Believe^^
07-10-2014, 11:28
Здравейте, всички :) Имам един проблем... аз съм на тринайсет. Скоро, преди около три дни, отидохме аз и родителите ми , на гости на братовчедка ми и леля ми и приятеля й. Те живеят на другия край на България. Братовчедка ми ми е като сестра. Много я обичам и мога да и споделя всичко. Тя е две години по-голяма от мен и въпреки, че в класа й, и изобщо в града й всички момичета са много надути и превзети, тя си е останала нормална. Понеже доста от класа й бяха научили по един или друг начин за мен, ми бяха пратили приятелства във фейсбук. Започнахме да пишем с едно момче /ще го нарека А./, и то се оказа доста симпатично. Поговорих с братовчедка си за него, а тя ми каза че той бил голям женкар, че всяка седмица харесвал ново момиче...пък и дружал с някакви, които настроивали всички срещу някой, когото мразят /в случая братовчедка ми/. Когато пристигнахме при леля, дъщеря й беше във Виена. На другия ден леля ни заведе на басейн. Шок и ужас!!! Там бяха А. и три момичета и още едно момче. Още от входа те ме зяпнаха. Реших, че трябва да си го върна за братовчедка ми и понеже тренирам плуване от пет години скочих във водата и започнах да плувам. Меко казано им се събраха очите. Бях просто бясна, защото в басейна осъзнах, че харесвам А. , той дори не ме поздрави, само ме гледаше. А докато писахме ми беше обещал даже и да се снима с мен...но както и да е. Момичетата ме гледаха злобно до края, А. ме оглеждаше от време на време. Честно казано бях много разочарована, понеже докато писахме създаде впечатление, че съм му симпатична, не спираше да ми прави комплименти... но до края на гостуването ми нито ми писа, нито се видяхме...всъщност видяхме се на центъра, аз се обърнах и видях че също се беше обърнал назад към мен. Но нищо... Наистина нямам шанс с него, защото си има гадже, едва ли ще се видим пак, защото аз съм на другия край на България. Пък и дори и да отида когато братовчедка ми е там и да се засечем с него...едва ли ще е за дълго. Той мисля че я беше питал кога ще ходя и дали ще искам да излизаме тримата.Все пак не изключвам и вероятността, че може да са го накарали да не ми обърне внимание, защото по думите на братовчедка ми, "..Те обичат да командват "приятелите" си.." Наистина ми е много тежко. Когато тръгвахме с колата едва не се разплаках. Всяка вечер си спомням за него и плача...Много ви моля някой който има опит, а дори и да няма да ми помогне!!! Чувствам се ужасно !!! :'( :((((