mesoto
07-24-2014, 19:39
Доста се замислих дали да пиша, но уви нещо ме изчовърка от вътре та взех, че написах следната гледна точка от моят личен живот !
А-а-а нека да започна от началото беше 2007 г. запознах се с момиче от уеб сайт за запознанства, съвсем на границата на психиката си бях. Тя успя да ме подкрепя през всичките 6 години и половина, но някой неща не могат явно да се променят. Оказах се константа човек в дадени параметри, роб на принципите си които не осъзнавах, не виждах и не можех да докосна. Това доведе връзката до самият ръб, всичко стана еднообразно, скучно, нямахме какво да си кажем, сякаш нещо ме притискаше в устата и в умът да измисля нещо, беше повече от странно. На 4-тата година сексуалният ни живот стана стабилен като бабичка в трамвай и след 2-3 месеца умря напълно. Някак си това започна доста да се отразява като чели повече на мен отколкото на приятелката ми. Започнаха да ме обливат нервни пристъпи и си ги изкарвах на клиентите на работното ми място (работя в печатница която се изживява и като книжарница сложно е). Това малко по-малко капка по капка започна да се налива в характера ми и да ме променя до неузнаваемост. Криза е имам няколко висшета частно завършени и все пак не можех да си намеря подходяща работа, все едно всичко беше нарочно нагласен сценарий. Безпаричието за самоиздържащ се индивид започна да ми идва в повече и това се отразяваше изключително във връзката ми под различни форми - острота в шегите, черен хумор, гняв на заобикалящата ме техника и др. И най-вече че без пари няма как нормален човек да създаде семейство, няма да гледам дете в пълна мизерия и да не мога да му дам свястно образование и маниери и да се срамува от старите си дрехи или от нямането на определени играчки спрямо другите, което води до отклонения в психиката и насока в която не бих желал да поемем детето ми. Съответно приятелката ми през последните две години, вместо да се приспособи към променящата се среда, започна да отстъпва на фронтовата линия - защо ли - аз започнах да се чудя как да изкарам пари за да си плащам сметките и да се храня и да поддържам жилището в което живия (тя не живее с мен а с майка си и сестра си без баща).
Това явно и се отразяваше като нещо което незнам как да разбирам, но просто заряза връзката на течението на събитията редом с мен да се носиме по течението. Сега виждам с чисто съзнание, че това е грешка но вече така или иначе няма как да се поправи. И така носейки се по течението, достигахме до разговори, как и къде ще живеем заедно и не намирахме отговора. Аз не можех да се преместя в тях по редица причини, нито тя при мен също по редица причини на характера си и избора. Аз можех да и предложа само една малка къщичка с двор куче и разбира се понеже е ъглова къща в другата и част живеят стринка ми и кака ми с детето й което е на 14 години и много голям пакостник. Все фактори които явно не и харесват това го разбирам. Предлагах да излезем под наем някъде, все пак тя взима 750 лв. и аз 400 лв. все трябваше да се справяме, но тя отказваше и това решение. И така в един прекрасен момент разбрах, че нямаме никакъв избор, за едно така жизнено важно решение в развитието на една връзка от шестгодишно естество.
Разбира се не се забавиха и други обстоятелства да утежнят положението на връзката - в работата която бях за да работя нормално ми трябваше стабилен настолен компютър и така заделих 400 лв. от няколко заплати за да купя техника за работа, нещо което не трябваше аз да правя, а настоящият ми шеф. И така изборът ми се оказа неправилен защото следващото решение на приятелката ми беше, че желае да ходи на море и така и стана. Замина на море без мен със сестра си и нейният приятел и разбира се това доста подкопа основите на връзката ни. За жалост аз за две години не намерих сносна работа, просто сякаш беше нарочно написано от някой, - на всякъде ми даваха само по 400 лева и това беше последната капка за мен. Казах си че е необходимо нещо да стане и така и направих, започнах да разработвам проект за много пари за да мога да откъсна двама ни от социалните зависимости. Но уви времето винаги е срещу мен и не ми достига за да направя идеята докрай ! Дойде и съдбовната вечер в която се виждаме и беше повдигнат разговор от приятелката ми за нас .... сещате се как протичат нещата .... в края на разговора, осъзнах две неща, може би три. Първо приятелката ми беше станала почти студена към мен, защото аз не мога да се боря със всичко сам и все пак да съм идеалното гадже. Второ явно съм станал егоист и страхливец, защото не съм виждал как я влача към дъното с мен, вместо да я пусна да отлети и да намери някой, който да има всичко. И трето през целият ми живот имам само две сериозни връзки, защото намерих само две момичета които са свестни на този свят. Лошото е че аз съм на 29 години казано накратко от старата генерация, хора с принципи и знаещи какво искат неподатливи на чуждите мнения. Който все пак явно му е писано да остави един чист и ясен слънчев ден след себе си в този сив свят.
Самотата е изключително изобретателен убиец на социалността, психиката и съсипник на физическото здраве. Но най-опасното й качество е че пожелае ли може да обезмисли даден живот базирано на психическа издръжливост и др. за нула време. Довеждайки индивида (т.е.) мен до крайни нездравословни мисли от порядъка - Цитат: какво пък толкова, ако отида на стрелбището да пострелям, стават инциденти ! ! !
