View Full Version : Моята история, една НАИСТИНА ИСТИНСКА ЛЮБОВ!! :(( (първа любов) "М" и "Н"
Здравейте! Казвам се Михаил и съм на 16г. От сега казвам, че това, което ще напиша, ще е може би дълго.. не ви задължавам да го четете ако нямате интерес. Искам да ви разкажа за моята първа ЛЮБОВ! Всичко започна в началото на лятото на 2013 година. В края на месец Май срещнах НЕЯ. Нейното име е Надежда. Всъщност тя ме намери, тя започна да ми пише първа (ако това има някакво значение). Отначало бяхме много срамежливи и двамата. Личеше си, че имаме симпатии един към друг. Видях я за първи път след края на един концерт. Тя беше заедно с още 2-3 нейни приятелки. Щом я видях, моментално очите ми останаха по нея. Тя също ме гледаше и тогава разбрах, че може би има нещо. След 2-3 седмици писане по фейсбук, най-накрая преодоляхме този срам и излязохме. Когато я зърнах, тя беше също толкова красива, колкото и когато я видях за 1ви път. Направо изящна, все едно Господ я е правил с толкова много внимание, че прекалил. Бяхме доста срамежливи и двамата. Дори едвам посмях да я целуна за 1ви път. Бяхме толкова срамежливи, че когато я попитах дали иска да сме заедно, тя само поклати глава без да каже нищо, гледайки ме с изпълнените си със вълнение и срам очи. Беше толкова сладко. Мина се един месец от както бяхме заедно. Всичко беше перфектно и идеално. Минаха 2 месеца, 3 месеца.. Цяло лято бяхме неразделни. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Не исках да я губя никога! Тогава си казах, че тя е точното момиче за мен! Че тя е свястна. И то си беше така - нито пушеше, нито пиеше (това е важно за мен ако трябва да уточнявам), държеше се добре с мен, можеше да разсъждава. Това лято тогава беше просто прекрасно.. ама като казвам прекрасно направо .... НЕЗАМЕНИМО! Обичахме се много, обичахме и да правим всичко заедно, да се подкрепяме един друг.. Е, от време на време може да сме имали малки проблеми и да сме се карали, но винаги сме си оставали заедно. Просто, не знам как да го кажа. Обичах всяка част от нея.. Обичах очите и, косата и, ръцете и.. А този глас.. мале! Не мога да го забравя никога.. толкова е мил и нежен... Винаги ме е карал да се разчувствам.. А когато ми каже нещо мило, просто ме праща на 7мото небе от щастие. Толкова малко ми стига, за да съм щастлив. Само като ми се усмихнеше и бях припаднал от щастие.. Толкова много си я обичах.. Тя ме плени.. Бих дал всичко за нея .. Понякога съм нямал нито един лев в джоба и съм събирал парички левче по левче, за да купя нещо за нея.. Защото аз исках тя просто да е щастлива. Не просто щастлива, а най-щастливата. И ние си бяхме такива де! То щастието се вижда от километри.. Просто бях облян от щастие.. Всеки ден нямах търпение когато си легна да стане отново сутрин и да почне следващият ден.. Защото знаех, че ще я видя! Ще я прегърна, ще я целуна. А какво по-хубаво от това? Знаете ли коооооолко много се зарадвах когато ме нямаше 3-4 дни в града и като се върнах и като се видяхме тя ми каза - "абеее ейййй знаеш ли от кога не съм те виждала бе" и скочи да ме прегръща и целува.. тогава просто бях най-щастливият човек на света. Така де, аз винаги когато бях до нея си бях най-щастливият.. Изглеждаше, че всичко ще продължи така като че ли завинаги.. Минаха 4 месеца, 5 месеца.. Всичко продължаваше да бъде супер.. Може би от време на време някои малки и незначителни проблеми, но нищо повече. Любовта ми към нея се засилваше ден след ден.. И ако щете ми вярвайте, но тук говорим за ИСТИНСКА любов! АМА НАИСТИНА! Мислихме постоянно един за друг. Бяхме неразделни. Не може да се опише радостта и щастието, което изпитвахме! А, може де, с една дума - ЛЮБОВ!.. Всичко си беше супер.. Минаха 6 месеца откакто сме заедно и тя почна да се държи някак по-странно.. Подозирах, че