Нашите не искат да разберат сложната ми ситуация

[randomm_2]

Здравейте!
Реших и аз да споделя моята мъка в този форум. Въпросът е, че родителите ми са останали с прекалено грешно впечатление от моето сегашно и по-нататъшно развитие като личност и вече съм сигурна, че пословичната ми дребнавост е наследена точно от тях. За да придобиете представа аз съм много повече от интровертна личност. Контактите с хора ми причиняват страдание и това според мен трябва да се лекува. Всеки ден отивам на училище и веднага след това се връщам вкъщи и не излизам, освен ако няма някакви особени обстоятелства. Всъщност не помня от колко точно години не съм се виждала с деца извън училище. А на нашите този факт изобщо не им се нрави. На твърдото мнение са, че съм психично болна и ми го натякват всеки един удобен момент. Петици имам само по математика и това ми го изкарват през носа. Същото е и с излишните ми килограми, които, разбира се, отново стават повод да ме наричат с изключително гнусни епитети. Казват ми, че животът ми е провал и никога не е бил и няма да бъде нещо повече от провал. А за мен това е най-големият страх. Да съм провал. Всяка вечер ги чувам да ме обсъждат, че състоянието ми се влошава и че никога няма да имам пълноценен живот. Че им тежа. А на мен ми става много тежко, защото повтарям НЕ ПРАВЯ ЛОШО. Не правя нищо освен да ходя на училище и да се прибирам с единствената мисъл да си купя самостоятелна къща и да правя същото. Знам, че проблемът е и в мен. Но нашите просто искат да изкоренят душата ми и да я заменят със съвсем друга. А да правя това, което на тях ще им се хареса (да имам гадже, приятелки, да излизам вечер) ще ми причини единствено и само мъка и тъга. На тях АЗ им причинявам мъка и тъга, не оценяват труда ми в училище и в домакинската работа, все повече издребняват. A e много жалко, когато трудът ти е неоценен и пренебрегнат. Знам, че няма да се съгласят заедно да се консултираме при специалист, за това ви моля за мнения и съвети.
Благодаря :)

[Getyourfreakon]

Нямаш никаква вина! Аз на твое място бих отишла на психолог тайно (не си мисли, че психолога е за психично болните), бих обяснила как стоят нещата и 100% съм сигурна, че психоложката би искала да говори с родителите ти, може пък да помогне и да спрат да говорят такива неща.
Може би родителите ти се притесняват, че не общуваш с хората и не излизаш много от вас, ако не си говорила по-сериозно с тях, направи го. Надявам се да те разберат.

[RapExotic]

Нормално е да се притесняват, че не общуваш с хора, но не е нормално да те обиждат и да ти внушават, че си провал. Ти си тяхно дете и те по този начин обиждат себе си. Все едно сами си казват, че са се провалили.

Недей да обръщаш внимание на това което ти казват. Намери си занимание, което ти харесва и в което да се развиваш. Ще видиш, че ще се почувстваш пълноценна пред самата себе си. Това ще ти помогне и да си вдигнеш самочувствието пред останалите и да усетиш удоволствието от общуването с други хора. С времето ще се промениш и ще започнеш да изпитваш нужда да общуваш, да имаш гадже, да излизаш.. Психолога също би помогнал в тази ситуация.

[Ouroboros]

Не знам какво да кажа. Знай, че нямаш никаква вина, изобщо НЕ си провал, от теб ще излезе един невероятен, страхотен и велик човек, ще видиш. Излишните килограми - ми то над половин България е извън нормите от "нормално" тегло. Иди на психолог тайно, наистина. И НЕ забравяй, че все някога, някъде ще си намериш някой, който цял живот ще оценява и теб, и труда ти.

[Devilsplaymate]

Хубаво е, че искаш решение на проблемите си и още по-хубаво е, че си осъзнала, че имаш такива. Няма нищо лошо в това да си интроверт, стига лимитите ти да не те ограничават прекалено много.
Тези неща казвала ли си ги на родителите си? Обяснявала ли си им какво е интроверт? Поведението им е повече от ужасно, въпреки, че е нормално всеки родител да иска, детето му да общува с хора, а не да стои затворено и да има ограничени социални контакти.
Поговори с тях първо, обясни им всичко това, което си казала тук в тази тема. Не знам точно на колко години си и дали имаш 18, но за да отидеш на психолог/психоаналитик, то със сигурност ще ти трябва продължителна терапия, а тя не е евтина - консултациите в София вървят към 30-50лв на час (това го казвам във връзка със предложението да ходи тайно).
Това е тема от форума на бг-мама със психолози/психоаналитици. Може би трябва да се върнеш и към предната им тема. (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0;topicrefid=20)

