Малко съм самотна....

[music_box]

Здравейте! В последно време въобще не се чувствам добре. Защо трябва всяко лято да става така? Сега завърших и ще кандидатствам в университет. Аз несъм от най-общителнителните и попринцип често си карам летата без да излизам никъде. Докато бях на училище един вид винаги имах какво да правя и все пак съм сред хора , така че несъм се депресирала много....Но когато дойде ваканцията и минат две три седмици ми става гадно и започвам да се замислям.....
Никога съм нямала най-добри приятели. Всеки път когато искам да изляза с хората които уж са ми близки те или си намират някакво оправдание или се разбираме за след няколко дни. Вече започвам да се чудя да не би проблемът да е в мен. Защо никога немога да завързвам контакти? Сега като отида в университета пак ли ще е така? Не искам още 4 години от живота ми да минават само в учене и всеки път когато чуя как някоя приятелка има ново гадже или нещо от тоя сорт да ми се струва че живея на друга планета и на мен такова нещо няма как да ми се случи. Като цяло просто исках да споделя. Искам да имам приятели , но такива сред които ще се чувствам добре и ще се държа като себе си. Поддържам се, старая се да изглеждам добре и съм приятелски настроена. И все пак несъм от момичетата които стават в 5 часа сутринта да си изправят косата....

[lisi4ety]

Не разбирам какво очакваш да чуеш от нас? Преди всичко от теб си зависи, а ти сама каза, че не си от най-общителните - еми стани. От личен опит ти го казвам. Всичко ще се промени ;)

[RapExotic]

Започни да се занимаваш с нещо. Така ще срещнеш други хора, които се занимават със същото и ще имаш теми за разговор с тях. Не искам да те плаша, но в университета никой не обръща внимание на социалните умения на студентите. Училището малко или много има за цел да развива социалните умения на децата, но в университета се предполага, че това вече е усвоено. С една дума ако сама не си потърсиш правилната компания никой не може да ти помогне.

[ForzaFelipe]

Ами заради това повечето хора работят лятото общо взето :) Ако толкова няма какво да правиш, намери си работа, ако си от Варна, хващай златните, ходи на работа и така. Там едва ли ще срещнеш нормални хора с който да говориш, но няма да ти е самотно.
А иначе, според мен сама си предизвикваш съдбата. Няма как да стане да искаш да завързваш приятелство и да не се получава. Значи или си много досадна (нищо лично, изброявам общи причини) или си избираш приятели с който нямаш общо и с който не можеш да завържеш контакт. Ако нямате общи интереси, няма как да имате приятелство. Търси това в университета, там ще сте бая хора, ще можеш да намериш приятели. И винаги бъди себе си, така се завързва добро приятелство :)

[Devilsplaymate]

Всъщност университетът и смяната на обстановката е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Или най-лошото. Зависи как си го направиш. Мисля, че и друг път съм го споменавала. Там ще има всякакви хора, няма да се познавате, никой няма да знае каква си, какво си правила преди - един вид започваш начисто. Какво по-хубаво от това? Покажи им себе си, не бъди друга. Пък и обикновено в първи курс всички са много сплотени, защото никой нищо не знае къде са аудиториите и т.н., и винаги има с кой да се общува - разделението става по-нататък :D Няма от какво да се притесняваш.

[MsMiracle]

Съжалявам, че ще ти го кажа, но като чета какво пишеш за т.нар. си приятели, очевидно проблемът е в теб. Причините са много, че да тръгна да изброявам, пък и горе са ти дали достатъчно примери.

В удобна ситуация си, предвид положението си. Отиваш в университет - приеми го като шанс да започнеш начисто. Никой няма да те познава и всеки ще трупа първи впечатления от теб. Остави миналото зад гърба си.

Стига да имаш желание, можеш да завържеш контакт с всякакви хора. Да, по-лесно ще е ако имате сходни интереси, но и иначе не е болка за умиране, винаги ще се намери обща тема за разговор. Въпросът е да бъдеш усмихната и спокойна. Престани да приемаш дребните неща навътре. Първата стъпка е да си повярваш. Оттам нататък, няма проблеми.