black_rose11
07-06-2014, 20:56
Здравейте!
Първо да ви се представя накратко - аз съм на 21, от София, в момента съм студентка в 3 курс. Направих си регистрация точно преди малко, преди имах и друг профил, но дори не си спомням името му, тъй като не съм посещавала форума откакто завърших гимназията. Дори не знам защо пиша тази тема, след като мисля, че съм взела правилното решение и знам какво да правя от тук нататък. Все пак, любопитството ми надделя и бих искала да знам и вашите гледни точки. Надявам се все пак, някой да прочете историята ми. Ще се опитам да съм възможно най-кратка.
Такаа....след като завърших гимназията следваха приемните изпити и доста нерви...всичко мина много добре и ме приеха. Точно в този период беше приключила една болезнена за мен история с момче от класа ми, но да кажем, че вече почти се бях възстановила. Тъкмо започнах да следвам и се запознах с едно момче, на което в началото не обръщах почти никакво внимание, чувствах го повече като приятел, но с течение на времето се влюбих, той се държеше прекрасно с мен, сам поиска да се запознае с нашите, а дори ми е говорил и за съвместен живот. Дотук добре, но нека ви запозная с минусите му - не работи, няма висше, на 30 е, майка му го издържа. Краят на връзката беше мое решение, тъй като някои неща ми дойдоха в повече. Хвалил ми се е как е бил с много жени, доста пъти съм го хващала да лъже, буквално не прави нищо освен да си стои вкъщи. Много пъти съм разговаряла с него по въпроса, но той ми отговаря, че не съм го разбирала. Пропуснах да кажа, че нашата връзка не е съвсем нормална - виждали сме се 2 пъти за по месец през тези почти 3 години, тъй като той живее в Щатите, и двата пъти той дойде в България. Няма да Ви разказвам всичко, което се случи между нас, няма и смисъл. Той ми казваше, че ще направи всичко възможно, за да живеем заедно тук в България, но вече мина година и половина откакто не сме се виждали. Аз го обичах много, бях сигурна и в неговите чувства, но след всичко, което се случи между нас съм доста отчуждена и видях, че той е доста несериозен човек. Продължава да ме търси и след раздялата, казва, че не можел да живее без мен и т.н. , но решението съм го взела. Също така, през всички тези години не съм била с друг, много го обичах, а дори и не съм мислела за други. Но мисля, че това се превръща в проблем, тъй като не мога дори и да харесам някой, чувствам се много зле. Много момчета са се опитвали да се сближат с мен, но никой не ми е харесвал и не се получава...ще ви прозвучи нескромно, но мисля, че е от значение да го кажа - в случая външният вид не е проблем, тъй като съм доста красива, но точно заради това се чудя защо не успявам да харесам никой от всички, които ми се навъртат? Започвам да си мисля, че имам някакъв проблем,тъй като по този начин не мога да си продължа живота и да забравя напълно за бившия ми. Ами, накратко е това, пропуснах доста детайли, защото щеше да стане твърде дълго. Надявам се, все пак някой да изрази мнение =)
Първо да ви се представя накратко - аз съм на 21, от София, в момента съм студентка в 3 курс. Направих си регистрация точно преди малко, преди имах и друг профил, но дори не си спомням името му, тъй като не съм посещавала форума откакто завърших гимназията. Дори не знам защо пиша тази тема, след като мисля, че съм взела правилното решение и знам какво да правя от тук нататък. Все пак, любопитството ми надделя и бих искала да знам и вашите гледни точки. Надявам се все пак, някой да прочете историята ми. Ще се опитам да съм възможно най-кратка.
Такаа....след като завърших гимназията следваха приемните изпити и доста нерви...всичко мина много добре и ме приеха. Точно в този период беше приключила една болезнена за мен история с момче от класа ми, но да кажем, че вече почти се бях възстановила. Тъкмо започнах да следвам и се запознах с едно момче, на което в началото не обръщах почти никакво внимание, чувствах го повече като приятел, но с течение на времето се влюбих, той се държеше прекрасно с мен, сам поиска да се запознае с нашите, а дори ми е говорил и за съвместен живот. Дотук добре, но нека ви запозная с минусите му - не работи, няма висше, на 30 е, майка му го издържа. Краят на връзката беше мое решение, тъй като някои неща ми дойдоха в повече. Хвалил ми се е как е бил с много жени, доста пъти съм го хващала да лъже, буквално не прави нищо освен да си стои вкъщи. Много пъти съм разговаряла с него по въпроса, но той ми отговаря, че не съм го разбирала. Пропуснах да кажа, че нашата връзка не е съвсем нормална - виждали сме се 2 пъти за по месец през тези почти 3 години, тъй като той живее в Щатите, и двата пъти той дойде в България. Няма да Ви разказвам всичко, което се случи между нас, няма и смисъл. Той ми казваше, че ще направи всичко възможно, за да живеем заедно тук в България, но вече мина година и половина откакто не сме се виждали. Аз го обичах много, бях сигурна и в неговите чувства, но след всичко, което се случи между нас съм доста отчуждена и видях, че той е доста несериозен човек. Продължава да ме търси и след раздялата, казва, че не можел да живее без мен и т.н. , но решението съм го взела. Също така, през всички тези години не съм била с друг, много го обичах, а дори и не съм мислела за други. Но мисля, че това се превръща в проблем, тъй като не мога дори и да харесам някой, чувствам се много зле. Много момчета са се опитвали да се сближат с мен, но никой не ми е харесвал и не се получава...ще ви прозвучи нескромно, но мисля, че е от значение да го кажа - в случая външният вид не е проблем, тъй като съм доста красива, но точно заради това се чудя защо не успявам да харесам никой от всички, които ми се навъртат? Започвам да си мисля, че имам някакъв проблем,тъй като по този начин не мога да си продължа живота и да забравя напълно за бившия ми. Ами, накратко е това, пропуснах доста детайли, защото щеше да стане твърде дълго. Надявам се, все пак някой да изрази мнение =)