[Getyourfreakon]

Хубаво е, че искаш решение на проблемите си и още по-хубаво е, че си осъзнала, че имаш такива. Няма нищо лошо в това да си интроверт, стига лимитите ти да не те ограничават прекалено много.
Тези неща казвала ли си ги на родителите си? Обяснявала ли си им какво е интроверт? Поведението им е повече от ужасно, въпреки, че е нормално всеки родител да иска, детето му да общува с хора, а не да стои затворено и да има ограничени социални контакти.
Поговори с тях първо, обясни им всичко това, което си казала тук в тази тема. Не знам точно на колко години си и дали имаш 18, но за да отидеш на психолог/психоаналитик, то със сигурност ще ти трябва продължителна терапия, а тя не е евтина - консултациите в София вървят към 30-50лв на час (това го казвам във връзка със предложението да ходи тайно).
Това е тема от форума на бг-мама със психолози/психоаналитици. Може би трябва да се върнеш и към предната им тема. (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0;topicrefid=20)

И веднъж да отиде, психоложката веднага ще иска да говори с техните. А за това как се чувства и че не иска да общува, да ще е нужно по-дълго време.

[Христина]

Не се натъжавай,може би родителите ти са притеснени за теб,но пък наистина са груби.Аз съм ходила на психиатър,защото имах страх от това да оставам съвсем сама,получавах световъртежи и ми беше много трудно.Не си психично болна или луда.Не позволявай на никой да ти втълпи подобно нещо.Не е лошо да посетиш психиатър,ако родителите ти и ти ще сте по-спокойни.Но е хубаво да имаш приятели,защото със сигурност един ден ще имаш нужда от тях,било то за разговор или просто да помълчите заедно.От толкова време не съм чувала някой ученик да каже,че посещава редовно училище и помага в домакинството.Това е похвално.Всеки си има трудни моменти,но няма начин да няма начин да се справиш и ти :)

[SummerHit]

Най-добрия съвет, който мога да ти дам е да не им обръщаш внимание. Учи си, навърши 18 и се изнеси от вас.

[tochko]

Не си го слагай, обаче направи нещо по въпроса. И аз докъто бях на 11 бях срамежлив, не излизах, дебел, зубърче, смешен и всичко останало. Дано да не те садна, обаче съвеста ти ти подсказва, че нещо не е наред нали? Незнам дали ти трябва психолог, обаче аз се оправих без, даже не съм мислил за такъв. Започни нещо ново, примерно запиши се на нещо, свали някое килце, след това се "социализирай" намери си аверчета и всичко ще се нареди. Гледай когато един ден остарееш и се збръчкаш да можеш да си удовлетворена от начина по който си живяла. Повярвай, още ми е тъпо като се сетя какъв здухан бях по едно време, не бъди така, защото нямаш втори шанс. В по-далечен план ще ти требва семейство, деца които да те радват, като си аутсайдер, това няма как да стане. Пък вашите можеби прекаляват, започни да се променяш, пък те не може да не реагират.

[replay92]

Това е съвсем нармално за тийнейджър. Ако си под 15 години и нормално да си свита и т.н. Някой са такива. Аз преди бях същия - не излизах и само играх на разни тъпи игри в нас, на училище, пак вкъщи и така. Не е нищо страшно и с времето ще се оправиш. След като теб не те удовлетворява да спиш с 20 човека за една нощ (защото аз разбирам, че повечето момичета от класа ти са такива...) и да мериш улиците цял ден - не го прави ;) Не е нищо страшно - бъди себе си и когато си готова - тогава. Нормално е родителите ти да се притесняват за теб, все пак са ти родители (а както знаем всички те не ти дават особен избор...) и ти един ден ще имаш семейство, деца и приятели. Просто се запиши на нещо, намери приятели... аз бях като теб, на 14 като станах започнах да се записвам на тенис, футбол и баскетбол и с още едно момче, което беше същото като мен играехме, намерхме приятели... така че не се притеснявай за това ;) Когато си готова се запиши на нещо, намери приятели, а до тогава не обръщай какво говорят родителите ти. След като поне учиш живота ти не е провал и няма да бъде ;)

[UnkNoWn12]

Така, преди да кажа каквото имам да казвам, нека уточня, че с поста си по никакъв начин не искам да те обидя, нараня или т.н. , а именно да се опитам да ти дам съвет.

