PDA

View Full Version : Според един учебник по вътрешни болести



BadAss
06-15-2014, 19:58
на терминално онкоболни не трябва в никакъв случай да се казва истинската им диагноза, а да се информират само близките на пациента. Вие как мислите, правилно ли е или не това поведение? Днес се зачетох в учебника на един приятел който учи медицина и ми стана интересно

anonymous908491
06-15-2014, 20:02
А съвети как да ремонтират двигател на кола да има ?

BadAss
06-15-2014, 20:04
http://www.twonkhammer.com/wp-content/uploads/2013/01/Implied-Facepalm.jpg

sifon4o
06-15-2014, 22:30
да

galaxy29
06-15-2014, 23:05
мен ме информираха

galaxy29
06-19-2014, 22:33
държа да отбележа, че не съм болна, защото ме питаха дали е истина :д


и тъй, сега сериозно, мислех да не пиша, но ко пък...
не знам какво точно пише в учебника, но това се практиктува, обаче не при всеки пациент и си нямам на идея как се решава на кой да се каже и на кой не... преценка на човека или зависи от това дали има близки с него и какво е развитието на болестта, въобще не знам как стоят нещата
аз имам близки, които са починали от онкологични заболявания и такива, които са в ремисия
баща ми и баба ми са починали от рак, на баща ми било казано само на близките и след време те са се опитали да говорят с него (казвам "те", защото съм била фъстък още), но той отказал да го приеме и го отричал, а на баба си й било казано и успяла да запази самоконтрол
майка ми има овладяна хронична левкемия, т.е. е в ремисия и й е казано директно, първоначално беше много уплашена, потъваше... сега кипи от сила, бори се и се справя безотказно, един от най-силните хора, които познавам
а колкото до нас - близките, ние също сме имали моменти на слабост, но сме си пляскали шамари, за да се осъзнаем и да стъпим здраво до хората си
знам и за случай, който не е така пряко свързан с мен, но... мъж болен от лимфом на ходжкин, информиран за състоянието си и запазил самоконтрол, жена му се срива в началото, но веднага се взима в ръце, когато той й казва, че опората й му е нужна
мартин монов, известен случай, излекуван, жена му е била неотлъчно до него
създала е и блог, в който пише за цялата битка с цел да й олекне и да помогне на хора сблъскващи се с подобно нещо - http://canfight.blogspot.com/
и в крайна сметка, според мен болните си усещат, дори да не им се каже
пък и мисля, че е по-добре да си наясно и да се бориш до дупка, защото ще е трудно близките да се борят вместо теб
примерно, ако не водиш здравословен начин на живот, е препоръчително да започнеш да го правиш и въобще има терапии и прочие... а как ще стане, ако не знаеш какво става
аз лично, ако се разболея ще искам да знам, защото не обичам хората около мен да потайничат и да крият, побърквам се от подобно нещо
ще ми е интересно да чуя и други мнения и факти

BadAss
06-22-2014, 13:45
не знам според мен ангажиментът на лекаря е спрямо пациента и би било редно да му се казва всичко на него, независимо от диагнозата. не виждам смисъл да се казва на близките му, а на него не

AliceSw
06-22-2014, 14:04
аз може да съм в грешка, но лекарят май е задължен да каже на пациента от какво е болен....

galaxy29
06-22-2014, 17:21
и според мен така трябва, иначе все едно хвърлят на близките тежката задача със съобщаването, пък и се очаква от лекаря да е откровен

SHPAIdURmeN
06-23-2014, 13:41
Понякога лекарят, не казва на пациента, а на семейството поради причината, че обикновено на пациента едва ли би му е приятно да разбере, че ще умре и то казано от лекар, а лекарят е човек на които се доверяваш (малко или много) т.е. казаното от него го приемаш веднага за истина(реалност).
Когато пациентът, не знае своята фатална диагноза и си живее нормално не се натоварва психически, би му помогнало в лечението.

Само си представете отивате на лекар, излизате си от болницата, като лекарят Ви е казал, че Ви няма нищо особено, просто трябва да посещавате болницата за определени процедури и в същото време близките Ви(които знаят за вашата фатална болест) така се държат с Вас, че все едно нищо Ви няма. Вие малко или много оставате с чувството, че Ви няма нищо. Живеете си щастливо, радостни сте, смеете се, а смехът и радостта те са здраве. Така Вие не оставате с мисълта че някои ден ще умрете, а с мисълта че ще живеете.

Съществуват случай, при които даденият пациент, благодарение на това че не му казано, се излекува по-бързо и ефективно.


А я кажи на млад и амбициозен човек, че ще умре след определено време, е тогава нямали да му убиеш амбициите и мечтите. Особено ако е със слаба психика.

kalpazanka
06-24-2014, 08:13
Отвори и учебника по етика, не само вътрешните болести. ;)

galaxy29
06-24-2014, 14:14
калпазанке, можеш ли да обясниш повече или shpaidurmen го е казал?

kalpazanka
06-24-2014, 14:41
калпазанке, можеш ли да обясниш повече или shpaidurmen го е казал?

Шпайдърмена си е едитнал мнението, след като аз се разписах по темата.
Погледът на етиката е, че пациентът има право да разполага с информацията, касаеща неговия собствен живот. И трябва да има възможност да уреди документите, ако е без шанс за излекуване.
Сериозно, вземете един учебник по етика и почетете. Засегнати са ин витро въпросите, има казуси, касаещи трансплантации и т. н.

galaxy29
06-24-2014, 15:29
не си го е едитнал след теб бей, същото си му е както го четох вчера или пък съм сляпа? :Д

SHPAIdURmeN
06-24-2014, 22:14
Шпайдърмена си е едитнал мнението, след като аз се разписах по темата.
\

Moeто мнение е от вчера, а твоето (1-вото по темата) е от днес. Нещо сметката не излиза. То даже си пише, че вчера съм го едитнал. :lol:

P.S. няяям думи. + след 1 ден, не може да се редактира.

galaxy29
06-24-2014, 23:14
май някой друг недовижда ;/