости кухи лейки, може би заради това. Изключително красива е, има невероятно чуство за хумор, забавен човек, който човек би искал в своята компания или дори повече. Когато сме били в училище, винаги сме си говорили на всякакви теми, с една дума бях човека, с който най-много говори от мъжки пол. Вчера ни беше бала и аз й бях кавалер. 12-те класове бяхме събрани в един ресторант и там празнувахме до сутринта. Също забравих да добавя, че едно друго момче я беше поканило преди мен, но тя му била отказала. Като я видях направо ми омекнаха краката, имах чуството, че стоя върху потъващ пясък. После в ресторанта всичко мина перфектно, направо имам чуството, че се влюбих 3 пъти повече. Танцувахме няколко бавни танца(или както се наричаха, че ги забравих) и на два от тях си беше сложила глава на рамото ми. После на разни кючеци и чалги се размазахме жестоко, цялата вечер беше трепач. Доста снимки си направихме заедно, предимно тя искаше да се снимаме(не че аз не исках, просто не ми беше удобно да й кажа след като се снимахме 2-3 пъти). Когато бях седнал, а пускаха разни песни, който я кефят, ме дърпаше да стана да танцуване. Аз ставах де, направо глътка въздух не ми даваше да си взема. Бих помислил върху този въпрос, но работата е там, че тя отива да учи в София, а аз май ще отида във Варна. А тя също преди мисля, че спомена, че има приятел, но честно казано не ми изглежда точно така(между другото този приятел не е от нашия град). Та исках да си излея мъката, понеже непрестанно мисля за нея, ако някой даде и някое съветче, ще е хубаво. А също така не мисля, че имам смелост да й призная чуствата си, защото не знам тя как ме вижда мен. Като много добро приятелче, с което може да си сподели и прави всичко или нещо повече. Но пак казвам, че не знам дали наистина има приятел или не.. Та това са двата проблема, че ще ходим да учим на различни места най-вероятно, и че май си има приятел.