xvd
07-21-2014, 19:38
Здравейте,
на 25 години съм. Завърших хубава специалност и имам хубава работа, доволен съм. В колектива обаче няма жена, която да ме привлича и не мога да си хвана приятелка от работната среда.
От известно време обмислям варианта да пробвам връзка с 29-годишна жена. Тя е много умна, интелигентна и земна, имаме сходни интереси, но не изпитвам никакво физическо привличане. Т.е. ако съм с нея, то това няма да е връзка на базата на силни взаимни чувства или някакво силно привличане (знаете какво имам пред вид), а просто взаимно уважение и прекарване на времето. По принцип знам какво е да си влюбен, но понякога тази любов човек може да я чака много дълго и животът му да мине в очаквания. Досега не съм имал сериозна приятелка, а все повече секса започва да ми е нужен, пред вид напрежението в работата и малкото свободно време. Просто усещам как сексуалността ми започва много да се засилва, докато преди не беше така, а и мисля, че е нормално и няма смисъл да се правя, че нямам нужда от секс. Просто обстоятелствата в момента са такива, че не мога да си хвана приятелка, а понеже не съм много контактен, намирането на момиче става сложно.
Вие какво бихте ме посъветвали - дали да съм с 29-годишната или да чакам разтърсващата и истинска любов, съпътствана със страдание, но и носеща моментно щастие? Просто понякога си мисля, че нямам време, че животът си минава, хората си се обичат, само аз седя отстрани и наблюдавам... Надявам се да пишат хора с опит. Благодаря за отговорите!
на 25 години съм. Завърших хубава специалност и имам хубава работа, доволен съм. В колектива обаче няма жена, която да ме привлича и не мога да си хвана приятелка от работната среда.
От известно време обмислям варианта да пробвам връзка с 29-годишна жена. Тя е много умна, интелигентна и земна, имаме сходни интереси, но не изпитвам никакво физическо привличане. Т.е. ако съм с нея, то това няма да е връзка на базата на силни взаимни чувства или някакво силно привличане (знаете какво имам пред вид), а просто взаимно уважение и прекарване на времето. По принцип знам какво е да си влюбен, но понякога тази любов човек може да я чака много дълго и животът му да мине в очаквания. Досега не съм имал сериозна приятелка, а все повече секса започва да ми е нужен, пред вид напрежението в работата и малкото свободно време. Просто усещам как сексуалността ми започва много да се засилва, докато преди не беше така, а и мисля, че е нормално и няма смисъл да се правя, че нямам нужда от секс. Просто обстоятелствата в момента са такива, че не мога да си хвана приятелка, а понеже не съм много контактен, намирането на момиче става сложно.
Вие какво бихте ме посъветвали - дали да съм с 29-годишната или да чакам разтърсващата и истинска любов, съпътствана със страдание, но и носеща моментно щастие? Просто понякога си мисля, че нямам време, че животът си минава, хората си се обичат, само аз седя отстрани и наблюдавам... Надявам се да пишат хора с опит. Благодаря за отговорите!