Казваш, че имаш проблем с килограмите - възможно ли е това да е причина за затвореността ти? Питам, тъй като познавам момичета със сходни истории. Не споменаваш какво е отношението на твоите връстници - предполагам (но се надявам искрено да не е така), че не се държат добре с теб. Просто хората не обичат различните. Не, че трябва да губиш идентичността си, но трябва да се научиш да общуваш с хората. Човекът е социално животно. Аз, самият също съм бил в подобна ситуация, макар и не така тежка. Но с годините нещата се оправиха.

Та относно отношението на хората и собственото ти самочувствие. Опитай се да решиш проблема с килограмите - наложи си определена диета, спортувай. Когато придобиеш желаната фигура ще имаш повече самочувствие, а и ще докажеш веднъж завинаги на родителите си, че не си провал, тъй като си си поставила цел и си я постигнала.

Друго. В днешно време имаме Интернет. Колкото и странно да звучи - да, има истински приятелства зародили се в Интернет. А и виртуалния свят е по-подходящ за по-притеснителни и свити хора като теб. Опитай се да завържеш контакти в нета - така хем можеш да намериш някого, с когото да пренесете приятелството си извън компа, хем ще тренираш социалните си умения.

И най-важното - никога, ама никога не се самосъжалявай! Успех ти желая. :)

[randomm_2]

Така, преди да кажа каквото имам да казвам, нека уточня, че с поста си по никакъв начин не искам да те обидя, нараня или т.н. , а именно да се опитам да ти дам съвет.

Казваш, че имаш проблем с килограмите - възможно ли е това да е причина за затвореността ти? Питам, тъй като познавам момичета със сходни истории. Не споменаваш какво е отношението на твоите връстници - предполагам (но се надявам искрено да не е така), че не се държат добре с теб. Просто хората не обичат различните. Не, че трябва да губиш идентичността си, но трябва да се научиш да общуваш с хората. Човекът е социално животно. Аз, самият също съм бил в подобна ситуация, макар и не така тежка. Но с годините нещата се оправиха.

Та относно отношението на хората и собственото ти самочувствие. Опитай се да решиш проблема с килограмите - наложи си определена диета, спортувай. Когато придобиеш желаната фигура ще имаш повече самочувствие, а и ще докажеш веднъж завинаги на родителите си, че не си провал, тъй като си си поставила цел и си я постигнала.

Друго. В днешно време имаме Интернет. Колкото и странно да звучи - да, има истински приятелства зародили се в Интернет. А и виртуалния свят е по-подходящ за по-притеснителни и свити хора като теб. Опитай се да завържеш контакти в нета - така хем можеш да намериш някого, с когото да пренесете приятелството си извън компа, хем ще тренираш социалните си умения.

И най-важното - никога, ама никога не се самосъжалявай! Успех ти желая. :)
Килограмите са не повече от 5-6, а аз от доста време имам режим. Проблемът е най-вече в главата ми и в нашите, не в околните.

[UnkNoWn12]

Килограмите са не повече от 5-6, а аз от доста време имам режим. Проблемът е най-вече в главата ми и в нашите, не в околните.

В такъв случай, започни да работиш над социалните си умения. За всеки влак си има пътници и ти също ще си намериш хора, с които да ти е приятно да общуваш. Не се знае колко ще е дълго търсенето, обаче. Но трябва да търсиш, да опитваш. Няма "не искам". На всеки му се налага да прави неща, които не иска. И пак повтарям - не се самосъжалявай никога.

[d-r.Zob]

Можеш ли това, което сподели с нас в интернет, да споделиш с друг човек на твоята възраст на четири очи? Според мен можеш да избереш твоя братовчедка или друг човек, който хем да не ти е в семейството, хем да не е толкова чужд, че да се притенсяваш от него.

[randomm_2]

Можеш ли това, което сподели с нас в интернет, да споделиш с друг човек на твоята възраст на четири очи? Според мен можеш да избереш твоя братовчедка или друг човек, който хем да не ти е в семейството, хем да не е толкова чужд, че да се притенсяваш от него.

