mkio
07-02-2014, 11:19
Имам 5 годишна връзка. С приятеля ми винаги сме се разбирали. Той ми беше първото и единствено гадже, както и аз на него. Имали сме и своите проблеми, преди време той дори ми прости целувка с друг, направена в момент на слабост. Но оттогава започна страшна ревност, проверяване на фейсбук, телефон, не ми вярва с кого и къде отивам, стои пред дома ми и следи кога ще изляза и кога ще се прибера. Разбирам го донякъде, че му е било тежко и се е чувствал предаден, то тази липса на доверие ме убива и най-вече се задушавам от непрестанното следене. И ... ми се случи това, което никога не съм искала да става. Бавно, но сигурно, аз се влюбих в най-добрия си приятел, а и той в мен. Не исках да го крия и признах на гаджето си за моите чувства. Но той не пожела да ме пусне, заплаши дори със самоубийство, каза, че не може да живее, ако аз не съм до него. И аз застанах между двамата-силната страст и нежната позната сигурност. Непрестанно съм разкъсвана между единия и другия. Обичам ги и двамата, колкото и невероятно да звучи. Никога не съм вярвала, че това е възможно, но се убедих, че е така. Но не мога да бъда с двама. А когото и да избера ще е като да реша кой от краката си да отрежа, защото ми трябва по-малко. Каквото и да избера-все ще се осакатя. Казват, че тази страст, която изпитвам към друг, ще отмине и за това е по-добре да я задуша още сега. Към това се прибавя и болката към мъжа, с кого ме свързват 5 години скъпи спомени и който заради мен сега се чувства като в Ад. Но за мен Адът е не по-малък.От една страна губя дълго градена любов, от друга-приятел. Уморена съм от всички тези емоции. Трябва да кажа край, а не зная на кого. Един от тях ще страда много, а аз-със сигурност и в двата случая. Знам, че краят не е оптимистичен. Гаджето ми ми казва, че аз съм виновна изцяло, за всичко това, което се случва.Искаше ми се да зная, че не само аз съм била в подобна ситуация и ако има и други като мен, как сте се справили с нея. Наистина ми е много трудно.. : )