Halloo
05-25-2014, 12:21
Здравейте,проблема ми е малко егоистичен,въпроса е че се чувствам изключително виновен,че имам голяма вина да съсипя живота на едно момиче.Съвестта ми ме побърква,че съм виновен за това,че тя загуби доста.
Историята е такава,преди 3 години,се запознах с едно момиче,станахме много добри приятели,изключително близки,преди 9 месеца,след пиянство й се обясних в любов,която не изпитвам.След 2 дни й казах,че е грешка и т.н.След това всички,нейни приятелки почнаха много да ме хейтват,колкото и тъпо да е ставаше въпрос за 1 публикация във фейсбук нейна,на която писах и всички почнаха да ме нареждат за постъпката ми,освен 1 момиче,което не познавах,бях чувал само,че са приятелки.Та добавих това момиче,писахме се 1 ден,след това я видях съвсем случайно в един ресторант в който обядвах.Заговорихме се и така,ден,два,пет,но беше казала,че си има приятел,но нещата не вървят и аз се отдръпнах тя каза,че не иска да го лъже.След 1 седмица,ме потърси,каза че се е разделила с момчето,дали си почивка.Те бяха заедно 2 години,но нещата им нещо не вървяха,започнахме да излизаме всеки ден,прекарвах цялото си време с нея.Но беше тайна,не трябваше нейните приятелки да разбират,най-вече нашата добра обща близка приятелка да я наречем (М.),та М. не трябваше да знае,защото щеше да се получи много тъпо.Мина 1 месец,бях изключително щастлив с това момиче,караше ме да се чувствам така сякаш летя,бях по-добър ставах мъжа,който знаех,че мога да бъда.Но тогава с М. пак се оправихме бяхме приятели,а аз исках да й кажа,че съм щастлив с нейната приятелка (А.) ,но не можех А. ме беше помолила нищо да не й казвам.Но на 8ми декември,аз просто не издържах,бях щастлив исках да й кажа, и й казах всичко,при което тя ми каза,че е знаела,че то е било явно,но ми каза ,че А. никога не се е разделя със бившият си приятел.Бях потресен,откачих това се случи в 4сутринта,не можах да заспя,бях полудял от нерви.След това А. ми се обади и станаха страшни скандали и разправии и се разделихме.Но както казах,бях по-добър,а аз никога не давам 2ри шанс,но реших с нея да го направя.Дадох й втори шанс,бяхме отново заедно,раздели се окончателно с приятеля си.Идваха празниците,а моята единствена цел,когато бях покрай нея беше да я правя щастлива,подарих й безброй неща,бях постоянно до нея,обожавах всяка 1 част от нея.Връзката ни все още не беше толкова явна,смисъл знаеше се ,че излизаме,но не и че сме толкова влюбени един в друг.Обожавах я,беше единствената,но приятелките й започнаха,да й говорят какъв съм бил,що съм бил,да правил съм кофти неща,бил съм с бая момичета,но държах на А. и бях само с нея,но започнахме да се караме доста.Тя започна много да ме ревнува,а аз не съм ревнив,но явно тази провокация от нейна страна,направи и мен доста подозрителен,започнахме да се караме,за всичко.Бяхме много влюбени един в друг,но вече не се правехме по-добри,а точно обратното,изкарахме най-лошото от себе си,побърквахме се,бяха непрестанни скандали и разправии,но просто прекалено много държахме един на друг,за да се разделим,никой не направи компромис.И 3 месеца,колкото и да се обичахме,се карахме постоянно,бяхме груби един с друг,но имаше такава страст по между ни.. Един ден,просто всичко приключи,тя намери по-добро момче,а аз исках да я нараня,станах ужасен човек,за няколко седмици,направих ужасни неща,но най-ужасното беше,че излязох с най-добрата й приятелка и се правех на изключително добър и мил мъж,излъгах я и си легнах с нея,защото знаех,че в един момент А. ще разбере и ще я нараня,но след 5 дни тя ме потърси и каза,че е било грешка,че ме обича,че съжалява за всичко и иска да се съберем.