Mimetto_94
05-25-2014, 14:26
Привет и от мен!
През лятото на 2012 година приключих една сериозна връзка. Това беше моята първа любов. Никак не ни беше лесно. От едно детско увлечение се превърна в сериозна дружба, която под влиянието на няколко лъжи и една обида аз прекратих. Всичко това не можех да простя и то не ми даваше покой. Раздялата беше много болезнена. Месец след окончателната раздяла и сърцераздирателните молби на вече бившия ми приятел, той си хвана друга просто за да ме дразни. Не успя да ме накара да съжалявам, но дълбоко ме нарани. Имах нужда от почивка, защото ние буквално всеки ден се карахме. Истината е, че го обичах за себе си не желаех друго момче до себе си.
Много сълзи изплаках, много пъти ми се е виело свят дори....имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне, но и това отмина. Отмина, но още си спомням начина, по който се чувствах тогава и не искам да се връщам отново там! Ще вметна, че след около половин година от раздялата ние отново си възобновихме отношенията и те продължават и до днес. НО нищо не е същото и знам, обречена е на раздяла. Раздяла, която настъпва, но от онези - завинаги. Опитвахме, да, опитвахме с разговори с какво ли не.....както и да е. Не там е причината, заради която се обръщам към Вас.
Месец след раздялата се запознах с едно момче от съседно градче - Мартин. (Преди това съм нямала други гаджета и тн.) За щастие то беше свястно, красиво, целеустремено. В някои аспекти коренно различен от бившия ми приятел. Запозна ни моята най-добра приятелка на едно събиране. Припламна една искра, която запали него, а след това и мен. Нещата се развиха много бързо и започнахме да се виждаме почти всеки ден. В мен проговориха едни чувства, за които отдавна бях забравила. Истината е, че раните ми от старата връзка бяха пресни, но сякаш това момче притъпяваше поне малко болката. И не, не бях с него за да забравя другия. Просто така се случиха нещата, дори понякога и аз се питам как по-точно.
В продължение на 2 месеца излизахме с това момче. Знаех, че бившият ми още ме обича и избягвах да излагам на показ връзката, както той най-демонстративно правеше само и само за да ми е гадно. Е, успяваше да ме дразни, но аз реших и дори бях продължила напред, колкото и да ме болеше. Грешката от моя страна спрямо Мартин беше, че не се бях изяснила със себе си. Трябваше да изчакам да отшумят нещата, да подредя мислите си, но така се случи и това е факт.
По ирония на съдбата, или не, един ден, когато Мартин ме караше до вкъщи след поредната приятна среща с него, аз слязох от колата и той тръгна. Секунди след това профуча колата на бившият ми, който тръгна след Мартин. Всичко стана много бързо, а аз вече бях слязла и не можех да направя нищо. По-късно разбрах, че са се спречкали. Бившият ми се е заяждал с Мартин, дори е щяло да се стигне до бой. И...чух се и с двамата още на същата вечер. На бившия казах, че няма право да ми се меси в живота. Той е продължил своя без мен, аз също го продължавам без него, а на Мартин, странно....беше адски студен след това, защото си е мислел, че аз продължавам да се занимавам с бившия, защото му е наговорил някакви неща и му е държал сметка, все едно още сме заедно и аз излизам с друг. Както и да е, няма да навлизам в повече подробности кое и как. Станаха недоразумения и връзката ми прекъсна с Мартин. След месец, два....мислите ми започнаха да се лутат ту към единия, ту към другия и станах адски несигурна. Не знаех какво да правя. Мартин направи по-късно опити да се оправим, но се разбрахме да приключи всичко, защото аз бях объркана. Беше ми двойно по-гадно. Половин година след това отново обнових отношенията си с бившия. Не знам защо. Мислех си, че нещата са се променили, преглътнах няколко неща и си затворих очите. Бяхме отново заедно. Мислех си, че към Мартин чувствата ми ще отшумеят, но истината е, че изпитвам нещо и до днес. Правех опити да го чуя, да поговоря с него, но той ме избягваше. Не ми отговаряше, просто тишина. Чувствата продължиха да живеят в мен и така лека по лека дните минаваха. Не го бях виждала от доста време, докато един ден съвсем случайно се засякохме на една сбирка на коли за дрифт. Отидох да видя мои приятели и хоп, той се оказа там. Целият ми ден беше щастлив и това допринесе допълнително. Здрависахме се, разменихме си по едно изречение от сорта как сме и това е. Същата вечер му писах отново във ФБ и той ми отговори. Писахме си общи неща и без да очаквам той поиска да се чуем. Та, чухме се след дни и така започнахме да се чуваме по-често от преди и общо взето за общи неща от ежедневието. Под често имам предвид по 1 път в месеца. След тази среща имаше и друга, но тя беше по повод на едно събиране. Отново поиска да се видим. Излязохме от залата и си говорихме за около 30 минути. Той беше по-активен и през цялото време ми говореше за мен, че е трябвало да помисля малко за себе си какво ще правя. За приятеля ми, че не съм знаела какво искам....