View Full Version : Ще имаме ли бъдеще?
И аз стигнах до това да задавам въпрос в раздел любов. В събота имах рожден ден и бях планирал за почивните дни да отидем на морето с приятели да го отпразнуваме. Е да, но както винаги става плановете никога не се изпълняват както сме намислили. Няколко дена преди това ми позвъня бившата ми от Холандия. Разделихме се най-вече, защото аз не искам да живея там и да бъда винаги слабият човек във връзката. Тя имаше огромни претенции, а аз бях длъжен да се съгласявам, дори и да са някакви пълни безумия. След като се наранихме и двамата няколко пъти, аз си стегнах багажа за България и й заявих твърдо, че ако иска да има нещо между нас, тя трябва да е при мен, а не аз при нея. Звучи доста патриархално, но аз лично така чувствам нещата, че за да има съгласие между нас, то трябва най-малкото тя не трябва да се държи господарски.
И така тя ми позвъни и каза, че лети в петък и да я чакам на летището. Не ми каза нищо повече, ясно беше че идва, за да се съберем. Не мога да повярвам колко много се е променила и разбира се че тя не само е останала вярна на любовта ни, но дори се престраши да направи точно това от което се страхуваше, а именно да се откаже да бъде господар. Така се държи поне до момента, аз също се старая много. В момента използвам малкото време, в което съм без нея и мога да пиша на компютър, за да споделя мислите и чувствата си. Непрекъснато сме заедно и изкарваме нещо като меден месец. Другата седмица ще си взема отпуск и ще обиколим страната. Не сме говорили за нищо сериозно, но по старанието й да научи български и да овладее нравите на народа ни разбирам, че иска нещо много повече от това да изкараме едно щастливо лято като двойка. Чудя се от моите 24 години дали не трябва да се разделя с ергенските си навици. Наистина е много трудно да прецениш дали този който е до теб е Човекът и какво трябва да правиш занапред. Когато бях на 18-20 години не си задавах тези въпроси, вълнуваха ме само сексът и приключенията. Сега не съм забравил тези неща, но усещам че рано или късно трябва да влагам всичките си усилия само за един човек. Дали ще дам на приятелката си това, което тя иска? Аз самият не съм сигурен какво иска тя все пак.
Така стигам до въпроса в заглавието: ще имаме ли бъдеще след като аз още не съм пораснал и не бързам да се задомявам. А ако греша за нея и това е някакъв нов начин да оказва онова тиранично влияние над мен?
Не сме говорили за нищо сериозно, но по старанието й да научи български и да овладее нравите на народа ни разбирам, че иска нещо много повече от това да изкараме едно щастливо лято като двойка.
А е най-добре да поговорите, за да знаеш какви са очакванията ѝ и едва тогава да мислиш дали си готов да ги посрещнеш.
А тя какво иска? Планира сватба ли? Поговори с нея, както каза Лейди и после го мисли.
Така стигам до въпроса в заглавието: ще имаме ли бъдеще след като аз още не съм пораснал и не бързам да се задомявам. А ако греша за нея и това е някакъв нов начин да оказва онова тиранично влияние над мен?
След като не си готов за нещо, няма причина да го правиш. Тръгнеш ли да го вършиш, без да си обеден, че наистина го искаш, резултата ще е кофти, защото няма да вложиш необходимото от себе си (ще го правиш насила, докато не ти писне тотално).
Пък и тя се е държала с теб, както си й позволил да го направи. Начинът й на държание с различните й приятели, познати, роднини е различен и индивидуален за всеки един от тях, знае си за какво може и за какво не може да говори с тях и до каква степен може да им се "качва на главата", преди да прилее чашата. Още в началото на запознанството и връзката ви, тя си е направила преценката за теб, по същия начин както си е направила за познатите й. Вързал си се на 2-3 нейни прищевки, държал си се прекалено мило и "сладко" (списъка с възможности е мнооого дълъг) и си създал основата за "тираничното й влияние".
Как ще се отнасят околните с теб зависи от собственото ти поведение. Замисли се.