има друго момче.. Питах я, но ми каза, че няма.. След това разбрах, че излиза с някаква определена компания от нейни приятелки, където присъства и някакво си момче.. Не искам да му казвам името, поради факта, че изпитвам изключителна злоба към него, но кой не би изпитвал злоба към някого, който разваля една истинска любов? Питах я за него и тя ми каза, че са си просто приятели.. С продължение на времето тя се държеше все по-странно и по-странно докато един ден докато бяхме заедно се скарахме пак заради него и тя се разплака и си тръгна.. Стана ми изключително тъжно тогава и просто не успях да спра сълзите си.. Изчаках да се успокоя и я настигнах. Вървях зад нея без да кажа нищо.. Просто не знаех какво да кажа, знаех че това може би е краят.. Когато и казах нещо, тя се обърна и ми каза с насълзени очи "Абе ти няма ли да ме оставиш" и продължи да върви.. Тогава не знаех просто какво да кажа.. Имах чувството, че умирам.. И двамата си тръгнахме.. Вървях плачейки до вкъщи.. Не можех да осъзная какво се случи.. Нещо много много лошо.. Спряхме да си пишем.. Всичко свърши.. След 1-2 месеца установих, че са заедно с това момче.. Беше ми не гадно, а изключително гадно и тъжно.. бях тоталноо съсипан! .. Изгубих желание за всичко.. нито ми се ядеше, нито ми се слушаше музика, не исках да излизам никъде, не ми се спеше въобще, всяка вечер стоях буден с мислите за нея .. Разглеждах наши снимки и клипчета, на които сме заедно.. Не пожелавам на никого да му се случва.. Попринцип съм адски ама адски позитивен човек и рядко може някой да ме види да плача или да съм депресиран, но това болеше много.. много.. и не можех просто така да го прикрия.. чувствата си излизат.. :( Не съм плакал толкова през целия си живот сигурно.. Как разбирам, че е истинска любов ли ? Ами сега ще ви кажа. Минали са почти 6 месеца от както не сме заедно, а аз още мисля за нея и не мога да я забравя. Още помня ВСИЧКО. Всеки хубав спомен ме убива.. помня как се смеехме заедно.. помня как стояхме дълги часове и си говорихме.. помня и тези дълги целувки, след които като си отворехме очите и вече на вън беше станало тъмно.. помня и как тя говореше някакви си измислени думи и се смяхме, забавлявахме си се.. Имахме си и наше любимо място, където ходихме най-често.. Бяхме го кръстили "нашето място".. Помня и как ми се усмихваше, помня всяка част от нейното тяло, помня и как нарочно я дразних от време на време, помня и как обичахме да се снимаме с нейния телефон.. Помня как всеки път я изпращах до тях.. помня как я учих да прави бийтбокс, а тя беше толкова смешна и сладка в опитите си.. помня и когато ми каза за първи път, че ме обича.. не знам.. такива моменти не се забравят НИКОГА може би! .. помня ВСЕКИ ден! .... помня чувството когато я прегърнех.. някаква топлина обземаше цялото ми тяло и сякаш изпадах в екстаз.. а всяка целувка с нея беше най-голямото удоволствие на света за мен .. помня...... това е накратко моята история.. И ето ме сега - съсипан........ :(
v3ndetta7
06-10-2014, 21:22
Наистина изключителна история, бедни ми приятелю :) И аз преживях подобно нещо, но не съм го описал толкова подробно като теб. Знай само, че си млад.. много много млад.. живота е пред теб. Вдигай си главата и си го изживей :) Пази си я в сърцето, но не и позволявай да ти пречи напред в живота. :) След години, когато имаш семейство се сещай за нея. Тези мисли ще те карат да се усмихваш 100% ;) Тогава жената, която наистина ти се е отдала и е готова на всичко за теб ще и бъде благодарна :) Успех, приятел. Не се предавай ;)
Аз съм изключително чувствителен човек и си нямаш ни най-малка представа колко сълзи изтекоха от очите ми, докато четях историята ти. Стана ми много тъжно за теб. :( Знам какво е да обичаш някого наистина за пръв път!
