View Full Version : всичко е смешно
Вчера имах бал <това е поводът да напиша темата, но има други, по-стари и по-глобални елементчета, които смятам, че наистина трябва да се променят> <ии да, донякъде е неадекватно да мрънкам за завършването>. Не си падам по драматичните неща, обаче сега звученето май ще е такова. Претендирам, че имам усет към околните, само че точно в момента се чувствам адски глупава. Не съм от типа момичета, за които балът е нещо супер супер важно, но установих, че дори на мен нехайността не ми понася. Никога не съм имала голяма компания, от много време излизам само с отделни хора <най-често не се познават помежду си> и всичко е точно. Е, сега изведнъж се оказа, че претенциозните им думи <а те бяха повече от претенциозни> си остават само думи. Всичките приятелчета си намериха извинения да изчезнат на деня. Подробности за причините са излишни. Да кажем, че някои си струваха замислянето, но... защо ли аз, ако бях в тяхното положение, нямаше да реагирам така?! Та да. Не става въпрос толкова за завършването като завършване <макар че то те изстрелва към различен свят, както казват>, колкото за факта, че си каниш хора с идеята да се получи свежо, ала става ясно, че независимо от хубавите ви моменти заедно, приятно прекараното време си остава приятно прекарано време в миналото и толкова. Няма да се занимавам - има и предишни ситуации, подобни на вчерашната, а моята толерантност не е безгранична и не мисля, че е оk да бъде. Писах тук, защото се замислям, че, колкото и извадено от контекст да звучи, отношенията ми с хората никога не са били истински качествени. В главата ми открай време се превъртат анализи на всичко - буквално всичко - и на приятното, и на неочаквано неприятните изненади, и на вариантите за развитие на различните положения (...), обаче това явно не ме прави по-умна, нито по-досетлива. Имам, разбира се, точни попадения. Иронията е, че въпреки разпада на поредното познанство не оставам с лоши чувства и продължавам да пазя някакво сравнително добро впечатление от човека. Мисленото обобщение сочи, че в края винаги ги "обвинявам" в несериозност, макар те реално да не чуват никакви обвинения - жалко и безполезно е. Честно, не проумявам защо отношения толкова често се разпадат в моя свят. Очевидно има нещо в мен, не може всички други да са повредени. Дали ще се намеси разстояние и всичко някак постепенно ще охладнее, дали ще става въпрос за момче, което има по-специален интерес към мен и като не му потръгнат плановете оправдано ще си тръгне, дали ще изплуват прекалено големи различия, дали ще има минисдърпване... резултатът е един и същ. Много важно, че завършвам с перфектни оценки, много важно, че ме чака нова обстановка извън страната, много важно, че имам някакви влечения и страсти... Липсва ли "човешкият фактор" xD, всичко друго е безсмислено. Казвам го като човек, който не изпитва кой знае каква потребност от по-... може би дълбок контакт. Все едно, ако ми хрумнат допълнения, ще ги добавя. Сега сте вие.
Не разбрах само какъв е въпроса на това цялото нещо. Да не съм влязъл в сподели (проверих, няма теми тип "ебах сестра си"), явно не съм.
Трябва ли пък задължително да има? Ако толкова държите - чудя се кое не е наред, обаче не ми хрумва как да си задам подходящите въпроси, за да ми просветне и съответно да направя нещо.
smilelady
05-25-2014, 12:00
Няма да твърдя, че те разбирам, защото може и да не е така, но мога да ти кажа, че много пъти съм се намирала в твоето положение. И на мен ми се е искало да вярвам, че има хора, които безусловно приемат приятелството, което им предлагаш, и ти отговарят със същото, ама какво да се прави, почти никога не се получава така.
Всеки гледа най-вече себе си, особено след като се осъзнае малко в тийнейджърските си години.
Идва един гаден момент, когато осъзнаваш, че в 'света на възрастните' вече ги няма онези искрени и силни приятелски отношения с определен човек, както е било в детските години. Нормално е да се чувстваш предадена и прецакана, но се свиква и осъзнаваш, че единсвения човек, на когото можеш да вярваш и разчиташ напълно, си самият ти.
smilelady, точно от такъв тип мислене ме е страх. Благодаря ти за отговора, личи си, че си добронамерена, само че аз никак не искам един ден да се събудя и да осъзная, че съм се примирила с нещо, което толкова не ми харесва. Въпреки всичко истински готини отношения ТРЯБВА да има. Вярвам, че има. Правили са ми впечатление невероятни приятелства и съм абсолютно сигурна, че впечатлението отговаря на реалността. Абе много е важен начинът на настройване. Не може да гледаш с нездраво подозрение на потенциалните си познати и да очакваш, че ще се получи нещо хубаво. Ще излъчваш негативност, а това като присъства шансовете за хубаво развитие не просто намаляват, те почти изчезват. Да вложиш пък прекалено много от самото начало също не е по-атрактивна опция, хаха.
В първия пост писах, че нямам кой знае каква потребност от "дълбок" контакт. Всъщност това е само етикет. Как ще си облека мислите конкретно сега е без значение. Мисълта ми беше, че искам просто хора, с които, както много други преди мен са писали в тоя форум, да можем преди всичко да правим всичко заедно <мда, яка тавтология xD>. Нека говоренето е после, че така или иначе ми е втръснало от стандартни спокойни излизания, включващи или някаква наша си тотална лигавщина, или провокации по "сериозни" теми. Време е царството на думите да си ходи.
