lorry_y
06-15-2014, 13:11
От година и 6 месеца съм с едно момче. Уж сериозно ...
Преди два дена се скарахме. Вървяхме по тротоара, някъде към 4 часа след обяд. Скарахме се защото той не искаше да правим нищо, тоест просто не знаеше какво иска и аз му казах че ще се прибирам. - за нищо сериозно
Тогава той ме дръпна силно за ръката (все още ме боли, но не е синьо) и ми каза че няма да хода никъде. След това спорехме и спорехме .. докато той няколко пъти ме стискаше силно. Накрая ме дигна, докато го щипех и удрях, колкото мога. Така и не ме пусна. Занесе ме до едни люлки, усамотени. Аз седнах и му казах че повече никога няма да ме види и че не искам да говора с него и куп други гадни работи. Тогава той стана от другата люлка и ми каза че не му пука и че това няма да стане. Аз през цялото време плаках и виках. Тогава ми наговори някакви обиди(докато седеше прав пред мен). Тръгна да се приближава и аз го ритнах в крака (в коляното отпред), колкото да не ме пипа. Тогава той ме ритна обаче силно.. много силно. Хвана ме за гушата и ме стисна силно.. Не можех да дишам, за секунди. След няколко секунди си махна ръката. Аз не знаех къде се намирам. Той започна да ми се извинява и да ми казва мили работи. Казваше че е сбъркан и че не е искал да направи това и куп други хубави и красиви думи, дори се разплака докато аз плачех.
До този момент той само ме беше бутал нищо друго, дори и не ме е обиждал толкова много единствено най-много да ми е казвал че съм тъпа.. което не е толкова обидно защото съм блондинка.
По принцип сме в добри отношения, никога не си е позволявал да прави такова нещо...
Разбирам че това което е направил е меко казано ужасно, дори все още имам червенини по гушата.. И все пак аз го обичам страшно много и се опитах да му кажа че не искам повече да съм с него, но не мога... не мога да си представя живота без него ....
Преди два дена се скарахме. Вървяхме по тротоара, някъде към 4 часа след обяд. Скарахме се защото той не искаше да правим нищо, тоест просто не знаеше какво иска и аз му казах че ще се прибирам. - за нищо сериозно
Тогава той ме дръпна силно за ръката (все още ме боли, но не е синьо) и ми каза че няма да хода никъде. След това спорехме и спорехме .. докато той няколко пъти ме стискаше силно. Накрая ме дигна, докато го щипех и удрях, колкото мога. Така и не ме пусна. Занесе ме до едни люлки, усамотени. Аз седнах и му казах че повече никога няма да ме види и че не искам да говора с него и куп други гадни работи. Тогава той стана от другата люлка и ми каза че не му пука и че това няма да стане. Аз през цялото време плаках и виках. Тогава ми наговори някакви обиди(докато седеше прав пред мен). Тръгна да се приближава и аз го ритнах в крака (в коляното отпред), колкото да не ме пипа. Тогава той ме ритна обаче силно.. много силно. Хвана ме за гушата и ме стисна силно.. Не можех да дишам, за секунди. След няколко секунди си махна ръката. Аз не знаех къде се намирам. Той започна да ми се извинява и да ми казва мили работи. Казваше че е сбъркан и че не е искал да направи това и куп други хубави и красиви думи, дори се разплака докато аз плачех.
До този момент той само ме беше бутал нищо друго, дори и не ме е обиждал толкова много единствено най-много да ми е казвал че съм тъпа.. което не е толкова обидно защото съм блондинка.
По принцип сме в добри отношения, никога не си е позволявал да прави такова нещо...
Разбирам че това което е направил е меко казано ужасно, дори все още имам червенини по гушата.. И все пак аз го обичам страшно много и се опитах да му кажа че не искам повече да съм с него, но не мога... не мога да си представя живота без него ....