AmericaSinger
06-16-2014, 16:02
Здравейте, искам да ви разкажа нещо и да ви попитам дали аз бъркам и трябва ли да си променя мисленето ...
Като цяло винаги съм си милила, че трябва да си хладнокръвен , психически силен в живота и да знам, че има хора, които не са способни на това и не мисля че и аз съм такава , но това е моето мислене ... В моето семейство, освен майка ми и баща ми, имам и сестра, която си пада пакостница и винаги е с одарено коляно или някоя и друга цицина.Веднъж се случи така, че трябваше да я шият и майка ми направо се побърка застана и на главата и започна да и реве и да се вайка , а сестра ми е малка и още не разбира и се уплаши много като я видя , и аз се почувствах неприятно, но се отдръпнах малко поех си дъх и се опитах да се успокоя и помолих майка си да се отдръпне, за да не я плаши повече и че аз ще съм с нея ,докато се пооправи, защото я разтройваше много Това обаче не стана, а само ми се развика да се махам и продължи да плаче ... та това вече мина и днес отново се повдигна въпроса и им обяснавям, на баба ми и майка ми, че според мен не беше правилно това , а те започнаха да ми викат, че незнам какво са преживели, била съм прекалено млада (17) с грешно мислене и като съм пораснела ще съм щяла да видя и оттам се започна да ми разказват спомени за това колко лошо е било , как баба ми на нивата се е трудила, как майка ми се е страхувала от баща си и т. н. Добре разбирам го това нещо, но мисля че сега нещата са се променили и нищо не е както е било преди 20-25 години и сега не можеш да се справиш с живота като седнеш и ревеш ... Та искам да чуя и вашето мнение .
Като цяло винаги съм си милила, че трябва да си хладнокръвен , психически силен в живота и да знам, че има хора, които не са способни на това и не мисля че и аз съм такава , но това е моето мислене ... В моето семейство, освен майка ми и баща ми, имам и сестра, която си пада пакостница и винаги е с одарено коляно или някоя и друга цицина.Веднъж се случи така, че трябваше да я шият и майка ми направо се побърка застана и на главата и започна да и реве и да се вайка , а сестра ми е малка и още не разбира и се уплаши много като я видя , и аз се почувствах неприятно, но се отдръпнах малко поех си дъх и се опитах да се успокоя и помолих майка си да се отдръпне, за да не я плаши повече и че аз ще съм с нея ,докато се пооправи, защото я разтройваше много Това обаче не стана, а само ми се развика да се махам и продължи да плаче ... та това вече мина и днес отново се повдигна въпроса и им обяснавям, на баба ми и майка ми, че според мен не беше правилно това , а те започнаха да ми викат, че незнам какво са преживели, била съм прекалено млада (17) с грешно мислене и като съм пораснела ще съм щяла да видя и оттам се започна да ми разказват спомени за това колко лошо е било , как баба ми на нивата се е трудила, как майка ми се е страхувала от баща си и т. н. Добре разбирам го това нещо, но мисля че сега нещата са се променили и нищо не е както е било преди 20-25 години и сега не можеш да се справиш с живота като седнеш и ревеш ... Та искам да чуя и вашето мнение .