Пак се получи както обикновено: "поговори и т.н." Разбира се, че трябва да говорим, но засега е много рано. Минали са едва 4-5 дни и да говорим за сватба, след като сме били разделени сума време! Ще обсъдим намеренията си, но ще мине известно време. Това което ме притеснява е дали няма само да си изгубим времето и нещо по-лошо дали няма да се нараним още повече един друг. Защото стане ли това, аз мисля че го преживея, но за нея ме съмнява няма ли да изпадне в отчаяние без изход. Итова е така, защото аз искрено я обичам, но мразя тиранията й, а тя е влюбена в мен и не виждам да ме забрави някога. Затова ще ми е много гадно да я оставя...
И така, разбирам че аз съм проблемът. Въпросът е да се поставите на мое място - докъде трябва да напреднат взаимоотношенията ни, за да може да се проведе именно такъв разговор. Повярвайте ми, тя има невероятно тираничен характер и е способна да отмъщава, затова не искам да я предизвиквам с прибързани въпроси. Не знам какво е истинското й желание и дали няма пак също така внезапно да се върне в Холандия, а аз да остана с пръст в устата. Имайте предвид, че холандките, а тя е чистокръвна холандка, са много по-различни от българските момичета и за тях терминът "сериозна връзка" е равносилен на брак. За нея сериозността е в това да бъдем заедно, но не споделя с мен нищо, което си е "нейно". В това число разбирайте както пари и вещи, така и ако щете паролата за фейсбука. Това е "лично пространство", което щом сме само гаджета, не бива да нарушавам. Въобще прилича на вятърничава работа, но това е което се приема от нея като граници на нормалното и допустимото.
Затова този разговор отпада за момента и се чудя при какви обстоятелств ще дойде момент за него.
Виж как ще се развият нещата. Очевидно момичето не напуска страната си, заради едното лято, но в крайна сметка, ако и този път не успеете да се напаснете (с нейните претенции) - всичко се обезмисля.
Много трудно може тази черта да се изкорени. Повярвай ми. Много хора съм загубила заради това нещо. :)
xXxPETYAxXx
07-22-2014, 22:02
Искаш да се поставим на твое място... ем, ок. Аз ако смятах гаджето си за деспотично въобще нямаше да си задавам въпроса дали имаме бъдеще. Много ясно, че ако мисля, че едва ли не ме правят марионетка няма да търпя тая работа. Друг е въпроса, че предполагам, че преувеличаваш малко. Щом досега си я търпял, едва ли е толкова зле. Щом ти си на 24, предполагам момичето е по-малко или пък ти е набор - е, какво очакваш, 20 годишно момиче ей така да напусне страната си ли? И аз не бих тръгнала ей така, не знам въобще как момичето се е навило. Въобще колко време сте прекарали заедно на живо до преди да дойде?
THEJOK3R
07-22-2014, 22:32
дали не трябва да се разделя с ергенските си навици?
Не се разделяй.
Такааа... Замина си пак за Ниската земя. Само че преди да си тръгне изтърси най-голямата глупост, направо се почувствах умопомрачен. Две седмици я водих на романтично пътешествие, в което всичко да й бъде изненада, както тя сама ми била направила изненада. Накрая, в един прекрасен романтичен момент ми предложи да й предложа да се оженим. Аз отказах, казах й че не бива тя да задава такива въпроси, тя се сгъласи и призна, че е сгрешила. След това се разплака, даже направо изпадна в истерия и ми изтърси, че очаквала 100% да й предложа. Даже майка й била резервирала дата в гражданското в Холандия, а баща й ни купил къща близо до Айндховен. Изпаднах в потрес. Накарах я да ми разкаже всичко каквото е ридла пред техните. Разказа ми всичко или поне така си мисля - как ги била лъгала, че още сме заедно, че живея в Германия и даже нарочно пътувала до Германия, за да ги лъже, че е при мен. Тогава техните й подарили къща, и й казали да се женим, за да й дадат да живее там. Те ме познават, но откакто сме се виждали за последен път е минало страшно много време. Какви доверчиви хора... А тя наистина през цялото време с никого не е излизала, изпаднала в депресия и пуши като за световното по пушене. В крайна сметка си замина, имаше билет, дори беше предупредила техните, че се връща сама, защото знае, че имам работа, която не мога да оставя.Просто предполагаше, че до два месеца, ще замина при нея в Холандия и ще заживеем щастливо. Просто вече нямам думи, изпитвам огромно чувство за вина. Аз наистина съм виновен, защото никога не сме късали окончателно, а това трябваше да стане своевременно. Ако замина при нея 100% ще съм нещастен, ако не сме заедно тя ще е 100% нещастна. Ако остане в България, техните няма да й дадат мира, защото я искат в Холандия, а що се отнася до моите родители: майка ми не я хареса, а баща ми не ще внуци холандци и това ми го заяви в прав текст - "вие ще имате деца и тази ще ги направи холандци". Ужас от тия родители, ама както и да е. Лошото е, че тя излиза от релси, като я критикуват и само плаче. Остава само да отида и да кажа на родителите й какво е положението, та поне да не я мисля и да изпитвам чувство за вина. Тя няма да се оправи от тая депресия каквото и да стане, но най-лошото е, че се е вманиачила по романтиката, а в романтичната й картинка присъствам само аз.