Нека да ти разкажа моята история. :)
С момчето, което сме заедно тренираме лека атлетика. По време на тренировки почти не си бяхме говорили, казвали сме си буквално няколко думи, но на 18.01.2014 имахме тренировка в друг град и забелязах, че на отиване и на връщане, той ми обърна внимание, не беше онова обичайното от по дума-две, беше различно. До този момент не съм имала към него никакви чувства, никакви симпатии. Когато се върнахме във Варна, ме попита дали искам да хапнем, съгласих се. Бяхме аз, той и още две момчета от отбора. Ядохме джобове, целите се оклепахме, много сме смяхме. Помня всеки малък детайл. По-късно аз, той, едното момче от отбора и две мои приятелки отидохме в едно заведение. Беше ме срам да говоря или дори да го погледна в очите, а когато си сложи ръката на врата ми цялата треперех. Вечерта, когато трябваше да се прибирам, той ме прегърна, като че ли ток мина през тялото ми, подобно нещо не бях изпитвала никога през животът си. По-рано си бяхме разменили номерата и когато си чаках автобуса, той ми прати смс да го добавя в скайп. Първата ми работа щом се прибрах, естествено беше да му пиша. Започнахме да си пращаме целувки, той казваше, че ги иска на живо. На 20.01.2014 излязох от нас по-рано и се срещнахме, първото нещо, което направих беше да го целуна. (не бях никак добра в това и го олигавих целия :D ) Отидохме да пием кафе и ме беше все още много срам, не спирах да повтаря колко красиви очи има. Знаех, че в това момче има нещо специално, но не подозирах, че за пръв път ще обикна някого. И така в началото ходехме в тях преди тренировки, лежахме и се целувахме. Бяхме на косъм да се разделим още в началото, защото му отделях прекалено малко време, но оправих това. Сега, ако мога ще съм до него всяка секунда! Тъкмо бяхме направили два месеца, когато отново бяхме на ръба, отново виновната съм аз. Бяхме на състезание в Пловдив и две момчета от отбора ми пълнеха главата с глупости и аз глупачката вярвах, но обичта ни е по-силна от злите езици на хората. Той е турчин и баща ми е против нашата връзка, но дори това не успя да ни раздели, дори напротив усилва желанието да бъда с него. Това момче е най-прекрасното! Толкова много е правил за мен и не, не говоря за материалните неща. Всяко едно "добро утро", всяка една "лека нощ"... Пазя всяко едно цвете, което той ми е подарил в книги. Пазя си споменът от първата ни целувка. А лудите купони, еех... Имаме толкова много луди спомени заедно. Обожавам нежните му устни и как сладко целуват, обожавам онзи негов възбуден поглед и зачервените бузи, обожавам кожата и ароматът му, обожавам топлите и силни прегръдки, повярвайте вече не мога без него! Той е този, до който искам да заспивам и да се събуждам. А какво по-прекрасно нещо от това да заспиваш до любимия? Обичам дори лекото му похъркване. Обичам да го виждам щастлив и сърцето ме боли, когато е тъжен. Обичам да му готвя, обичам да го гледам. Когато съм с него, съм защитена, не ме е страх от нищо. И вече не си представям животът ми без него. Не мога да си представя, че не аз му готвя, че не до мен заспива, че не мен целува и прегръща. Той е първият човек, който ми влезе в сърцето! А първите остават първи и за цял живот!
TROLLDADLOLCAKE
06-11-2014, 00:33
Такъв е животът приятелю...Срещаш някого, и за миг се качваш на 7-мото небе от щастие...после се появява някакъв си боклук,пълни и главата с глупости и тя за момент се отнася.След това вече е твърде късно,ти си наранен, тя е объркана и нищо не е като преди...МАГИЯТА Я НЯМА.Преди време минах през подобно нещо и ти гарантирам,че няма да спреш да я обичаш никога,но моят съвет е да продължиш напред,защото освен всичко останало,поне имаш спомените и то хубави..а тях НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ГИ ОТНЕМЕ ! :)
П.С - Пробва ли да поговриш с нея,да се сдобрите..Жалко е нещо толкова хубаво да свършва по такъв нелеп начин...макар и при мен да беше така...
