Нашите се разделиха

[the_mystery_machine]

Та... заглавието е повече от ясно написано, аз септември правя 17 години,момче съм и раздялата е заради баща ми. Отношението му към майка ми беше ужасно,не я е бил,но просто думите му към нея и към мен доведоха до тази ситуация. Майка ми в момента е при нейна приятелка, а аз съм при баща ми. Тежко ми е. Стоя си тука, не защото ми е кеф с баща ми ами защото в този квартал,в който съм, съм израснал и като излезна на разходка с кучето се поздравявам с всеки втори човек, който срещна. Това в квартала,където е майка ми ще бъде невъзможно. Имаме и куче нали и това куче трябва да яде нещо, но преди 4 години,когато го взехме това куче, нямаше никакви проблеми да имаме куче, но в момента баща ми ми заявява,че това куче вече няма ядене,а той нямало да дава пари за "тоя помияр". Аз пари няма откъде да взема, за да храня животинката. Вече започнах да върша домакинската работа, вчера изчистих къщата с прахосмукачка и измих пода, а днеска - чиниите. По принцип тази приятелка на майка ми ще заминава за чужбина края на юли и вчера(20.06.14.) майка ми си поговори с баща ми, за намеренията ѝ. Той ѝ даде 1-2 дни да решава какво да прави и да го прави. Според мен това е поредната глупава изцепка от негова страна, защото до края на юли има един цял месец, като до тогава можеше да се промени нещо и да не се стига до квартира.
Пиша в този форум, за да потърся съвет от някой по-висш, някой който е запознат с такива случаи и евентуално да напише в тази тема, какво ще ме посъветва. Или пък някой човек,който вече е минал по този път и така... Аз не знам какво ще е добре да направя.
Поздрави!

[JDeel]

Май по-големия проблем е, че звучиш като лелка :) Разделите са, или би трябвало да бъдат нещо нормално. Събира се напрежение между хората и най-добре е това напрежение да се изпусне, а много хора вместо да направят това продължават да се стискат и да трупат. А и раздялата не е раздяла ако двамата въпреки всичко се искат, нищо не ги спира след два месеца пак да се съберат... ако се искат. Пък ако не се искат това е възможност да се хванат с някой нов с който ще се искат и ще си заслужава. Финансовите проблеми са си финансови проблеми.

[Red.Corp]

Ти и майка ти се хващате на работа до седмица - 2 (не ми казвайте, че не можете) и се изнасяте на квартира, като оставяте баща ти да се оправя както знае (при положение, че се онтася зле и с 2ма ви). Хващаш се в ръце, приемаш, че си мъжът в семейството и започваш да се потиш яката работа - учене, бачкане, ангажименти (като кучето например). Поне аз така направих, когато нашите се разведоха.
Късмет, брат! :)

[3x0tik]

Та моите родители също се разделиха ... Моят съвет за теб е щом вината е в баща ти и както казваш се е отнасял зле и към двама ви според мен най - добре е да си до майка си независимо каквото и да стане, да и помагаш с каквото можеш ако трябва и работа си намери не е толкова трудно. Относно раздялата изобщо не се бъркай остави ги да се оправят сами, защото повярвай ми един път забъркаш ли се в това им решение няма излизане от бъркотията. Иначе отивай при майка си, с времето ще свикнете и всичко ще си дойде на мястото. Не забравяй да подкрепяш майка си и известно време ако трябва слагай нейните нужди пред себе си, защото на децата им е тежко, но на майките им е още по - тежко...ще го разбереш с времето. :) Надявам се всичко в живота ви да се оправи в много близко бъдеще :)

[the_mystery_machine]

Ами с баща ми се разбрахме да си остана при него и да се грижим двамата за кучето. То няма да остане гладно.
Виждам си се и с двамата. Майка ми живее при родителите си и така ще си остане. Парите,които ги е била приготвила за квартира, щяла да ги вложи в апартамента на баба и дядо.
Просто имам късмет,че е лято и съм във ваканция и имам време за всичко.
За момента всичко е наред, просто нашите не са заедно.
Благодаря на всички отзовали се!