Не съществува такъв човек не земното кълбо за съжаление

[mayaaa]

Наистина посети психолог. По горе споменаха за цените на консултациите... В почти всички училища има училищен психолог, може да отидеш при него.
Какво мислиш да правиш в бъдеще, освен да излизаш по задължение и след това веднага да се прибираш? Имаш ли си поставени цели, знаеш ли в каква насока искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

[randomm_2]

Наистина посети психолог. По горе споменаха за цените на консултациите... В почти всички училища има училищен психолог, може да отидеш при него.
Какво мислиш да правиш в бъдеще, освен да излизаш по задължение и след това веднага да се прибираш? Имаш ли си поставени цели, знаеш ли в каква насока искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

Да, определено. Целите са поставени отдавна и ми е пределно ясно какво ще става в бъдеще. А психолог вече посещавам от около седмица :)

[ThE MoNsTeR]

И? Има ли развитие? (историята ти ме заинтригува и ако все още нямаш развитие, може да ти помогна, ако искаш, разбира се :) )

[randomm_2]

И? Има ли развитие? (историята ти ме заинтригува и ако все още нямаш развитие, може да ти помогна, ако искаш, разбира се :) )
Според мен няма никакво развитие, просто не мога да се отпусна и да говоря спокойно за това, което ми тежи, сега повтарям машинално само да и не.

[ThE MoNsTeR]

Според мен няма никакво развитие, просто не мога да се отпусна и да говоря спокойно за това, което ми тежи, сега повтарям машинално само да и не.
Попитай психолога как да говориш с тях. А ако наистина нямаш развитие-винаги можеш да го смениш ;) . Честно да ти кажа-и аз съм за психолог, но съм извън страната. И аз не мога да разговарям спокойно с родителите си и мисля, че това е просто един от многото проблеми в пубертета. Можеш да започнеш да разговаряш с тях, като примерно говориш какво не харесваш в някои от съучениците ти - ако има някой в класа ти който примерно пуши, винаги можеш да кажеш на вашите и че щом ти не пушиш - значи работата не е толкова зле. Мама знае за всички деца в класа, които пушат, напиват се ,ходят по дискотеки.... Това все са неща, които родителите не харесват и ще се зарадват щом видят, че ти подбираш приятелите си (моите родители все се ядосват, че аз мога да се сприятеля с всеки един човек :D). Също може спокойно да кажеш на вашите, че в този форум има много хора, които те подкрепят и търсят начини да ти помогнат ;) .

[randomm_2]

Попитай психолога как да говориш с тях. А ако наистина нямаш развитие-винаги можеш да го смениш ;) . Честно да ти кажа-и аз съм за психолог, но съм извън страната. И аз не мога да разговарям спокойно с родителите си и мисля, че това е просто един от многото проблеми в пубертета. Можеш да започнеш да разговаряш с тях, като примерно говориш какво не харесваш в някои от съучениците ти - ако има някой в класа ти който примерно пуши, винаги можеш да кажеш на вашите и че щом ти не пушиш - значи работата не е толкова зле. Мама знае за всички деца в класа, които пушат, напиват се ,ходят по дискотеки.... Това все са неща, които родителите не харесват и ще се зарадват щом видят, че ти подбираш приятелите си (моите родители все се ядосват, че аз мога да се сприятеля с всеки един човек :D). Също може спокойно да кажеш на вашите, че в този форум има много хора, които те подкрепят и търсят начини да ти помогнат ;) .

В класа ми има такива хора и съм разказала на нашите за тях още от началото като им казвам всеки ден какво се случва в училище, но те не се впечатляват от такива дребнавости , пък и на мен вече не ми прави впечатление. А за какви приятели става въпрос като леко полеко наблюдавам как омразата ми към хората намалява , а тя бе ппоследнита ми връзка с тях? Защо насила искат да ме напъхат в обществото, в което се държа толкова неадекватно?!

