shewantsyouback
07-23-2014, 00:31
Здравейте :). Проблемът ми е по-скоро, че всяка вечер когато си лягам, осъзнавам че съм тъжна и самотна. Гадно е когато си лягаш с насълзени очи и трябва да станеш с усмивка. Затова реших да споделя това, за да си излея душата и да получа някой съвет.
Една от причините, поради която съм съкрушена е, че преди 1 година бях много щастлива с момчето до мен. Но след това той каза че не изпитва същото и всичко приключи. Започнах да излизам с негови приятели по 1-2 дена и след това им казвах, че не искам нищо повече от приятелство (глупава постъпка от глупаво, но влюбено момиче. ) просто тогава имах нуждата някой да ми казва, че съм красива. След няколко месеца, момчето, в което бях влюбено ме извика на едно събиране. Всичко беше невероятно, но после той спря да комуникира с мен. Разбрах, че всичко това е било игра и се опитах да забравя за него. Подминаваме се когато се видим. Обръщаме поглед и толкова. Но понякога когато се обърна, го виждам и него обърнат. Не знам дали е от съжаление или нещо друго.. но ми е все още трудно.
Втората причина е най-добрата ми приятелка.. имам чувството, че ако не са тренировките, на които ходим, ще се забравим напълно. От както си намери поредната голяма любов, тя отново започна да ме търси по-рядко. Няма толкова време за мен, както преди. И разбирам.. обичат се, няма нищо лошо в това. Но след това приятеля и, който познавам от по-отдавна, започна да се държи ужасно с мен. Саркастичните му думи ме обиждат. Казах му го, той се извини, но след това пак и сега изведнъж спряхме дори да си казваме здрасти. Понякога имам гадното чувство, че всички ми имат зъб, за това че преди съм излизала с момчета и съм ги зарязвала. Но.. те не ме разбират и не искат да го направят. Пък и не съм изневерявала или нещо подобно. Глупава бях, признавам. Съжалявам за това.
Та.. също така, най-добрата ми приятелка когато си намери нови приятели или някои, които смята че са "над" мен, ме изоставя. Много пъти се е случвало да излезем компания, в която познавам само нея и тя тръгва напред с другите и аз нарочно изоставам, за да видя дали ще се обърне, дали ще ми каже "Хей.. идвай при нас". Но не.. :)
Не знам дали трябва да се отдръпна от нея, да спра да и споделям толкова много. Нейния характер е просто.. странен. Знам, че ме обича. И аз я обичам, но това вече ми омръзна. И преди съм и го казвала. Надявам се някой ден да осъзнае какво е направила , как ме е накарала да се чувствам, че тя е една от причините поради която ми е гадно.
.. :)
Една от причините, поради която съм съкрушена е, че преди 1 година бях много щастлива с момчето до мен. Но след това той каза че не изпитва същото и всичко приключи. Започнах да излизам с негови приятели по 1-2 дена и след това им казвах, че не искам нищо повече от приятелство (глупава постъпка от глупаво, но влюбено момиче. ) просто тогава имах нуждата някой да ми казва, че съм красива. След няколко месеца, момчето, в което бях влюбено ме извика на едно събиране. Всичко беше невероятно, но после той спря да комуникира с мен. Разбрах, че всичко това е било игра и се опитах да забравя за него. Подминаваме се когато се видим. Обръщаме поглед и толкова. Но понякога когато се обърна, го виждам и него обърнат. Не знам дали е от съжаление или нещо друго.. но ми е все още трудно.
Втората причина е най-добрата ми приятелка.. имам чувството, че ако не са тренировките, на които ходим, ще се забравим напълно. От както си намери поредната голяма любов, тя отново започна да ме търси по-рядко. Няма толкова време за мен, както преди. И разбирам.. обичат се, няма нищо лошо в това. Но след това приятеля и, който познавам от по-отдавна, започна да се държи ужасно с мен. Саркастичните му думи ме обиждат. Казах му го, той се извини, но след това пак и сега изведнъж спряхме дори да си казваме здрасти. Понякога имам гадното чувство, че всички ми имат зъб, за това че преди съм излизала с момчета и съм ги зарязвала. Но.. те не ме разбират и не искат да го направят. Пък и не съм изневерявала или нещо подобно. Глупава бях, признавам. Съжалявам за това.
Та.. също така, най-добрата ми приятелка когато си намери нови приятели или някои, които смята че са "над" мен, ме изоставя. Много пъти се е случвало да излезем компания, в която познавам само нея и тя тръгва напред с другите и аз нарочно изоставам, за да видя дали ще се обърне, дали ще ми каже "Хей.. идвай при нас". Но не.. :)
Не знам дали трябва да се отдръпна от нея, да спра да и споделям толкова много. Нейния характер е просто.. странен. Знам, че ме обича. И аз я обичам, но това вече ми омръзна. И преди съм и го казвала. Надявам се някой ден да осъзнае какво е направила , как ме е накарала да се чувствам, че тя е една от причините поради която ми е гадно.
.. :)