едва ли не ми четеше някаква лекция. Това ме накара да си задам няколко въпроса. Започнах да го търся и аз по телефона с надеждата от всеки разговор да открия по нещо за моите въпроси без да ги задам директно, но всичко се свежда до общи теми. Започнах да го търся аз и по едно време си казах край на себе си. Това не може да продължава. От моята несигурност мога да продължа да наранявам хора и нищо няма да излезе от това и спрях да му звъня. 2 месеца след това той ме потърси, всъщност това беше преди 2 седмици. Говорихме си, по точно той говореше повече. Пита ме и за мен. Споделих му за едно пътуване, което ми предстои скоро за Италия. Ще работя там известно време. В края на разговора ми предложи да се видим. Съгласих се. Не съм крила от онзи бивш, с когото сме заедно. Та, излязохме седмица след разговора. Всичко беше приятно, все едно същото. Заведе ме на един баир с хубава гледка, но през цялото време седяхме в колата. Гледах до - все така хубав. Има прекрасни очи и ме погледна няколко пъти за около 4 секунди. През другото време дори и аз самата не го гледах. Искаше ми се да го прегърна и целуна, но много неща ме спираха. Докато ми говореше за работа и т.н....аз бях някъде другаде. Там, където бяхме заедно. И поисках пак, но....времето е много вече. Попита ме отново за приятеля ми, споделих му как са нещата, е, не с такива подробности, а с едно, две изречения. Поседяхме 2-3 часа и се прибрахме. На раздяла каза, че му е било приятно и ако искам ще се чуваме и може пак да се видим. Първата ми реакция, когато слязох от колата беше да се разплача. Боже, запитах се, какво ми става. Искам да останем приятели, но чувствата живеят вътре в мен. Опитах се да скрия някои неща и мисля, че успях. Ако споделя как се чувствам може да разваля всичко. Не знам какво да правя. Дори не знам да му звънна ли пак. Скоро има рожден ден. Не знам как да постъпя с Мартин. Изглежда при него всичко е изпитало. И вие няма как да знаете, но просто ви моля за някакъв съвет как да постъпя спрямо Мартин. С другото момче нещата са обречени. Дори чувствам края, които не е по вина на Мартин или някой друг, а дело на самите нас. Това е всичко. Благодаря ви за отделеното време!
През лятото на 2012 година приключих една сериозна връзка. Това беше моята първа любов. Никак не ни беше лесно. От едно детско увлечение се превърна в сериозна дружба, която под влиянието на няколко лъжи и една обида аз прекратих. Всичко това не можех да простя и то не ми даваше покой. Раздялата беше много болезнена. Месец след окончателната раздяла и сърцераздирателните молби на вече бившия ми приятел, той си хвана друга просто за да ме дразни. Не успя да ме накара да съжалявам, но дълбоко ме нарани. Имах нужда от почивка, защото ние буквално всеки ден се карахме. Истината е, че го обичах за себе си не желаех друго момче до себе си.
Много сълзи изплаках, много пъти ми се е виело свят дори....имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне, но и това отмина. Отмина, но още си спомням начина, по който се чувствах тогава и не искам да се връщам отново там! Ще вметна, че след около половин година от раздялата ние отново си възобновихме отношенията и те продължават и до днес. НО нищо не е същото и знам, обречена е на раздяла. Раздяла, която настъпва, но от онези - завинаги. Опитвахме, да, опитвахме с разговори с какво ли не.....както и да е. Не там е причината, заради която се обръщам към Вас.
Месец след раздялата се запознах с едно момче от съседно градче - Мартин. (Преди това съм нямала други гаджета и тн.) За щастие то беше свястно, красиво, целеустремено. В някои аспекти коренно различен от бившия ми приятел. Запозна ни моята най-добра приятелка на едно събиране. Припламна една искра, която запали него, а след това и мен. Нещата се развиха много бързо и започнахме да се виждаме почти всеки ден. В мен проговориха едни чувства, за които отдавна бях забравила. Истината е, че раните ми от старата връзка бяха пресни, но сякаш това момче притъпяваше поне малко болката. И не, не бях с него за да забравя другия. Просто така се случиха нещата, дори понякога и аз се питам как по-точно.
В продължение на 2 месеца излизахме с това момче. Знаех, че бившият ми още ме обича и избягвах да излагам на показ връзката, както той най-демонстративно правеше само и само за да ми е гадно. Е, успяваше да ме дразни, но аз реших и дори бях продължила напред, колкото и да ме болеше. Грешката от моя страна спрямо Мартин беше, че не се бях изяснила със себе си. Трябваше да изчакам да отшумят нещата, да подредя мислите си, но така се случи и това е факт.
