Маргаритка
07-25-2014, 16:11
Колко банално заглавие си избрах......
Та, може би ще ви се стори клиширано, изтъркано, наивно, че мисля върху тези неща, но малко съм объркана със себе си и света около мен. През последните няколко години, откакто съм в света на секса и връзките забелязвам все по-често, че любовта липсва, заместена с общи интереси.Сред приятелите ми, семейни приятели, роднини, състуденти, а дори и тук във форума забелязвам масово /не изцяло/, че хората днес все по-рядко си влюбват и все по-често се впускат в неангажиращи връзки и чукай-приятелче отношения.Дори аз самата, романтичка по природа почнах да намирам това за нормално. След връзка, продължила повече от 2години и завършила по възможно най-тъжния начин, след 3 години търсене на човек, който поне малко да ми спечели вниманието,доверието, с който ще мога да прекарам поне за малко, без да ми омръзне или аз на него, усещам как и аз станах от тълпата, която не вярва в любовта. И най-интересното е, че отскоро живота ми ми харесва. Стига да не се замисля върху главния ми проблем, че умирам някой да ме обича. Сексът за една вечер изобщо не ме кара да се чувствам употребена, както преди, дори имах връзка, в която простих изневяра, такава, в която аз изневерих, а последната ми беше базирана на взаимини лъжи и го намирах за нормално, за нищо лошо. Не съжалих и за секунда, тъй като не бях наранила никого, никой не му пукуше за другия, въпреки, че сме били едни 7месеца +- заедно и сякаш сме били щастливи.Сякаш... Мисълта ми в няколко изречения е, че самото общество, самите ние сме започнали да намираме за по-важно да си поставим физическите нужди пред чувствата, и това да е част от ежедневието. Да подтискаме в себе си, да се крием, да не се превързваме, откриваме пред другите.Станали сме безчувствени - месцето пред сърцето. Освен въпроса в заглавието, който напоследък все по-често ми изниква, ме мъчи също и защо след като толкова много, които просто правят секс и не търсят нищо сериозно, а имат шанс, могат да пробват, не го правят. Нима им стига само един оргазъм. Все пак любовта, ако мога да я опиша, както аз я чувствам е като да изпитваш оргазъм, всеки път, когато твоят човек те разсмее, зарадва, целуне. А да даваш любов, е като да накараш другия да достигне до оргазъм - чувстваш се значим, нужен. Описанието ми нарочно със сексуален пример, тъй като сексът е нещо, което получавам много по-често и по-редовно, отколкото любовта, а и предполагам не само аз. А и сексът е лесното, примитивното, а все пак човечеството е на милиони години, би трябвало да сме над това. Да търсим нещо по-извишено, да не избираме лесното,но кратко,моментно,забравимо.
Просто напоследък се чувствам самотна, жалка, че самата аз се промених, смених си мирогледа, станах по-песимистична,първична. И кагато се пробвам да поговоря с някой, получавам уж някакво престорено разбиране, следвано от "Трябва да те запозная с Веско, в момента си търси сериозно момиче", а въпросния Веско всъщност миналата вечер е изчукал най-вървежната в града и е отрязъл съседката ми, защото на 19 била девствена.Просто пример. Еми възмутена съм от днещното общество, включай себе си и знам, че може да драскам във форума и да си излея най-после терзанията, да получа заяждания, смислени отговори, да осмисля нещата, но всъщност само си философствам за съжаление. Разбира се, не искам да засягам хората с непроменени ценности или вече намерили любовта, мога само да им се възхищавам. :)
Та, може би ще ви се стори клиширано, изтъркано, наивно, че мисля върху тези неща, но малко съм объркана със себе си и света около мен. През последните няколко години, откакто съм в света на секса и връзките забелязвам все по-често, че любовта липсва, заместена с общи интереси.Сред приятелите ми, семейни приятели, роднини, състуденти, а дори и тук във форума забелязвам масово /не изцяло/, че хората днес все по-рядко си влюбват и все по-често се впускат в неангажиращи връзки и чукай-приятелче отношения.Дори аз самата, романтичка по природа почнах да намирам това за нормално. След връзка, продължила повече от 2години и завършила по възможно най-тъжния начин, след 3 години търсене на човек, който поне малко да ми спечели вниманието,доверието, с който ще мога да прекарам поне за малко, без да ми омръзне или аз на него, усещам как и аз станах от тълпата, която не вярва в любовта. И най-интересното е, че отскоро живота ми ми харесва. Стига да не се замисля върху главния ми проблем, че умирам някой да ме обича. Сексът за една вечер изобщо не ме кара да се чувствам употребена, както преди, дори имах връзка, в която простих изневяра, такава, в която аз изневерих, а последната ми беше базирана на взаимини лъжи и го намирах за нормално, за нищо лошо. Не съжалих и за секунда, тъй като не бях наранила никого, никой не му пукуше за другия, въпреки, че сме били едни 7месеца +- заедно и сякаш сме били щастливи.Сякаш... Мисълта ми в няколко изречения е, че самото общество, самите ние сме започнали да намираме за по-важно да си поставим физическите нужди пред чувствата, и това да е част от ежедневието. Да подтискаме в себе си, да се крием, да не се превързваме, откриваме пред другите.Станали сме безчувствени - месцето пред сърцето. Освен въпроса в заглавието, който напоследък все по-често ми изниква, ме мъчи също и защо след като толкова много, които просто правят секс и не търсят нищо сериозно, а имат шанс, могат да пробват, не го правят. Нима им стига само един оргазъм. Все пак любовта, ако мога да я опиша, както аз я чувствам е като да изпитваш оргазъм, всеки път, когато твоят човек те разсмее, зарадва, целуне. А да даваш любов, е като да накараш другия да достигне до оргазъм - чувстваш се значим, нужен. Описанието ми нарочно със сексуален пример, тъй като сексът е нещо, което получавам много по-често и по-редовно, отколкото любовта, а и предполагам не само аз. А и сексът е лесното, примитивното, а все пак човечеството е на милиони години, би трябвало да сме над това. Да търсим нещо по-извишено, да не избираме лесното,но кратко,моментно,забравимо.
Просто напоследък се чувствам самотна, жалка, че самата аз се промених, смених си мирогледа, станах по-песимистична,първична. И кагато се пробвам да поговоря с някой, получавам уж някакво престорено разбиране, следвано от "Трябва да те запозная с Веско, в момента си търси сериозно момиче", а въпросния Веско всъщност миналата вечер е изчукал най-вървежната в града и е отрязъл съседката ми, защото на 19 била девствена.Просто пример. Еми възмутена съм от днещното общество, включай себе си и знам, че може да драскам във форума и да си излея най-после терзанията, да получа заяждания, смислени отговори, да осмисля нещата, но всъщност само си философствам за съжаление. Разбира се, не искам да засягам хората с непроменени ценности или вече намерили любовта, мога само да им се възхищавам. :)