View Full Version : Преодоляване
Отдавна не съм пускала тема, вече и не пиша много, но ми е интересно
Имали ли те в живота си човек, който ви е наранявал, държал се е неуважително към вас и в крайна сметка вие сте го обичали безусловно?
Как го преодоляхте?
Няма значение дали сте имали връзка или е било само свалка, обич от едната страна или каквото там.
Пак ме налегнаха едни мисли и се чудя някога ще успея ли да продължа?
Времето лекува ли? А обичта към друг човек?
И защо продължавам да търся по-добрата му версия, а междувременно отритвам всички други?
///без хейт, че да не се караме
скучно ми е просто :/
Сигурно не са малко хората, които са били в твоето положение. И на мен ми се е случвало, но осъзнах, че вината не е била в нейното държание, а по-скоро в начина, по който съм й позволил да се държи с мен. Хората се държат с теб, така както ги предразположиш да го правят, за това и с различните хора се държим по различен начин, защото нагаждаме действията си според ситуацията и предпоставките. Важно е да го осъзнаеш, защото ще ти помага да не изпадаш в подобна ситуация отново.
Колкото и да не вярвах в това - времето наистина лекува. Минавал съм през какви ли не гадости и колкото повече време минаваше, толкова повече се абстрахирах успешно от тях.
Колкото до обичта към друг човек и по-добрата версия на стария - едва ли помага. Всеки човек си е строго индивидуален, няма да откриеш стар образ в отражението на нов такъв, старият си остава стар и новият си остава нов.
Помни, че който търси - намира. Не спирай да опитваш и накрая ще намериш човека - неизбежно е. Но не го търси в сянката на някой друг - така само тъпчиш на едно място.
queen_ofdisaster
05-29-2014, 19:10
Лично за мен преодоляването започна в момента,в който осъзнах,че този човек ми носи повече нещастие,отколкото щастие.Просто някак си бях достигнала до предела си и разумът започна да взема превес над импулсите и първичните ми желания.В един момент си дадох сметка колко е глупаво да си казвам"Е какво пък..нека да му звънна/пиша;какво като не се държи добре с мен през повечето време,нали е забавен и.т.н." .Още повече че се замислих как ако моя приятелка е в подобно положение ,директно щях да й кажа да спре да се занимава и да търси измамна близост..а тогава защо аз продължавах да го правя?
Относно това с обичта към друг човек,не знам, винаги ми се е струвало странно когато някой каже нещо от сорта на "бивш се забравя с нов" примерно :D На мен обикновено ми трябва доста време за да си изживея емоциите и да спре да ми пука изобщо,и не мога да си представя как междувременно ще започна да си падам по някой нов.Има доста случаи,в които новата тръпка се оказва the real thing и нещата потръгват ,но си мисля,че това не е начинът за мен.
Лично за мен преодоляването започна в момента,в който осъзнах,че този човек ми носи повече нещастие,отколкото щастие.
+
Enchanting
05-29-2014, 19:55
Можеш да преодолееш нещо, но то ще е винаги в теб.
Да, може да е било силно, вълнуващо и незабравимо.. но истината е, че избледнява.
Ще мине време и когато това стане, се сещаш най-вече за хубавите спомени.
Станало е- значи е имало защо. Учи те на нещо, как да постъпваш и т.н.
Сега търсиш него във всяко едно лице, но винаги има по- добро. Всичко е в теб, но не винаги ще е така.
MarkKnight
05-29-2014, 19:59
мале,ако трябва да почна да говоря по тази тема..ще ме баннат за нецензурни изрази...
ForzaFelipe
05-29-2014, 20:02
мале,ако трябва да почна да говоря по тази тема..ще ме баннат за нецензурни изрази...
You are not alone....
Еми няма определен начин. Опитваш се максимално да не мислиш за човека и да не го срещаш. Няма друг начин, а с какво ще се разсеяш си знаеш само ти. Тук и израза "времето лекува" си важи с пълна сила...
Майко, какъв пост щях да напиша....
