Knolly
07-07-2014, 14:14
Здравейте. Реших да ви споделя своята история с надежда да намеря правилния път към успеха.
Всичко започна преди 2 години, запознах се с момиче с което никога не съм си представял, че ще имам нещо общо, но ето, че се случи. Започнахме да излизаме, забавлявахме се, правихме неща, който не са свързани с пари, лукс, кафета както 80% от двойките днес правят. Дните минаваха, а аз все повече и повече се влюбвах и привързвах към нея. ( Искам да добавя само, че тя е първата ми любов ) Всичко беше перфектно до момента в, който не започнах да я ревнувам наистина много. Постоянно следях къде ходи, с кой е, какво прави. От там започнаха караниците и постоянните спорове. Студенти сме първа година и учим в един град, но всъщност аз съм от Бургас а тя от София. Да бъда далеч от нея беше най-ужасното ми преживяване. Weekend-ите бяха кошмар. Все някак винаги се оправяхме, за ден, два. След това всичко на ново. И така моята ревност съсипа най-красивото нещо, което някога ми се беше случвало. Тя ме обича, убеден съм в това, защото имаме много общи познати, които споделят с мен, че тя се съсипва без моето присъствие. Искам да се съберем отново, но ми трябва съвет, как да се променя. Как да спра да я ревнувам толкова, вярвам и, но въпреки всичко ме е страх.
Ще съм ви много благодарен, за ценни съвети.
Всичко започна преди 2 години, запознах се с момиче с което никога не съм си представял, че ще имам нещо общо, но ето, че се случи. Започнахме да излизаме, забавлявахме се, правихме неща, който не са свързани с пари, лукс, кафета както 80% от двойките днес правят. Дните минаваха, а аз все повече и повече се влюбвах и привързвах към нея. ( Искам да добавя само, че тя е първата ми любов ) Всичко беше перфектно до момента в, който не започнах да я ревнувам наистина много. Постоянно следях къде ходи, с кой е, какво прави. От там започнаха караниците и постоянните спорове. Студенти сме първа година и учим в един град, но всъщност аз съм от Бургас а тя от София. Да бъда далеч от нея беше най-ужасното ми преживяване. Weekend-ите бяха кошмар. Все някак винаги се оправяхме, за ден, два. След това всичко на ново. И така моята ревност съсипа най-красивото нещо, което някога ми се беше случвало. Тя ме обича, убеден съм в това, защото имаме много общи познати, които споделят с мен, че тя се съсипва без моето присъствие. Искам да се съберем отново, но ми трябва съвет, как да се променя. Как да спра да я ревнувам толкова, вярвам и, но въпреки всичко ме е страх.
Ще съм ви много благодарен, за ценни съвети.