[Stella_SN]

Имам чувството, че в цялата ситуация единственото, което те вълнува е кучето..... Както казаха по-горе, бъди до майка си.

[the_mystery_machine]

Имам чувството, че в цялата ситуация единственото, което те вълнува е кучето..... Както казаха по-горе, бъди до майка си.

Нямаш идея колко го обичам. Като дете ми е, макар,че не знам какво е чувството да имаш дете... все още...

[marilyn]

Защо не отидеш при майка си?

[Stella_SN]

Нямаш идея колко го обичам. Като дете ми е, макар,че не знам какво е чувството да имаш дете... все още...

И аз си обичам домашните любимци, но някак си ми изглежда в цялата ситуация, че то те интересува много повече от това как се чувства майка ти например...

[the_mystery_machine]

И аз си обичам домашните любимци, но някак си ми изглежда в цялата ситуация, че то те интересува много повече от това как се чувства майка ти например...

Защото майка ми има разсъдък и знае какво прави и неискам животното да търпи нещо заради някой, защото му е скимнало нещо. Например.

Аз в момента съм в къщата на родителите на баща ми и си имаме и двор и на въздух и ми е гот. А в апартамента при майка ми съм затворен в блок и нищо немога да правя освен да кисна пред компа. Затова съм при него, а и се разбираме вече, поне не се караме. Даже на море ще ме води за 10 дни....

[didi_marin0va]

Та... заглавието е повече от ясно написано, аз септември правя 17 години,момче съм и раздялата е заради баща ми. Отношението му към майка ми беше ужасно,не я е бил,но просто думите му към нея и към мен доведоха до тази ситуация. Майка ми в момента е при нейна приятелка, а аз съм при баща ми. Тежко ми е. Стоя си тука, не защото ми е кеф с баща ми ами защото в този квартал,в който съм, съм израснал и като излезна на разходка с кучето се поздравявам с всеки втори човек, който срещна. Това в квартала,където е майка ми ще бъде невъзможно. Имаме и куче нали и това куче трябва да яде нещо, но преди 4 години,когато го взехме това куче, нямаше никакви проблеми да имаме куче, но в момента баща ми ми заявява,че това куче вече няма ядене,а той нямало да дава пари за "тоя помияр". Аз пари няма откъде да взема, за да храня животинката. Вече започнах да върша домакинската работа, вчера изчистих къщата с прахосмукачка и измих пода, а днеска - чиниите. По принцип тази приятелка на майка ми ще заминава за чужбина края на юли и вчера(20.06.14.) майка ми си поговори с баща ми, за намеренията ѝ. Той ѝ даде 1-2 дни да решава какво да прави и да го прави. Според мен това е поредната глупава изцепка от негова страна, защото до края на юли има един цял месец, като до тогава можеше да се промени нещо и да не се стига до квартира.
Пиша в този форум, за да потърся съвет от някой по-висш, някой който е запознат с такива случаи и евентуално да напише в тази тема, какво ще ме посъветва. Или пък някой човек,който вече е минал по този път и така... Аз не знам какво ще е добре да направя.
Поздрави!
Ако майка ти подаде молба за развод, съда на 99,9% ще даде родителските права на нея. Ти все пак ще можеш да виждаш баща ти, когато решиш. Освен това много вероятно след евентуалния развод, съда да накара баща ти да се изнесе от жилището (ако то е придобито след брака). В такъв случай жилището остава за майка ти, където ти и тя най-вероятно ще живеете.
Все пак нека майка ти си потърси адвокат. При евентуален развод, ако се окаже, че тя няма жилище и работа, съда може да отсъди родителските права на баща ти, а доколкото разбирам ти искаш да живееш с майка ти.
Относно раздялата - не се чувствай виновен и не се депресирай! Така ще е по-добре за всички (щом не се разбирате)!