И после се сетих, че то вАжи за мен и ня'а смисъл да се хАбя.
leadyflame
05-29-2014, 21:24
Гадно е, наистина е гадно и най-лошото е, когато си успял да преодолееш, онова пробождащо усещане, което не ти дава мира, в крайна сметка си отново на същото дереже, само че заради друг човек,.. и така, чакаш си просто онзи, който ще те приеме във цялата гама на личността ти, както и ти него. А през това време ще си самотея и ще си изпитвам всичката тъга на която съм способна.
Illusion772
05-29-2014, 22:30
Да гадно е , и когато си бил наранен и се довериш на някои за първи път от доста време и той се окаже пълен боклук в случая курва. Да обичаш някои с милионите му кусури и въпреки всичко тя да те зареже. - story of my life
Как го преживявам - със строга диета, много тренировки, избиване на комплекси в огледалото на фитнеса, избиване на комплекси в фасебоок, други момичета, учене и т.н.
bulgarian_soldier
05-30-2014, 07:38
Най-гадно за мен е когато ти самият си готов, ако не на всичко, то на прекалено много за човекът,с който си, а той не.Аз също го преодолявам първо с мързелувайки у нас, критикувайки себе си какво съм направил не както трябва,за да се стекът нещата до това положение.След време тръгвам и аз на фитнес и след това спирам след като намеря следващата.
Понякога нещата, които не можеш да промениш, променят теб самия :)
sometimes_
05-30-2014, 07:51
Аз имах такъв случай преди три години. "Неуважително" е доста мек израз за начина, по който се държеше с мен... Аз по принцип имам доста силно изявено его и никога не съм допускала да ме обиждат, да ми повишават тон или нещо подобно. Този обаче правеше с мен каквото си иска - обиждаше ме, забраняваше ми да излизам, да се виждам с приятели. Нямах право да правя нищо, което той не одобрява. В същото време имахме толкова хубави моменти когато си бяхме само двамата, казвал ми е толкова мили неща, каквито не съм чувала от никой друг. Явно просто беше добър манипулатор. Накрая, както казаха по-горе, разбрах, че ме прави повече нещастна, отколкото щастлива. Зарязах го, но и до сега като се сетя за него, изтръпвам. Просто към никого не съм изпитвала такава тръпка. Вярно е, че с времето го преодолях, но в началото ми беше ужасно трудно. Даже през няколко месеца ми се случва да се изкушавам да му пиша или да се обадя, но не го правя. Няма смисъл да започвам тоя ад отново. Такива отношения са ужасно вредни и много нараняващи. Такива хора ти дават някакво откраднато време и откраднато щастие, взимат ти всичко и не ги интересува колко зле те карат да се чувстваш. Може би точно след връзката ми с тоя човек, спря да ми пука толкова за отношенията ми с мъжете. Някак си се демотивираш когато виждаш, че даваш всичко от себе си, а никой не го оценява. :/
igaydarov
05-30-2014, 14:36
разбира се, че има начин и начинът е като намериш следващата по-хубава, силна и щастлива любов.
любов се лекува като мине малко време, с друга любов.
keep trying!
п.с. всъщност има и още 1 начин и той е като насочиш вниманието и времето си върху себе си и собственото ти развитие.
а на въпросите ти дали съм имал такъв човек - да имал съм и съм правил компромиси със себе си заради нея (с което единствено съм удължил нещастието си), но в крайна сметка, всяко нещо си има граници и търпението и компромисите се изчерпват някога.
мале,ако трябва да почна да говоря по тази тема..ще ме баннат за нецензурни изрази...
във фейсбук чата все още няма цензура
....
