emi.smile89
06-20-2014, 11:48
Здравейте,
може би това е единственото място където мога да попитам мои връстници за мнение за мое лично творчество. Така, че моля Ви дайте мнение за моето начало на разказ. :) Харесва ли ви? Може да отправяте и критика. Благодаря за вниманието.
Армита потъна в леглото си. Прозорецът на стаята и беше отворен и от него се приплъзваше ухание на дъжд и липа. Тя пое с дробовете си благоуханието. Почувства се благодарна за този миг, който и бе подарил Господ. Почувства искрата душевна красота която и бе дарила природата. Момичето умееше да цени малките неща, не приемаше нищо за даденост. За годините си беше интелектуално извисена и духовно надарена. Обожаваше в летните вечери да се отпусне в леглото си да пусне приглушена музика и да чете книги за непознати за нея светове. Увличаше се и по Роулинг. Магията на книгата и магията в романите на Роулинг я прехласваха, а може би това беше просто причина да избяга от задушливата реалност.
Армита беше едно четиринайдесет годишно момиче търсещо себе си. Често се чувстваше объркана и си задаваше глупавия за всички други въпрос ‚‘‘Каква съм всъщност аз?‘‘. Не чувстваше разбиране от никого дори и от себе си. Имаше собствени принципи и идеали. Сама знаеше какво е най-добро за нея(или поне така си мислеше). Още не бе намерила смисъла на живота, но смяташе, че обезателно има такъв, че всеки човек е роден с мисия на нашата малка, но голяма планета.
може би това е единственото място където мога да попитам мои връстници за мнение за мое лично творчество. Така, че моля Ви дайте мнение за моето начало на разказ. :) Харесва ли ви? Може да отправяте и критика. Благодаря за вниманието.
Армита потъна в леглото си. Прозорецът на стаята и беше отворен и от него се приплъзваше ухание на дъжд и липа. Тя пое с дробовете си благоуханието. Почувства се благодарна за този миг, който и бе подарил Господ. Почувства искрата душевна красота която и бе дарила природата. Момичето умееше да цени малките неща, не приемаше нищо за даденост. За годините си беше интелектуално извисена и духовно надарена. Обожаваше в летните вечери да се отпусне в леглото си да пусне приглушена музика и да чете книги за непознати за нея светове. Увличаше се и по Роулинг. Магията на книгата и магията в романите на Роулинг я прехласваха, а може би това беше просто причина да избяга от задушливата реалност.
Армита беше едно четиринайдесет годишно момиче търсещо себе си. Често се чувстваше объркана и си задаваше глупавия за всички други въпрос ‚‘‘Каква съм всъщност аз?‘‘. Не чувстваше разбиране от никого дори и от себе си. Имаше собствени принципи и идеали. Сама знаеше какво е най-добро за нея(или поне така си мислеше). Още не бе намерила смисъла на живота, но смяташе, че обезателно има такъв, че всеки човек е роден с мисия на нашата малка, но голяма планета.