[ThE MoNsTeR]

Защо не използваш интернет за да си намериш приятели? Аз сега си пиша с едно италианче (използвам интернет за да си превеждам :D). Ако успееш да си намериш приятелче, с което само да си чатите, пак е нещо, което с гордост можеш да представиш на родителите си. Виж-аз примерно много обичам да чета-това за мен е един свят, в който намирам утеха.. Неприятно ми е да кажа, че макар и на външен вид да се справям с хората, аз всъщност нямам истински приятели. И когато съм тъжна, просто чета. Не знам дали обичаш да четеш, но ако да-можеш да се възползваш от това и по този на чин да си намериш приятели. Търси сходни интереси с хората! Каква музика слушаш? В днешно време и това помага много.
А относно ситуацията ти с родителите ти-лично аз нямаше да се стърпя и щях да им се разкрещя-щях да кажа, че те са хора, които не ме уважават като личност и които просто се оплакват от мен, вместо да ми помогнат и ако не искат да бъда бреме за тях също ще трябва да положат усилия - щяха да те преместят в друго училище, клас. Щяха да ме пот тикнат да говоря с тях като ми задават най-обикновени въпроси от типа на ``Как мина денят ти?``.... Кажи им, че ако те не те подкрепят, то няма кой друг, защото семейството е най-важно ;)

[randomm_2]

Насила можеш да вземеш, но да дадеш не можеш.

[ThE MoNsTeR]

Насила можеш да вземеш, но да дадеш не можеш.
Не те разбрах

[an7raks]

Нямаш никаква вина! Аз на твое място бих отишла на психолог тайно (не си мисли, че психолога е за психично болните), бих обяснила как стоят нещата и 100% съм сигурна, че психоложката би искала да говори с родителите ти, може пък да помогне и да спрат да говорят такива неща.
Може би родителите ти се притесняват, че не общуваш с хората и не излизаш много от вас, ако не си говорила по-сериозно с тях, направи го. Надявам се да те разберат.
+
Трябва ти психолог и в това няма нищо страшно и обидно. Всъщност, не разбирам защо повечето настръхват, като се спомене психолог...
На мен би ми било интересно, ама няма кой да ми плати сеанса... :D Винаги е интересно да научиш нещо ново за себе си и, ако е проблем, да го решиш.

[randomm_2]

Родителите ми правят всичко това се добри намерения, разбира се, но не ме лишават от нищо ( свобода например). Опитват се всячески и грубо да ме накараш да контактувам с хора, нещо,което много добре знаят,че мразя. Аз просто искам да ме оставят цял ден вкъщи, ще си върша задълженията ще чета, ще подреждам, но те това спокойствие не го оценяват.

[ThE MoNsTeR]

+
Трябва ти психолог и в това няма нищо страшно и обидно. Всъщност, не разбирам защо повечето настръхват, като се спомене психолог...
На мен би ми било интересно, ама няма кой да ми плати сеанса... :D Винаги е интересно да научиш нещо ново за себе си и, ако е проблем, да го решиш.

И на мен ми се ходи :D Мой приятел отиде и каза, че му било много забавно

[ThE MoNsTeR]

Родителите ми правят всичко това се добри намерения, разбира се, но не ме лишават от нищо ( свобода например). Опитват се всячески и грубо да ме накараш да контактувам с хора, нещо,което много добре знаят,че мразя. Аз просто искам да ме оставят цял ден вкъщи, ще си върша задълженията ще чета, ще подреждам, но те това спокойствие не го оценяват.
Кажи им го. Ако все още не си-излизай за по 15-20 мин., дори и да си сама, мисля, че родителите ти ще се зарадват

[mayaaa]

омразата ми към хората
А защо мразиш хората?

[randomm_2]

А защо мразиш хората?
От дълго време се опитвам да изкореня тази своя слабост (неуспешно)

[BornToRaiseTheHell]

Имах подобни проблеми и с нашите.
Веднъж отидеш ли на психолог по един или друг начин, нещата би трябвало да потръгнат. Училищните психолози са обучени да придърпват родителите в проблемите на децата си именно защото са на ясно, че доста родители биха отказали сеанс заедно с детето си.
Потърси помощ от човек, специализирал се да работи с деца и не се притеснявай от вашите дотолкова. Не се плаши от мнението им за теб, защото ти сама казваш, че си интровертна.Не знаеш дали те искат да ти заменят душата с друга, както се изрази, защото едва ли си ги допускала толкова близо до себе си.
Трябва да развиеш малко смелост, за да успееш да противостоиш на лошото им мнение и да им покажеш, че си прекрасно дете. Но много хора не могат да го направят сами и именно затова трябва да потърсиш психолог...поне според мен. :)

[CookieJoKey]

Най-добрия съвет, който мога да ти дам е да не им обръщаш внимание. Учи си, навърши 18 и се изнеси от вас.
Като ти гледам профилната снимка просто не мога да приема този съвет на сериозно :lol: