PainfulLiving
07-22-2014, 00:45
Здравейте! Според заглавието на темата някои хора ще си кажат "OMG, пак някакъв смотан пубер, който си мисли, че заради малкия му проблем светът е свършил" и това може да е така. Зависи от гледната точка, но за мен не е. Надявам се с тази тема да видя отговор на въпроса си във вашите коментари или сам да достигна до такъв, до какъвто не съм в последните 2-3 години.
Момче на 18 съм. Тъкмо завърших 12 клас и съм приет в СУ (не съм от София). Откакто влязох да уча в друго училище още 8 клас, по някаква причина спрях да контактувам с тогавашната си компания, която влезе в друго училище. Започнах да си стоя вкъщи постоянно. Не ми харесаха новите съученици, така че не съм си правил и труда да излизам с тях. Бяхме "приятели" единствено в училище. Всеки ден преминаваше в спане->училище->у нас на компютъра->спане (пропусках и дни от училище като всяка година ставаха повече и повече). Това продължи 5 години. Да, 5 години, до ден днешен. Т.е. все още продължава. Излизах супер рядко през учебната година, същото и през лятото. Заседнал начин на живот не, ами направо залепен за стола. Дали пред компютъра или пред чина, дали пред масата за вечеря. В редките случаи, когато излизах, беше на някакво заведение да ядем по нещо. Демек пак на стол. Всичко това доведе до надебеляване (голямо шкембе и задник, големи бутове, линии на прегъване по гърдите и корема заради нагънатите катове кожа), изгърбване, слагане на очила (защото стоях до късно нощем, когато бях на училище, а през лятото обръщах режима ден и нощ), хемороиди. Малко под ребрата от двете страни на кръста имам някакви линии по кожата заради седенето. Жълти зъби (2 криви и няколко развалени, мразя да ходя на зъболекар), изгърбен нос (заради удар в стена, а иначе си беше прав). Като цяло не си изградих навик за лична хигиена. С всяка година диоптрите ми се увеличават. От човек не носещ очила съм стигнал в момента до 4 диоптъра. Мързел! Мислел съм безброй пъти да се стегна, да спра всичко вредно, да тръгна на фитнес, да излизам повече, да ям правилно, но мързела и слабата ми воля се преборват с тези "напасти" и продължавам както винаги. Нищо не може да ме мотивира да се оправя. Гледал съм мотивационни клипчета, казвали са ми хора, надъхвам се и на другата сутрин все едно нищо не се е случило. Искам да имам приятелка. Хаха, можете ли да повярвате нахалството! "Трябва да го приемеш такъв, какъвто е!" - всичко си има граници, обаче. Това дори и аз не мога да си го повярвам сам. Колкото и да искам приятелка, ако някакво чудо се случи и някак си нещо такова излезе, няма да приема, защото не мога да си представя да причиня мен на отсрещния човек. Замислял съм се за много неща - например, да съм от ония изроди, които са забити в една сфера на науката или нещо подобно и да се отдам, но не съм намирал абсолютно нищо, което да ме привлича достатъчно. Исках (даже все още искам) да се науча да свира на китара. Започнах, схванах бързо началните неща, но се отказах. Даже си купих китара, която събира прах в момента. Мързи ме да се науча. Не мога да правя неща, които изискват постоянство. Отказвам се от всичко, което не може да стане бързо. И не съм от хората, на които не им пука за мнението на другите. Докато вървя по улиците се опитвам да вървя възможно най-изправен и си скрия шкембето като се чудя постоянно дали идващия отсреща го е забелязал и ако да, то дано никога повече не се срещнем. Както казах, не съм умен, не блестя пред хората със знания, шампион по състезания или нещо подобно, макар че не се смятам за толкова тъп. През последните 3-4 години съм мислил на няколко пъти за самоубийство, не знам какво още ме спира. Честно казано, ако можех да видя реакцията на познати след като се самоубия, бих го направил на момента без да се замислям. Не вярвам в бог, в рая или ада. Не ми пука дали ще "продължа да живея някъде там". Нямам пари да излекувам повечето си проблеми (хемороидите, операция на очите и т.н.), макар че дори не знам колко струват. Никога не съм търсил лечение на тези проблеми. От около една година вече всяка нощ си лягам с ужасни болки в кръста, които траят около 10-15 секунди и след това изчезват. Хм, не знам друго какво да кажа. Естествено, ще има хора, които ще кажат, че има хора в много по-лошо положение от мен - гладни, без дрехи на гърба си и покрив на главата си и т.н., и ще са прави, че вероятно техните проблеми са по-големи от моите, но продължават да живеят и не се отказват. Е, аз нямам тази воля и всеки ден въжето до мен изглежда все по-привлекателно. Благодаря за отделеното внимание!
Момче на 18 съм. Тъкмо завърших 12 клас и съм приет в СУ (не съм от София). Откакто влязох да уча в друго училище още 8 клас, по някаква причина спрях да контактувам с тогавашната си компания, която влезе в друго училище. Започнах да си стоя вкъщи постоянно. Не ми харесаха новите съученици, така че не съм си правил и труда да излизам с тях. Бяхме "приятели" единствено в училище. Всеки ден преминаваше в спане->училище->у нас на компютъра->спане (пропусках и дни от училище като всяка година ставаха повече и повече). Това продължи 5 години. Да, 5 години, до ден днешен. Т.е. все още продължава. Излизах супер рядко през учебната година, същото и през лятото. Заседнал начин на живот не, ами направо залепен за стола. Дали пред компютъра или пред чина, дали пред масата за вечеря. В редките случаи, когато излизах, беше на някакво заведение да ядем по нещо. Демек пак на стол. Всичко това доведе до надебеляване (голямо шкембе и задник, големи бутове, линии на прегъване по гърдите и корема заради нагънатите катове кожа), изгърбване, слагане на очила (защото стоях до късно нощем, когато бях на училище, а през лятото обръщах режима ден и нощ), хемороиди. Малко под ребрата от двете страни на кръста имам някакви линии по кожата заради седенето. Жълти зъби (2 криви и няколко развалени, мразя да ходя на зъболекар), изгърбен нос (заради удар в стена, а иначе си беше прав). Като цяло не си изградих навик за лична хигиена. С всяка година диоптрите ми се увеличават. От човек не носещ очила съм стигнал в момента до 4 диоптъра. Мързел! Мислел съм безброй пъти да се стегна, да спра всичко вредно, да тръгна на фитнес, да излизам повече, да ям правилно, но мързела и слабата ми воля се преборват с тези "напасти" и продължавам както винаги. Нищо не може да ме мотивира да се оправя. Гледал съм мотивационни клипчета, казвали са ми хора, надъхвам се и на другата сутрин все едно нищо не се е случило. Искам да имам приятелка. Хаха, можете ли да повярвате нахалството! "Трябва да го приемеш такъв, какъвто е!" - всичко си има граници, обаче. Това дори и аз не мога да си го повярвам сам. Колкото и да искам приятелка, ако някакво чудо се случи и някак си нещо такова излезе, няма да приема, защото не мога да си представя да причиня мен на отсрещния човек. Замислял съм се за много неща - например, да съм от ония изроди, които са забити в една сфера на науката или нещо подобно и да се отдам, но не съм намирал абсолютно нищо, което да ме привлича достатъчно. Исках (даже все още искам) да се науча да свира на китара. Започнах, схванах бързо началните неща, но се отказах. Даже си купих китара, която събира прах в момента. Мързи ме да се науча. Не мога да правя неща, които изискват постоянство. Отказвам се от всичко, което не може да стане бързо. И не съм от хората, на които не им пука за мнението на другите. Докато вървя по улиците се опитвам да вървя възможно най-изправен и си скрия шкембето като се чудя постоянно дали идващия отсреща го е забелязал и ако да, то дано никога повече не се срещнем. Както казах, не съм умен, не блестя пред хората със знания, шампион по състезания или нещо подобно, макар че не се смятам за толкова тъп. През последните 3-4 години съм мислил на няколко пъти за самоубийство, не знам какво още ме спира. Честно казано, ако можех да видя реакцията на познати след като се самоубия, бих го направил на момента без да се замислям. Не вярвам в бог, в рая или ада. Не ми пука дали ще "продължа да живея някъде там". Нямам пари да излекувам повечето си проблеми (хемороидите, операция на очите и т.н.), макар че дори не знам колко струват. Никога не съм търсил лечение на тези проблеми. От около една година вече всяка нощ си лягам с ужасни болки в кръста, които траят около 10-15 секунди и след това изчезват. Хм, не знам друго какво да кажа. Естествено, ще има хора, които ще кажат, че има хора в много по-лошо положение от мен - гладни, без дрехи на гърба си и покрив на главата си и т.н., и ще са прави, че вероятно техните проблеми са по-големи от моите, но продължават да живеят и не се отказват. Е, аз нямам тази воля и всеки ден въжето до мен изглежда все по-привлекателно. Благодаря за отделеното внимание!