GO
много е тъпо хората да се държат по тоя елементарен начин и да си изкарват всичко , което им е било криво в живота върху други хора, които не са виновни за нищо
разсейването не е проблем, обаче когато го видя веднъж и после с месеци не го забравям
пф
мразя го също толкова колкото го обичам, много яко :
едит
sometimes_
аз се моля той да ме държи изкъсо и да се караме, обаче няма хаха
много ниско падам
и тъпото е че не мога да се самонавия да давам шанс на други хора
излизаме, много е яко, после почвам да му намирам кусури и се стига до изречението : "Той не прилича на Х" и приключваме
:/
damn
Обичaлa съм, товa беше и нaй-нaй-истинслaтa любов, зa жaлост нaсоченa към човек, който не беше готов дa я преживее точно с мен.Грaбеше с шепи от мен, a aз толковa бях претръпнaлa към болкaтa, че вече не ми прaве впечaтление.Не съжaлявaм, чест зa мен е, че съм обичaлa и продължaвaм дa го обичaм, мaкaр, че е толковa дaлеч от мен.Време трябвa, продължих животa си кaкто всеки ден преди той дa се появи, с мaлкaтa рaзликa, че сърцето ми продължaвa дa бие зa него вече цели 2 години.Не искaм дa го преодолявaм, не искaм дa го зaбрaвям, не веднъж съм кaзвaлa, че щом нямa дa съм с него, знaчи нямa дa съм с друг.
Тромбоцит
05-31-2014, 19:44
Всеки си заслужава връзките, в които се намира. Никога не съм съжалявал за това, че съм бил с някоя. Общо взето във всичките ми сериозни връзки и двете страни са вземали превес - и аз съм бил лайняр, и дамите са били с такова поведение (пасвали сме си един вид). Към никоя нямам лоши намерения, нито съм скаран с която и да е моя "бивша".
Ще излъжа, ако кажа че е нямало моменти , в които да си кажа "Ами, ако не беше станало еди-така си", сънувам някой път някоя по-специална, но никога не съм искал да се събирам с жена, с която съм се разделил.
Забравям за бивша, когато се ОБВЪРЖА с друга. Общо взето щом съм пожелал нова връзка, то явно съм намерил нещо(или съм си помислил , че съм намерил в някое друго момиче/жена).
Бележка на автора: "обвържа" не е равносилно на "проникна в нея".
Поздрави
Всеки си заслужава връзките, в които се намира. Никога не съм съжалявал за това, че съм бил с някоя. Общо взето във всичките ми сериозни връзки и двете страни са вземали превес - и аз съм бил лайняр, и дамите са били с такова поведение (пасвали сме си един вид). Към никоя нямам лоши намерения, нито съм скаран с която и да е моя "бивша".
Ще излъжа, ако кажа че е нямало моменти , в които да си кажа "Ами, ако не беше станало еди-така си", сънувам някой път някоя по-специална, но никога не съм искал да се събирам с жена, с която съм се разделил.
Забравям за бивша, когато се ОБВЪРЖА с друга. Общо взето щом съм пожелал нова връзка, то явно съм намерил нещо(или съм си помислил , че съм намерил в някое друго момиче/жена).
Бележка на автора: "обвържа" не е равносилно на "проникна в нея".
Поздрави
Bai hui, evala za nickaname-a! Kreshtq!
С времето се научих да правя по - рядко компромиси със себе си, а това включва мисли от сорта на "той ще се промени". Сега много трудно някой би предизвикал такива чувства в мен.
sramejlivkaa
06-01-2014, 11:40
Ами дай се време няколко месеца, ако трябва 1 година. Не се занимявай с момчета едно известно време докато чувствата ти към него не избледнеят, за да не се сещаш за него отново. През това време се занимавай с други неща, които те правят щастлива.
Ако усетиш нова тръпка може да му дадеш шанс, но не търси в него "стария", защото няма да го намериш, а и ще тъпчиш на едно място както каза FAKE IT. Всяка една любов си е различна, но не значи, че няма да е по-силна от предишната.
lisi4ety
06-01-2014, 13:23
Имаше да, две години продължи.. единствено това, че ни се разделиха пътищата и не се налагаше да го виждам повече ми помогна да го преодолея..
Колкото и да говорят хората, че "времето лекува", изобщо не го вярвам. Прекъсваш контакт, разсейваш се с нещо и се оставяш на течението - това беше мойта тактика, аа и успях ;3 но винаги е различно..
Обичта към друг човек, от друга страна.. това е ключа ;) Любов се лекува с любов.
Точно в това отношение хората не се променят, убедена съм. Който те е наранил веднъж, може да не го направи втори път. Но случи ли се втори път - той си е такъв и няма как да го промениш.