Опитах да поговоря с нея.. Но както казваш ти.. нищо не е същото, магията я няма, или поне за нея (тя така казва).. Опитвам се да бъда позитивен и да се смея и веселя, но това става само когато съм навън с приятели.. а остана ли сам вечерите в къщи, се почва мъката.. Явно трябва да се преживее някакси, но НЕ ЗНАМ КАК ... мноооого жалко, можехме да сме най-щастливите, но.. както каза ти, появява се един боклук и разваля всичко.. нямам думи! :(
JustSpectra
06-11-2014, 11:24
Аххх насълзиха ми се очите ... И аз съм имал своите тъжни и депресиращи моменти и съм си мислел , че никога няма да изляза от тях , но някак си времето помага и забравяш преживяното. Съчувствам ти :(
Illusion772
06-11-2014, 12:49
Опитах да поговоря с нея.. Но както казваш ти.. нищо не е същото, магията я няма, или поне за нея (тя така казва).. Опитвам се да бъда позитивен и да се смея и веселя, но това става само когато съм навън с приятели.. а остана ли сам вечерите в къщи, се почва мъката.. Я :(
Остава една празнина в теб - колкото и да се усмихваш, забавляваш - празнината остава. Знаеш че нямате шанс вече , но все пак ти липсва и може би не точно тя , защото все пак тя те е предала , по скоро ти липсват чувствата които си изпитвал , начина по които си се чувствал. Оглеждаш се около себе си и виждаш много момичета , но май никоя не може да накара нещо в теб да трепне и отново да ти пука. Пускаш се и живееш по течението, все едно гледаш живота си на лента - и се чудиш защо точно на теб се е случило. Нима всичко което си направил, жертвал и борил за нея не е било достатъчно - от време на време те обхваща яростта и искаш да отидеш и да разбиеш лицето на новия й , но скоро след това осъзнаваш , че смисъл от това няма. И тогава започваш да си мислиш , какво той й дава повече от теб? От време на време също я й сънуваш - и в съня ти всичко е както е било , щастлив си,обичате се - докато не се събудиш и осъзнаеш действителността. Чудиш се понякога - по-добър ли е новия й от теб? И в крайна сметка продължаваш да се ровиш в миналото, докато тя отдавна те е забравила - и ти го знаеш.
До тук как е - уцелих ли? :)
AnarchyBoy
06-11-2014, 13:12
няма незаменими хора. ;)
SAVELLINA
06-11-2014, 16:53
Не искам да му казвам името, поради факта, че изпитвам изключителна злоба към него, но кой не би изпитвал злоба към някого, който разваля една истинска любов?
НИКОЙ не е в състояние да развали една ИСТИНСКА любов. ;) Истинската любов е истинска именно заради това, защото е единствена и никой не може да я провали, още повече някакво си друго момче.
Случват се и такива неща - не само тийн момичетата не знаят какво искат, случвало се е да попадам на големи МЪЖЕ, които също не знаят какво точно искат. Просто си попаднал на едно такова момиче... на което още "му се живее" и не иска да се задоволи с първото нещо, което получи, а иска да опитва до несвяст. Може би след време ще съжалява, но недей и ти. Каквото било - било. Запомни тази връзка с добро и не й позволявай да ти пречи занапред. Колкото и да я обичаш - не си струват сълзите, ако наистина те е обичала, нямаше да ти го причини. :)
Колкото до последния пост - напротив , има незаменими хора. Дори да успееш да си внушиш, че си забравил някого, не е напълно вярно. Няма двама еднакви човека. ;) Винаги ще има неща, които да ти напомнят за незаменимите хора. :)
TheNormalGuy
06-11-2014, 20:26
лооллолололололололо, да си направиш толкоз много акаунти за една тема, лололлололололололололо
Малеееее, колко си прав само (illusion772) ! .. :(
НИКОЙ не е в състояние да развали една ИСТИНСКА любов. ;) Истинската любов е истинска именно заради това, защото е единствена и никой не може да я провали, още повече някакво си друго момче.
Не си напълно права. Истинската любов не може да бъде провалена от страничен човек. Тя може да бъде унищожена само от двамата във връзката.
Колкото до последния пост - напротив , има незаменими хора. Дори да успееш да си внушиш, че си забравил някого, не е напълно вярно. Няма двама еднакви човека. ;) Винаги ще има неща, които да ти напомнят за незаменимите хора. :)
Няма незаменими хора. Докато си въобразяваме, че има, все ще оплакваме провалените връзки и няма да си даваме шанс да бъдем щастливи. Права си, че няма двама еднакви човека, но това не значи, че последният е бил най-добър за теб, колкото и да боли в момента на раздялата. Не означава, че е единствен и не означава, че само той може да те прави щастлив. Времето и животът си вървят и колкото по-бързо се научим, че когато нещо е свършило, то няма смисъл да се държим за него като удавник за сламка, толкова по-щастливи ще бъдем.