Аз все още я обичах и забравих,за глупостта за нейната приятелка,но тайните винаги излизат наяве,след 3 седмици,по точно 3 прекрасни седмици с А.,всичко се разбра и ескалира и стана 3та Световна.1 седмица бяха драма,караници една вечер я прегръщах силно и просто усещах,че вече не можем да сме заедно,прекалено ужасни хора ставаме заедно,нараняваме и другите покрай нас,прегръщах я,целувах я,казва й че я обича,за 1ви път през живота си,плачех заради момиче и пред момиче,знаех че трябва да я пусна,но ме болеше много.Казвахме си,че се обичаме,плачехме и се прегръщахме,толкова силно.. на сутринта си тръгнах и всичко приключи.Не се чухме,не се видяхме повече,всичко утихна,единствено разбрах,че с М. са се изпокарали вече не са приятелки,чух след месец-два че има момче до себе си и е щастлива.До снощи вечерта,бях поканен на бал на племенница на мой приятел и в дискотеката я видях,когато ме видя направо замръзна аз също,гледахме се и не знаехме какво да направим,тя дойде и ме хвана за ръката и отидохме на по тихо място,при което започна да ме блъска,да ме удря,да крещи.Да ме обвинява,не разбирах за какво става въпрос,каза ми "Съсипа ми живота ти и твоята фалшива любов,оставих най-добрият мъж с който бях 2 години,заради теб,скарах се с приятелките си заради теб,спа с най-добрата ми приятелка,спрях да ходя в университета заради теб,скарах се с родителите си заради теб,преместих се при теб и за какво? -За нищо ти си най-жалкият мъж,който познавам,сега нямам никой,заради теб,защото се промених,станах ужасна отвътре,точно какъвто си ти,нямам приятелки,заради твоите глупости,нямам приятел,защото след теб не ставам за нищо емоционално,мразя те и съжалявам за всяка 1 секунда прекарана с теб,мразя те от дъното на сърцето си,никога никоя няма да те обича,защото си твърде празен и ужасен".. стоях и не знаех какво да кажа,сега не знам какво да направя,не знаех че нещата са така,не знаех че е било така,чувствам се ужасно,аз ли съм виновен за нейните избори?
Мале много дълго стана,ама който го е прочел мерси,просто исках да си кажа всичко някъде,а не мога да занимавам приятелите си с това.
Историята е такава,преди 3 години,се запознах с едно момиче,станахме много добри приятели,изключително близки,преди 9 месеца,след пиянство й се обясних в любов,която не изпитвам.След 2 дни й казах,че е грешка и т.н.След това всички,нейни приятелки почнаха много да ме хейтват,колкото и тъпо да е ставаше въпрос за 1 публикация във фейсбук нейна,на която писах и всички почнаха да ме нареждат за постъпката ми,освен 1 момиче,което не познавах,бях чувал само,че са приятелки.Та добавих това момиче,писахме се 1 ден,след това я видях съвсем случайно в един ресторант в който обядвах.Заговорихме се и така,ден,два,пет,но беше казала,че си има приятел,но нещата не вървят и аз се отдръпнах тя каза,че не иска да го лъже.След 1 седмица,ме потърси,каза че се е разделила с момчето,дали си почивка.Те бяха заедно 2 години,но нещата им нещо не вървяха,започнахме да излизаме всеки ден,прекарвах цялото си време с нея.Но беше тайна,не трябваше нейните приятелки да разбират,най-вече нашата добра обща близка приятелка да я наречем (М.),та М. не трябваше да знае,защото щеше да се получи много тъпо.Мина 1 месец,бях изключително щастлив с това момиче,караше ме да се чувствам така сякаш летя,бях по-добър ставах мъжа,който знаех,че мога да бъда.Но тогава с М. пак се оправихме бяхме приятели,а аз исках да й кажа,че съм щастлив с нейната приятелка (А.) ,но не можех А. ме беше помолила нищо да не й казвам.Но на 8ми декември,аз просто не издържах,бях щастлив исках да й кажа, и й казах всичко,при което тя ми каза,че е знаела,че то е било явно,но ми каза ,че А. никога не се е разделя със бившият си приятел.Бях потресен,откачих това се случи в 4сутринта,не можах да заспя,бях полудял от нерви.След това А. ми се обади и станаха страшни скандали и разправии и се разделихме.