А-а-а нека да започна от началото беше 2007 г. запознах се с момиче от уеб сайт за запознанства, съвсем на границата на психиката си бях. Тя успя да ме подкрепя през всичките 6 години и половина, но някой неща не могат явно да се променят. Оказах се константа човек в дадени параметри, роб на принципите си които не осъзнавах, не виждах и не можех да докосна. Това доведе връзката до самият ръб, всичко стана еднообразно, скучно, нямахме какво да си кажем, сякаш нещо ме притискаше в устата и в умът да измисля нещо, беше повече от странно. На 4-тата година сексуалният ни живот стана стабилен като бабичка в трамвай и след 2-3 месеца умря напълно. Някак си това започна доста да се отразява като чели повече на мен отколкото на приятелката ми. Започнаха да ме обливат нервни пристъпи и си ги изкарвах на клиентите на работното ми място (работя в печатница която се изживява и като книжарница сложно е). Това малко по-малко капка по капка започна да се налива в характера ми и да ме променя до неузнаваемост. Криза е имам няколко висшета частно завършени и все пак не можех да си намеря подходяща работа, все едно всичко беше нарочно нагласен сценарий. Безпаричието за самоиздържащ се индивид започна да ми идва в повече и това се отразяваше изключително във връзката ми под различни форми - острота в шегите, черен хумор, гняв на заобикалящата ме техника и др. И най-вече че без пари няма как нормален човек да създаде семейство, няма да гледам дете в пълна мизерия и да не мога да му дам свястно образование и маниери и да се срамува от старите си дрехи или от нямането на определени играчки спрямо другите, което води до отклонения в психиката и насока в която не бих желал да поемем детето ми. Съответно приятелката ми през последните две години, вместо да се приспособи към променящата се среда, започна да отстъпва на фронтовата линия - защо ли - аз започнах да се чудя как да изкарам пари за да си плащам сметките и да се храня и да поддържам жилището в което живия (тя не живее с мен а с майка си и сестра си без баща).
Това явно и се отразяваше като нещо което незнам как да разбирам, но просто заряза връзката на течението на събитията редом с мен да се носиме по течението. Сега виждам с чисто съзнание, че това е грешка но вече така или иначе няма как да се поправи. И така носейки се по течението, достигахме до разговори, как и къде ще живеем заедно и не намирахме отговора. Аз не можех да се преместя в тях по редица причини, нито тя при мен също по редица причини на характера си и избора. Аз можех да и предложа само една малка къщичка с двор куче и разбира се понеже е ъглова къща в другата и част живеят стринка ми и кака ми с детето й което е на 14 години и много голям пакостник. Все фактори които явно не и харесват това го разбирам. Предлагах да излезем под наем някъде, все пак тя взима 750 лв. и аз 400 лв. все трябваше да се справяме, но тя отказваше и това решение. И така в един прекрасен момент разбрах, че нямаме никакъв избор, за едно така жизнено важно решение в развитието на една връзка от шестгодишно естество.
Разбира се не се забавиха и други обстоятелства да утежнят положението на връзката - в работата която бях за да работя нормално ми трябваше стабилен настолен компютър и така заделих 400 лв. от няколко заплати за да купя техника за работа, нещо което не трябваше аз да правя, а настоящият ми шеф. И така изборът ми се оказа неправилен защото следващото решение на приятелката ми беше, че желае да ходи на море и така и стана. Замина на море без мен със сестра си и нейният приятел и разбира се това доста подкопа основите на връзката ни. За жалост аз за две години не намерих сносна работа, просто сякаш беше нарочно написано от някой, - на всякъде ми даваха само по 400 лева и това беше последната капка за мен. Казах си че е необходимо нещо да стане и така и направих, започнах да разработвам проект за много пари за да мога да откъсна двама ни от социалните зависимости. Но уви времето винаги е срещу мен и не ми достига за да направя идеята докрай ! Дойде и съдбовната вечер в която се виждаме и беше повдигнат разговор от приятелката ми за нас .... сещате се как протичат нещата .... в края на разговора, осъзнах две неща, може би три. Първо приятелката ми беше станала почти студена към мен, защото аз не мога да се боря със всичко сам и все пак да съм идеалното гадже. Второ явно съм станал егоист и страхливец, защото не съм виждал как я влача към дъното с мен, вместо да я пусна да отлети и да намери някой, който да има всичко. И трето през целият ми живот имам само две сериозни връзки, защото намерих само две момичета които са свестни на този свят. Лошото е че аз съм на 29 години казано накратко от старата генерация, хора с принципи и знаещи какво искат неподатливи на чуждите мнения. Който все пак явно му е писано да остави един чист и ясен слънчев ден след себе си в този сив свят.
Самотата е изключително изобретателен убиец на социалността, психиката и съсипник на физическото здраве. Но най-опасното й качество е че пожелае ли може да обезмисли даден живот базирано на психическа издръжливост и др. за нула време. Довеждайки индивида (т.е.) мен до крайни нездравословни мисли от порядъка - Цитат: какво пък толкова, ако отида на стрелбището да пострелям, стават инциденти ! ! !