AnarchyBoy
06-12-2014, 07:17
Кака е права... след раздяла обикновено си мислим, че това е края, че по-правилен човек няма.. и съответно се затваряме в себе си и се самоунищожаваме с мисли за нещо, което сигурно е било много красиво и хубаво, но вече е минало и вместо да се радваме на хубавия спомен се тормозим и не даваме шанс на новото да се доближи до нас..
И именно, защото всеки е различен всеки е заменим.. защото всички имаме "+" и "-" всеки е балансиран.. между тях и си има добри и лоши страни.. едно ти харесва в този, а друго в другия.. пък може едно и също нещо в двама души да те кара да реагираш по два различни начина.. в единия да го харесваш, а в другия да те дразни.. всеки е по-добър от всеки ;)
Когато нещо приключи.. колкото и красиво да е.. просто се радвай, че го е имало и продължавай напред.. След време ще срещнеш нов човек, даже 2-3 може и повече.. 8-)
тоя па девствения с 14 годишното гадже ;д моар клишета
За кого се отнася всъщност? Моля без обиди, създал съм темата за да може да получа някой друг съвет, защото положението е много зле :( ..
thegame11
06-12-2014, 19:04
Няма какво толкова да го мислиш, все пак това е една тъпа п*тка. ;) :D
http://i54.tinypic.com/2nbhytf.jpg
galaxy29
06-12-2014, 22:06
аз отново съм съгласна с ЛейдиДи :д
Eagle 123
06-12-2014, 23:16
Браво, поздравления приятелю една наистина разтърсваща история, направи така, че да се почувствам като ням свидетел на вашите отношения... Искрено съм съпричастен, знам, че момента е тежък за теб, аз преминах почти на твоята възраст такава нелепа и тежка раздяла. Както казаха някои ти си твърде млад, разочарованията в живота ти тепърва предстоят, затова бъди силен и ги преодолявай.. И да незаменими хора няма, но има незаменими спомени, и ти вече го знаеш. Това е безценен опит за теб, за твърдостта на характера ти. Помни, че истинската любов донася живот в живота на другия. Тя не го натоварва и потиска. Тя не смучи сили от него, защото тя е източник на сила. Никога не си играе със сърцето му и чувствата му. Тя го възприема такъв, какъвто е и не се опитва да го променя. Тя не го осъжда за грешките му, а му прощава и се опитва да му помогне. Тя го цени. Истинската любов избърсва сълзите и носи утеха. Тя плаче с онзи, който е наранен или е изгубил нещо. Тя никога не е груба към онзи, който не я оценява. Дори и да бъде отхвърлена, тя никога не задържа болката в себе си. Истинската любов е нежна в своята същност. Тя може да предизвика усмивка и в най-тъжния човек. Винаги прогонва самотата, когато я срещне на своя път. Тя може да носи много товари и въпреки това да не се оплаква. Истинска любов може да съедини две души в една и никога да не опита да ги раздели, и това ти много добре го знаеш. Тя всеки път подава ръка на онзи, който вижда че е паднал и защитава този, който е безсилен да се бори сам. Тя никога не се опитва да търси грешките в другите, защото дори и не мисли за това. Ти самият си приел истинската любов в себе си, приел си я да живее в сърцето ти. И това ще продължава. Тя може да обича дори и онзи, който я мрази. Тя умее да изслушва всеки един, който би искал да говори с нея. Никога не манипулира и не подценява някой. Истинската любов изгражда онова, което никои не може с ръцете си да съгради. Тя е трайна и постоянна. Никога не се колебае, тя знае какво иска и какво може. Нейният допир винаги носи щастие. Истинската любов е готова да раздава, без да очаква да получи нещо в замяна. Тя може да се жертва всеки път, когато се наложи. Тя може да оцени и разбере всичко онова, което никой друг не може. Никога не се хвали, с това което е, а помага на другите да видят собствената си красота. Тя винаги издига другият над себе си. Истинската любов може да стопи и най-леденото сърце със своята топлота. Тя носи изцеление там където има рана. Всеки път, когато я повикат, тя идва на помощ и стои толкова време, колкото е нужно. Никога не гледа своя часовник, защото за нея времето не съществува. Истинската любов може да помири и най-голямата вражда. Тя изгрява там, където тъмнина е царувала и осветява всичко, което тъмнината е почернила. Тя има силата да възкресява всичко, което някога е било умъртвено, защото носи живот. Сигурен съм, че всичко това ти си го усетил през сърцето и душата си за всичките тези наистина приказни 6 месеца на незабравими емоции.
