xNarcisseNoir
07-09-2014, 14:22
Ох, дойде аз ли съм виновната, или...
Просто трябва да се гръмна и да се свърши всичко това...
Предполагам съм в период,в който хормоните ми бушуват, всичко в мен не е наред. За една учебна година характерът ми се промени напълно - станах нов човек. До някаква степен мисля,че и приятелите са ми повлияли над това, но в същото време мисля,че и бушуващите ми хормони са виновни, както и да е..
Явно съм в такъв период, че се карам с всеки. С доста мои близки приятели си развалих отношенията и всички ми натякват,че в мен е проблема. Добре, да приемем, че е в мен. Но съм стигнала до извода,че искат да ме променят. Искат да съм предишната, да не мисля за момчета, да бъда малкото момиченце,което слуша другите,което както винаги вярва на лъжите на приятелите си,което след като е предадено може да превъзмогне всичко и да прости. Промених се. Поне така мисля. За година започнах да мисля за момчета, започнах да се изразявам по съвсем различен начин, промених се. Не мисля,че има нещо лошо в това, но всички винаги ще намерят нещо лошо в моята промяна. Не мога да съдя живота си,че ме е променил така, не мога да бъда такава каквато искат, аз съм такава, каквато съм...
И в повечето случаи се стига до това "oshte ne moga da povqrvam do kude si stignala, ne te slusha mozuka,no tova si e za teb, shte sujalqvash..." ..
Не ме слушало мозъкът, че съм се сприятелявала с момчета, че започнах да искам момче до мен? Ок, ако за това ще съжалявам, добре..
Винаги се опитват да ми покажат каква всъщност искат да съм. Не мога да бъда тяхното кученце. Вместо да погледнат хубавите неща в характера ми, те гледат лошите..
Просто искам земята да се отвори и да ме погълне..
Какво да правя? :(
Просто трябва да се гръмна и да се свърши всичко това...
Предполагам съм в период,в който хормоните ми бушуват, всичко в мен не е наред. За една учебна година характерът ми се промени напълно - станах нов човек. До някаква степен мисля,че и приятелите са ми повлияли над това, но в същото време мисля,че и бушуващите ми хормони са виновни, както и да е..
Явно съм в такъв период, че се карам с всеки. С доста мои близки приятели си развалих отношенията и всички ми натякват,че в мен е проблема. Добре, да приемем, че е в мен. Но съм стигнала до извода,че искат да ме променят. Искат да съм предишната, да не мисля за момчета, да бъда малкото момиченце,което слуша другите,което както винаги вярва на лъжите на приятелите си,което след като е предадено може да превъзмогне всичко и да прости. Промених се. Поне така мисля. За година започнах да мисля за момчета, започнах да се изразявам по съвсем различен начин, промених се. Не мисля,че има нещо лошо в това, но всички винаги ще намерят нещо лошо в моята промяна. Не мога да съдя живота си,че ме е променил така, не мога да бъда такава каквато искат, аз съм такава, каквато съм...
И в повечето случаи се стига до това "oshte ne moga da povqrvam do kude si stignala, ne te slusha mozuka,no tova si e za teb, shte sujalqvash..." ..
Не ме слушало мозъкът, че съм се сприятелявала с момчета, че започнах да искам момче до мен? Ок, ако за това ще съжалявам, добре..
Винаги се опитват да ми покажат каква всъщност искат да съм. Не мога да бъда тяхното кученце. Вместо да погледнат хубавите неща в характера ми, те гледат лошите..
Просто искам земята да се отвори и да ме погълне..
Какво да правя? :(