Трябва ми разнообразие, затова и предлагам варианти, включващи повече действие - планина, джаги, концерти, ролери... Странна съм. Хем знам, че в повечето случаи трябва да поема инициативата, за да се случи нещо различно, хем като не виждам открояващ се ентусиазъм от другата страна не действам активно и не правя всичко както ми се иска.
Много незавиден пейзаж, особено като се има предвид, че по принцип сравнително трудно си набелязвам хора. Не ми харесват изкуствено усложнените, драматично раздвоени характери. Не харесвам обаче и прекалено предвидимите хора, които най-често нямат искрен интерес към света и се носят по течението. Не харесвам, не харесвам, не харесвам... май звуча като най-големия мизантроп.
Все ще има промяна. Не го казвам за самоуспокоение, мразя някои видове самоуспокоения, особено издаващите неспособност за справяне. Истина е клишето, че след всеки облачен период обикновено изгрява слънце.
Прекрасно изкарване на абитуриентите и дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.
начи
не съм професор по българистика, ама прочетох целия първи пост 2-3 пъти и май нема повече от 2-3 липсващи/грешни запетаи
:О :О
сбъркала си форума миче
SHPAIdURmeN
05-25-2014, 22:07
indeed не губи надежда. Щом има хора които споделят твоето мислене, като smilelady.
дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.
драсти, мислех, че съм само аз с кофти чувства след бала. самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер? осъзнах, че дотолкова съм успяла да се дистанцирам от всички, че изведнъж...те са спрели да се интересуват от мен /класа/. цялата вечер прекарах отвън с един съученик, с който имах връзка /ако не ме харесваше (може би обичаше), щеше да ме заебе и той/. приятелите... и тях много често отбягвам, но те се оказаха некви свестни и продължават да ме търсят /и аз не знам що/, но сигурно и тях постепенно ще прогоня от себе си. проблемът при мен е, че не изпитвам нужда да бъда с...хора, хаха. предпочитам собствената си компания, никога не съм била забавна, весела, позитивна. най-много да остроумнича, малко сарказъм, ирония, а-у и така ...
мисълта ми е, че проблемът е в теб /ако изобщо може да се нарече проблем, но за теб явно е важно/. не знам, няк'си не моа си представа да се правя на забавна, за да ме харесат. не ми идва отвътре. дано съм ти разбрала проблема правилно. сори, че писах толкова за себе си ;д.
успех в живота /беше некъв лаф едно време/ ( :
самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер?
Всеки е влизал в ролята на аутсайдер, дори да е било за доста кратко, дори по принцип да е супер контактен и да се радва на голямо внимание. Не се самоизолирам, нито предпочитам да страня. Това по принцип; с класа така и не ни се получи да се "спечелим" взаимно. Нормални ни бяха отношенията, ама приятелството все ни бягаше, а организацията до последно беше трагична. В темата говоря основно за другата част от социалния си кръг - частта, с която ми харесваше да мисля, че нещата са ако не перфектни, то поне достатъчно стабилни//устройващи ме.
Не се харесвам такава, т.е ЗА МОМЕНТА ужасно критична и хейтваща. Хубавото е, че се познавам и съм убедена, че тия мисли ще изчезнат скоро. Уф, чувствам се на границата с шизофренията 8-). Знам, че не съм част от масата, знам, че мисълта ми работи и обикновено лесно намирам решения за повечето неща, знам, че съм як приятел (8-))... От друга страна споделям мнението, че е грозно и проява на нисък интелект да се величаеш, да гледаш отвисоко и да пренебрегваш чуждия потенциал, който често само дреме, но го има и е способен на много. И в MIT да работиш, а хората да са клошари, пак не е оправдано. Всъщност това "разделяне" на база социален статус и евентуално образование в 99% от случаите ми изглежда малоумно... Има много по-красноречиви неща, по които може да си правиш преценките. Абе на теория ги разбирам нещата, обаче ще се окаже, че ми липсва не частица, ами цяло огрооомно парче от живия живот. Мисля да се включвам повече в реалността и би трябвало да забележа желаната промяна.
Проблемът ти е, че имаш някакви очаквания от хора, които очевидно са шматки и разчитат, че няма да им направиш проблем дори и да не ти дойдат на бала.
Човешките отношения често са ирационални, съответно аналитичните ти методи често ще търпят провал, не забравяй това.
Вчера ми беше идеално, сега за пореден път задълбах... Мисля, че все пак на задълбаването не му остава много :D
Подозренията ми окончателно се потвърдиха - каквото и да стане, засегнато е единствено егото ми. Наистина само то. Не се трогвам от самите раздели с хората, а от собственото си усещане за непълноценност. Гнусно, но факт.
Отделно въпреки многото си хубави качества на моменти проявявам уникална несъобразителност и ме разбират супер грешно... Не е като да не мога да кажа едно обикновено "съжалявам", обаче ако случката е станала скоро след запознанството ми се струва някак безсмислено. Просто не съм напълно сигурна, че човекът се е впечатлил, а ако подхвана темата, дори не с много думи, ми се струва, че ще създам излишно неудобство/напрежение <веднъж- два пъти се случи и съм развила нещо като алергия, хаха>. В случай че някой има идеи как да избегна малоумията, добре дошъл е.
:)