ми да, май любов с любов се лекува,ама нещо не мога да открия човека
и пак се унизих, и пак му писах, и пак му се предлагах и исках единствено той да се чувства добре
дори за цигара време да го бях видяла , да ми се беше усмихнал и щях да съм адски щастлива
ама това е
ще продължавам да се надявам да открия принца (с мотора) ,който да ме направи щастлива във всяко едно отношение
искам го
нуждая се
защото се чувствам адски самотно и адски криво когато виждам че никой не се интересува от мен в любовен аспект
fuck
Adorable Sunshine
06-01-2014, 20:30
Това не е любов :)
Ще го преодолееш, когато наистина срещнеш истинската, ще ти завърти главата на 360, толкова жестоко, че ще се отърсиш от всичко минало :) Няма нужда да изпадам в подробности, просто давай шанс на хората и сама ще се увериш в думите ми. Успех.
беше любов, вече не е
пожелавам си да я намеря обаче
благодаря ти
Добре ми идва тая тема.
Още не съм намерила точното средство, освен, че вече съзнавам, че няма човек, който да ме е наранил повече и че нищо, което би направил, може да върне тая болка назад. Понякога се залъгвам, че искам всичко постарому, но истината е, че не се чувствах щастлива в тая връзка, че не бяхме 1 за друг. Понякога пък се обвинявам, че нося наистина цялата вина, че съм истерична, цинична, гадна, груба, че съм го накарала да ме напусне. Обаче човек, който те обича истински, не си тръгва от теб. Не така, както той си тръгна от мен, поне. И не се стреми да те унижава всячески след това. И не се прехвърля на следващата 2 дни след като ти е казвал, че си единствена, и че те обича. Да, знам, че това са празни думи. Но за сравнително немалкото време /базирайки се на крехката ми възраст все пак/, в което бяхме заедно, за мен думите значеха нещо. Пък и чат-пат бяха подкрепени от действия. Пък и чат-пат, мамка му, ти се иска да вярваш, че на някого наистина му пука за теб.
Впрочем и малкото гняв към него се е изпарил. Колкото и тъпо да звучи, му прощавам. Въпреки че не заслужава. Въпреки че не го дължа никому. Но така. Да съм си чиста пред себе си.
Мъчно ми е, че нещата приключиха по толкова грозен начин, и то в такава градация, но някои решения, уверих се, не взимаме ние. Понякога решенията ги взимат вместо нас.
И всъщност тогава най-много боли.
И може би точно тогава е най-трудно да преодолеем, защото мислим, че има към какво да се връщаме назад, че има какво да се преосмисля, че има нещо неясно.
А истината е, че животът просто се случва, и някои действия са необясними, защото насреща ти стои емоционален инвалид.
Няма универсална рецепта. Обаче има едно клише, което е много вярно - промяната започва вътре в теб. Колкото и акъл да събереш от тука или където и да попиташ, нищо няма да подейства както искаш за твоя конкретен случай. Докато не намериш сили в себе си да поискаш да го преодолееш. Така че не търси кусурите в другите или в него. Търси ги в себе си и работи върху връзката със себе си. Когато си станеш самодостатъчна и живееш в хармония с личността си, тогава връзката с другия е най-хубава. В противен случай, ще си все на това дередже, без значение към кого си насочила чувствата си.
XTREMEFREERIDE
06-02-2014, 06:24
Няма универсална рецепта. Обаче има едно клише, което е много вярно - промяната започва вътре в теб. Колкото и акъл да събереш от тука или където и да попиташ, нищо няма да подейства както искаш за твоя конкретен случай. Докато не намериш сили в себе си да поискаш да го преодолееш. Така че не търси кусурите в другите или в него. Търси ги в себе си и работи върху връзката със себе си. Когато си станеш самодостатъчна и живееш в хармония с личността си, тогава връзката с другия е най-хубава. В противен случай, ще си все на това дередже, без значение към кого си насочила чувствата си.
Абсолютно същото бих те посъветвала. Работи върху себе си. Сама знаеш, че в теб има някакъв проблем, след като под влиянието на силна емоция правиш неща, за които после съжаляваш и знаеш, че не е трябвало да бъдат сторени. Намери своя начин да контролираш емоциите си, да ги разбираш, да ги насочваш така, че да не предизвикват хаос в и около теб.
