comewithme2
06-12-2014, 16:12
Не знам да съм се чувствала по-сухарски и не знам как да ви разкажа, за да ме разберете, защото всяка история има субективни гледни точки, вече не знам дали и аз съм права. Първо ще напиша как се чувствам-смачкана, грозна, подтисната(депресирана ако щеш). С приятеля ми бяхме заедно година и повече, както добре знаем в началото бяха много фойерверки и драми, но от около 2 месеца всичко коренно се промени -той се промени... Няма да разказвам в детайли, само ще нахвърля най-важните моменти. Имам чувството, че той не ме обича, както преди или поне не са му толкова силни чувствата, не изпитва и страст към мен, не правим вече секс, а когато го правим сякаш е мъчение, толкова усилия за нещо страстно, хубаво, а не се получава. Когато връщам лентата се опитвам да си спомня кога охладня мисля, че е отдавна. Той твърди, че секса е добре, чувствата може и да са променени, но не е причината ... ТЯ. Момичето не го познам лично, преди са имали само сексуални взаимоотношения (доколкото ми е известно) и доста отдавна видях, че са си писали общи приказки като цялор но се усеща някаква закачкра както вече казах не са били just friendsл Казах мур че не ми е приятнор дори щяхме да се разделим (може би е било глупаво от моя страна да реагирам остро), може би съм съзнавала какво щеше да се случи. И ето пак, той си е изпращал куп смс-и, скайп, за срещи и тн не знам дали е ималo, уж се бяхме разбрали и уточнили, относно този човек и пак зсичко води натам. Той твърди, че нямал нищо към нея, не я харесва, не са се виждали, но кой би казал друго. Е, пак склоних глава поредната ми грешка и нещата станаха по-зле. Той обеща, че ще опита да ми върне доверието, след хилядите караници обиди, но това така и не стана. И ето ме мен сега с накърнено самочувствие, чувстайки се нежелана. Не мога да разбера ако толкова съм му неприятна защо не искаше да скъсаме, може би навик, лична изгода, не знам Когато питам не получавам отговори, а неща от сорта на- не мога да си представя, че ще бъда без теб, не искам да се разделяме. Като че ли преди се бореше за мен и имаше някаква надежда, аз също се опитвах да си върна доверието, но някак си не се получи.Разделихме се, той за пръв път склони глава( защото аз много пъти съм искала да се разделим, но може би съм била прекалено слаба) пише ми от време на време, звъни, но не съм вдигала. Имам чувството, че нямам енергия за нищо, цял ден тъпча на едно място и не е любовна депресия, просто се чувствам използвана от някой, който не ме има за ''жена'' а може би запълва празното си ежедневиеЛ Как може човек да е привлечен от друг а а да залъгва себе си и трети човек? Не е ли това унижение спрямо човека, който те обича ?Усещам че съм си изгубила 2 години с човек, който е изкусен манипулатор и лъжец ,между другото постъпил е така и в предната си връзка, пак се е занимавал с въпросното момиче, бил е същевременно със своята приятелка, но не е изпитвал нищо към нея, било му е жал да я зареже. Как ли не се досетих, че може и мен да ме последва същото, но все не съм вярвала да е такъв.Ще ми кажете, че в такъв момент приятелите идват на помощ, но такива нямам, пътищата ни се разделиха и сега дори няма с кого да изпия едно кафе.. Ученето и студенството ми е голяма страст ,но и за това нямам желание и енергия, може би ми трябва малко време да асимилирам случващото се Лошото е, че изгубих увереността в себе си себестойността си. Исках просто д напиша това, защото както разбрахте приятелки нямам. Всяко мнение ще ми е интересно.