По ирония на съдбата, или не, един ден, когато Мартин ме караше до вкъщи след поредната приятна среща с него, аз слязох от колата и той тръгна. Секунди след това профуча колата на бившият ми, който тръгна след Мартин. Всичко стана много бързо, а аз вече бях слязла и не можех да направя нищо. По-късно разбрах, че са се спречкали. Бившият ми се е заяждал с Мартин, дори е щяло да се стигне до бой. И...чух се и с двамата още на същата вечер. На бившия казах, че няма право да ми се меси в живота. Той е продължил своя без мен, аз също го продължавам без него, а на Мартин, странно....беше адски студен след това, защото си е мислел, че аз продължавам да се занимавам с бившия, защото му е наговорил някакви неща и му е държал сметка, все едно още сме заедно и аз излизам с друг. Както и да е, няма да навлизам в повече подробности кое и как. Станаха недоразумения и връзката ми прекъсна с Мартин. След месец, два....мислите ми започнаха да се лутат ту към единия, ту към другия и станах адски несигурна. Не знаех какво да правя. Мартин направи по-късно опити да се оправим, но се разбрахме да приключи всичко, защото аз бях объркана. Беше ми двойно по-гадно. Половин година след това отново обнових отношенията си с бившия. Не знам защо. Мислех си, че нещата са се променили, преглътнах няколко неща и си затворих очите. Бяхме отново заедно. Мислех си, че към Мартин чувствата ми ще отшумеят, но истината е, че изпитвам нещо и до днес. Правех опити да го чуя, да поговоря с него, но той ме избягваше. Не ми отговаряше, просто тишина. Чувствата продължиха да живеят в мен и така лека по лека дните минаваха. Не го бях виждала от доста време, докато един ден съвсем случайно се засякохме на една сбирка на коли за дрифт. Отидох да видя мои приятели и хоп, той се оказа там. Целият ми ден беше щастлив и това допринесе допълнително. Здрависахме се, разменихме си по едно изречение от сорта как сме и това е. Същата вечер му писах отново във ФБ и той ми отговори. Писахме си общи неща и без да очаквам той поиска да се чуем. Та, чухме се след дни и така започнахме да се чуваме по-често от преди и общо взето за общи неща от ежедневието. Под често имам предвид по 1 път в месеца. След тази среща имаше и друга, но тя беше по повод на едно събиране. Отново поиска да се видим. Излязохме от залата и си говорихме за около 30 минути. Той беше по-активен и през цялото време ми говореше за мен, че е трябвало да помисля малко за себе си какво ще правя. За приятеля ми, че не съм знаела какво искам....едва ли не ми четеше някаква лекция. Това ме накара да си задам няколко въпроса. Започнах да го търся и аз по телефона с надеждата от всеки разговор да открия по нещо за моите въпроси без да ги задам директно, но всичко се свежда до общи теми. Започнах да го търся аз и по едно време си казах край на себе си. Това не може да продължава. От моята несигурност мога да продължа да наранявам хора и нищо няма да излезе от това и спрях да му звъня. 2 месеца след това той ме потърси, всъщност това беше преди 2 седмици. Говорихме си, по точно той говореше повече. Пита ме и за мен. Споделих му за едно пътуване, което ми предстои скоро за Италия. Ще работя там известно време. В края на разговора ми предложи да се видим. Съгласих се. Не съм крила от онзи бивш, с когото сме заедно. Та, излязохме седмица след разговора. Всичко беше приятно, все едно същото. Заведе ме на един баир с хубава гледка, но през цялото време седяхме в колата. Гледах до - все така хубав. Има прекрасни очи и ме погледна няколко пъти за около 4 секунди. През другото време дори и аз самата не го гледах. Искаше ми се да го прегърна и целуна, но много неща ме спираха. Докато ми говореше за работа и т.н....аз бях някъде другаде. Там, където бяхме заедно. И поисках пак, но....времето е много вече. Попита ме отново за приятеля ми, споделих му как са нещата, е, не с такива подробности, а с едно, две изречения. Поседяхме 2-3 часа и се прибрахме. На раздяла каза, че му е било приятно и ако искам ще се чуваме и може пак да се видим. Първата ми реакция, когато слязох от колата беше да се разплача. Боже, запитах се, какво ми става. Искам да останем приятели, но чувствата живеят вътре в мен. Опитах се да скрия някои неща и мисля, че успях. Ако споделя как се чувствам може да разваля всичко. Не знам какво да правя. Дори не знам да му звънна ли пак. Скоро има рожден ден. Не знам как да постъпя с Мартин. Изглежда при него всичко е изпитало. И вие няма как да знаете, но просто ви моля за някакъв съвет как да постъпя спрямо Мартин. С другото момче нещата са обречени. Дори чувствам края, които не е по вина на Мартин или някой друг, а дело на самите нас. Това е всичко. Благодаря ви за отделеното време!