Аз силно вярвам, че ти, когато му дойде времето, ще изстрадаш своя собствен триумф в любовта и щастието ще излекува цялата ти болка...
SAVELLINA
06-13-2014, 13:43
Лейди, под незаменими хора нямам предвид просто бивши. А като цяло хора, които са оставили някакви приятни спомени в съзнанието. Било то приятели, любови или просто познати.
Лейди, под незаменими хора нямам предвид просто бивши. А като цяло хора, които са оставили някакви приятни спомени в съзнанието. Било то приятели, любови или просто познати.
Аз имам много хора, които са ми оставили приятни спомени, но това не значи, че са незаменими. Незаменим означава крайно необходим, безценен. Никой от приятелите ми или любовите ми не може да се определи като незаменим. Да, ценни са ми в момента, да, бих искала да ги имам в живота си, но ако ме напуснат няма да си посипя главата с пепел и да си разплета чорапите от мъка.
А "просто познат" и "незаменим" за мен са си направо оксиморони.
Незаменими са родителите. Незаменими са децата ти. И до там.
alskdjfhg
06-13-2014, 14:40
няма незаменими хора. ;)
Точно! Но има незабравими...
Животът е пред теб. Пожелавам ти една още по -силна и истинска любов, но този път с щастлив край. Не съжалявах за нищо, радвай се, че си обичал, че си били истински щастлив и че си правил някого истински щастлив.
AnarchyBoy
06-13-2014, 15:35
Точно! Но има незабравими...
Ъъ напротив, няма..
Illusion772
06-13-2014, 18:18
Ъъ напротив, няма..
Незабравими хора - няма , има незабравими чувства.
В смисъл - хората идват и си отиват от живота ни - в един момент са познати , в друг непознати. Но в съзнанието ни, остават спомените за начина по които сме се чувствали спрямо тях, не толкова за самите хора. И за това, връзки приключили по нелеп начин, като тази на автора - оставят следи. И точно тези следи ще го променят по някакъв начин - както аз бях променен от нещо подобно и както все един тук е бил променен от някаква подобна буря от емоции и чувства.
няма незаменими хора. ;)
Има.
OverDrive
06-13-2014, 21:29
Изчетох ти цялата тема. Разбирам мъките ти, но не разбирам държанието ти. Защо целенасочено се опитваш да си набиваш някакви глупости, от които се самонараняваш. Може би ти харесва да се самосъжаляваш? Спомените, помниш как диша.... кому е нужно - не на теб, не на нея, не на новото й гадже. Няма какво да направиш. Като се държиш като амеба няма да промениш нищо. И тия работи хобита-мобита, приятели, излизаници - не помагат. Помага говоренето, но не с нея, не с вашите, а с приятелка, момиче, което знаеш, че не можеш да харесаш, което не може да те хареса и й кажи всичко. Загърби спомените. Говори спокойно с някого, успокой си нервите. Момченце, на 16 си. Ако го караш така на моите години ще си в психодиспансер минимум. Всеки е минавал през такава драма, не изключвам себе си. Преживявам си мацката често, често, но също така съм се научил да не мисля за нея през цялото време.
Не знам, прекалено гадно е .....
galaxy29
06-16-2014, 08:42
допълнението на лейди за незаменимите хора е много точно
а относно незабравимите...
да забравиш за някого буквално, не става, освен ако нямате деменция
ако ти е неприятно, се отърсваш и не мислиш за него
ако пък не, се радваш на спомените и толкоз
ко го въртите и усуквате толкова, да не е козунак
bloodsugarsexmagik
06-16-2014, 12:31
Звучиш ми като няк'ва лепка и прекалено много си се филмирал. Замислял ли си се, че може би това е причината да си намери нов ? Предполагам това ти е първата любов и през последните 6 месеца не си се занимавал с друго момиче. Успокой се малко. Като за начало се съсредоточи върху себе си и прави нещо, което ти доставя удоволствие. Ще отмине, може и да не е напълно, но поне няма да ти е гадно. А ще видиш,че с времето преоткриваш нови '' измерения'' на любовта.
Благодаря на всички, които се отзоваха :)) и не, не съм се "филмирал", може и да не знаеш, може и да знаеш какво е.. но е мега гадно като се случи такова нещо..