Но както казах,бях по-добър,а аз никога не давам 2ри шанс,но реших с нея да го направя.Дадох й втори шанс,бяхме отново заедно,раздели се окончателно с приятеля си.Идваха празниците,а моята единствена цел,когато бях покрай нея беше да я правя щастлива,подарих й безброй неща,бях постоянно до нея,обожавах всяка 1 част от нея.Връзката ни все още не беше толкова явна,смисъл знаеше се ,че излизаме,но не и че сме толкова влюбени един в друг.Обожавах я,беше единствената,но приятелките й започнаха,да й говорят какъв съм бил,що съм бил,да правил съм кофти неща,бил съм с бая момичета,но държах на А. и бях само с нея,но започнахме да се караме доста.Тя започна много да ме ревнува,а аз не съм ревнив,но явно тази провокация от нейна страна,направи и мен доста подозрителен,започнахме да се караме,за всичко.Бяхме много влюбени един в друг,но вече не се правехме по-добри,а точно обратното,изкарахме най-лошото от себе си,побърквахме се,бяха непрестанни скандали и разправии,но просто прекалено много държахме един на друг,за да се разделим,никой не направи компромис.И 3 месеца,колкото и да се обичахме,се карахме постоянно,бяхме груби един с друг,но имаше такава страст по между ни.. Един ден,просто всичко приключи,тя намери по-добро момче,а аз исках да я нараня,станах ужасен човек,за няколко седмици,направих ужасни неща,но най-ужасното беше,че излязох с най-добрата й приятелка и се правех на изключително добър и мил мъж,излъгах я и си легнах с нея,защото знаех,че в един момент А. ще разбере и ще я нараня,но след 5 дни тя ме потърси и каза,че е било грешка,че ме обича,че съжалява за всичко и иска да се съберем.Аз все още я обичах и забравих,за глупостта за нейната приятелка,но тайните винаги излизат наяве,след 3 седмици,по точно 3 прекрасни седмици с А.,всичко се разбра и ескалира и стана 3та Световна.1 седмица бяха драма,караници една вечер я прегръщах силно и просто усещах,че вече не можем да сме заедно,прекалено ужасни хора ставаме заедно,нараняваме и другите покрай нас,прегръщах я,целувах я,казва й че я обича,за 1ви път през живота си,плачех заради момиче и пред момиче,знаех че трябва да я пусна,но ме болеше много.Казвахме си,че се обичаме,плачехме и се прегръщахме,толкова силно.. на сутринта си тръгнах и всичко приключи.Не се чухме,не се видяхме повече,всичко утихна,единствено разбрах,че с М. са се изпокарали вече не са приятелки,чух след месец-два че има момче до себе си и е щастлива.До снощи вечерта,бях поканен на бал на племенница на мой приятел и в дискотеката я видях,когато ме видя направо замръзна аз също,гледахме се и не знаехме какво да направим,тя дойде и ме хвана за ръката и отидохме на по тихо място,при което започна да ме блъска,да ме удря,да крещи.Да ме обвинява,не разбирах за какво става въпрос,каза ми "Съсипа ми живота ти и твоята фалшива любов,оставих най-добрият мъж с който бях 2 години,заради теб,скарах се с приятелките си заради теб,спа с най-добрата ми приятелка,спрях да ходя в университета заради теб,скарах се с родителите си заради теб,преместих се при теб и за какво? -За нищо ти си най-жалкият мъж,който познавам,сега нямам никой,заради теб,защото се промених,станах ужасна отвътре,точно какъвто си ти,нямам приятелки,заради твоите глупости,нямам приятел,защото след теб не ставам за нищо емоционално,мразя те и съжалявам за всяка 1 секунда прекарана с теб,мразя те от дъното на сърцето си,никога никоя няма да те обича,защото си твърде празен и ужасен".. стоях и не знаех какво да кажа,сега не знам какво да направя,не знаех че нещата са така,не знаех че е било така,чувствам се ужасно,аз ли съм виновен за нейните избори?
Мале много дълго стана,ама който го е прочел мерси,просто исках да си кажа всичко някъде,а не мога да занимавам приятелите си с това.