Аз също имах такъв период от живота си. Първоначално не осъзнаваш какво си причиняваш чрез безсмислените компромиси, които правиш. От гледна точка на сегашната ми връзка, направо не мога да повярвам какви неща съм търпяла и толерирала в предишната. И, не, не е от злоба. С години градя тази преценка. Аз приключих предната си връзка, защото човекът, с който съм в момента още тогава, на приятелска основа, ми показа, че може да има много по-стабилни и свестни мъже.
И най-важното - какво заслужаваш ти? Дали това, което получаваш е еквивалент на усилията, които полагаш? Ако не е, време е за нещо ново. Нещо по-добро.
;)
sometimes_
06-02-2014, 07:27
Абе, явно наистина има хора, които просто не се преодоляват. Забравяш ги за малко, после се появяват отнякъде уж случайно и пак започваш да се замисляш... Сега се замислих, че е имало двама мъже в живота ми, за които мислех, че никога няма да преодолея и, че винаги ще мисля за тях. Интересното е, че в момента се чудя как изобщо съм се занимавала с тях и какво съм им харесвала.
Абе, явно наистина има хора, които просто не се преодоляват.
Няма хора, които не се преодоляват, освен ако не си ги изгубил по естествен път. Дори и тогава се научаваш да живееш с липсата им.
Имала съм такъв случай и преодоляването не беше лесно, но не е невъзможно. Гадно е, защото някой, към който имаш чувства се държи зле и ти в един момент не приемаш това, а си даваш още зор уж с надеждата нещо да се оправи. Е, мина малко време и си казах, ох, какво правиш? Защо си го причиняваш? И много бързо започнах да мисля за промяна. Някой преди мен каза, че промяната започва вътре в теб. И това е така. Защото около всеки човек има поне един, който наистина го заслужава и си струва. За какво да се занимаваш с някой, който не те оценява, не те обича и те наранява?
galaxy29
06-07-2014, 21:17
това, което каза LadyDi е много точно и съм напълно съгласна
докато не заживееш в хармония със себе си и не се отърсиш от предишната връзка, все нещо ще куца
rosi1617
06-07-2014, 22:45
Не знам дали беше любов, но бях адски привързана към него, а той ме караше да се чувствам като нищожество. По-лошо беше че свикнах и не ми правеше впечатление докато не се погледнах отстрани. Видях се как се унижавам и ми стана жал за мен самата. А на него сякаш му доставяше удоволствие да ме гледа как се мъча. И защо? Както казахте, емоционални инвалиди. И все пак още е в сърцето ми и се е вкопчил там като кръвопоец искащ и последната капка кръв, която е в мен.
lisi4ety
06-07-2014, 23:52
защото се чувствам адски самотно и адски криво когато виждам че никой не се интересува от мен в любовен аспект
fuck
уф, познато, за това лек не съм намерила още :/
nepowtorima
06-08-2014, 07:07
А аз си мислех, че съм само аз така..
Когато тъкмо успяваш да заличаваш спомена за някой, той винаги се появява и ти припомня защо го обичаш толкова много.. това е като някакъв закон.
Унижението е придружено с всичко това, но защо? ..
Все още чакам деня в който ще спре да ми пука за него, ще забравя всичко относно него.. надявам се да е скоро!
На мен не ми помогнаха всички неща с които се разсейвам..
Така ще е дълго време още.. предала съм се
Violenza
06-08-2014, 09:05
Имали ли те в живота си човек, който ви е наранявал, държал се е неуважително към вас и в крайна сметка вие сте го обичали безусловно?
Как го преодоляхте?
Е те това винаги съм се чудела как става. Наистина ми е непонятно каква ще да е тази любов, която ще изпитвам към човек, който се държи зле с мен. При мен, откровено казано, не мисля че е възможно да се случи. Дори не бих казала, че съм жалила кой знае колко разделите си дотук.
Но докато сам човек не реши да се отърси от спомени и чувства и да потърси промяна, няма как друг да му помогне.