SHPAIdURmeN
08-13-2014, 15:35
^
Тя определено живее във чисто неин свят. (поне според това, което написа, това се подразбира)
Chimairah
08-13-2014, 16:03
+ .. Тя определено живее в някакво си нейно измислено място, което й се иска да вярва, че е реалност.
Не знам какво да ти кажа... не трябва да се чувстваш длъжен да заминеш... щом няма да си щастлив там , няма смисъл да ходиш .... идеята на живота ти е да го изживееш, вярвайки, че си постъпил правилно, че си доволен от своите решения.... Заслужава ли си цял живот да бъдеш нещастен там? ... Колкото до това, че нейните я искат там... тя вече е голяма.. явно пълнолетна, щом се говори за сватба... едно пълнолетно момиче има пълното право да контролира живота си и да взема решенията си сама, а не на базата на желанието на родителското мнение... Ако тя иска да се съобрази с тях и да остане там,.. замисли се твоите родители, които не я харесват и не я искат ... не са ли заслужили ти да ги уважиш както тя уважава нейните... те са направили всичко за теб, както нейните родители за нея... ако тя реши, че трябва да се съобрази с тях, защо ти трябва да загърбваш своите? ..
Разбирам цялата история с тази "тираничност" , но не си длъжен да изпълняваш всяко нейно желание, пренебрегвайки собственото си щастие... Тя няма да е щастлива тук, ти няма да си щастлив там... ако ти направш компромис и отидеш.. защо тя да не може да направи компромис и да дойде, вместо ти да заминаваш...
Разбирам, че може би изпитваш някакви чувтсва и затова ти е трудно да вземеш каквото и да било решение, но не мисля , че трябва да пренебрегваш собственото си щастие... ако цял живот си нещастен там, ще правиш и нея нещастна, както и евентуалните ви деца нещастни, защото ще страдаш .... А ако тя те обича истински, защо не иска да разбере, че ще си нещастен там? ... А защо организира всичко , без да се опита да поговори с теб за нещата, за твоите желания? Когато обичаш, се интересуваш от мнението на другия... ако тя иска да отидеш там и не се интересува от това, което ти чувстваш, това любов ли е или егоизъм? Ти как мислищ?
Казвам, не сме ние хората, които могат да ти решат проблема, които могат да ти кажат какво да направиш или да решат вместо теб...
Просто от това, което прочетох ми изглеждаш свястно момче... и наистина искам да се замислиш какво ще направи теб щастлив... помисли за себе си .. поне веднъж... забрави какво иска тя, какво искат техните, какво искат вашите ... просто помисли.. какво искаш ТИ, какво в живота ти ще те направи щастлив и ще се чувсстваш пълноценен... Трябва да си щастлив всеки ден, всяка секунда от съществуването ти ... а не да страдаш .. просто помисли какво ще те направи щастлив и го направи ... Няма значение колко обичаш някого... винаги трябва да не забравяш да обичаш себе си и да се грижиш за себе си ! : )