ShtrudeL
07-28-2014, 18:56
защото т'ва което мога а споделя е ужасно, но ще го направя, защото така искам.
Иска ми се да започна от там, че аз обичам романтиката. Но ще започна от там, че искам да кажа, че темата ще обхваща само и единствено егоистичното ми същество. Другите хора, попаднали в енергийното поле на шибаната ми личност не са виновни, че не са достатъчно предвидливи.
Но аз наистина съм романтична натура. Аз наистина обичам и умирам за тиха нощ на балкона в 03:00АМ, седяща със свити колене на изтърбушен, мизерен и стар диван, с изпънати ръкави до пръстчетата, коса, която спори с едваа доловимия вятър и чаша топло какао. И аз наистина искам някой да стои там до мен и да споделяме тази нощ заедно. И наистина обичам/обожавам да се гушкам, да държа някой за ръка постоянно, на всякъде, по всяко време, да си играя с дланите и пръстите му и да си рисувам слънчица по тялото му с пръсти. И аз наистина обичам да се държа като детенце и да му се радвам и да ми се радва и да се радваме. Аз наистина не искам и никога не съм искала да наранявам някой съзнателно, нарочно, напук, или ей така за идеята. И никога, никога не бих го направила. И наистина не искам хората да страдат. Не искам близките ми да страдат от постъпките ми. Аз съвършено не мога да контролирам чувствата си, а с действията винаги водим ожесточени битки, кой кого да прецака. Знам, че съм бахти филмарката и драмата и това не е залък за всяка уста, аз ако бях нормална, нямаше даже си го сложа в устата, просто защото ще знам, че има къде къде по-хубави. btw toku shto се влюбих в това https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI *лирическо отклонение, да, знам, че съм разсеяна*. До къде стигнах.. все тая.. ще почна с ужасната част. А тя е, че съм егоист. Леко неосъзнат. Но говорих с едно приятелче, което ми го каза и беше достатъчно убедителен. Мисля, че бих правила неща, които биха били нараняващи, дори след като си помисля 'А този човек дали ще страда от постъпката ми?'. Да. Защото аз не приемам нещата, които хората приемат за лоши, за лоши. Т.е.. Слушам как всеки говори за принципи, ценностна система, морал и т.н. и за мен техните виждания за тези неща, са тотален bullshit. Не че не ги зачитам, мило е, но аз просто съм на друга вълна. И не казвам, че съм ебати копеленцето, което прави гадно на някой, не казвам, че съм бахти кучката, която ще се държи зле нарочно и с цел. Казвам, че съм способна да нараня без да го искам. Така беше и с първата ми връзка. Нещата не вървяха, или по-скоро вървяха към своя край и стояхме заедно просто защото бяхме тъпи тийнове, останали с навика и моя милост почувства, как има нужда от глъдка нов въздух. От някакъв вид тръпчица. Правих тъпи неща, ок, не бяха тъпи, просто хората с принципите биха ме убили с камъни, за дето съм се отдала на първичните си емоции и желания, докато още съм била във 'връзка'. Но това не ме грее. Повече ме притеснява факта, че не го намирам за нещо лошо и ГО в същото време. Т.е.. мисля, че вече споменах, че съм егоистче.. Не искам да ми се случват тези неща, т.е. не искам човека до мен да ги прави. В същия момент не виждам лошо в това аз да ги правя. Не бе, няма лошо и той да ги прави, просто аз ще съм от страната на наранените. Опитвам се, наистина се опитвам да се преборя с това, но е трудно. Изключително ще се радвам, ако разбера, че човека до мен се е чукал без чувства с някоя и не изревнея (и Мишлена можела да си измисля нови думички). Наистина. Наистина искам да приемам нещата без чувства като нещо нормално, или поне не толкова значимо, т.е.. не искам да му придавам важност. И си мисля, че съм способна да настроя мозъка си (Мозъка ми е бахти пича бтв) на такава честота, но кофтито е, че съм доста лабилна и ако някога изпадна в някакво много слабопсихическо състояние (а това е неизбежно), то нещата ще се закопаят много и не че няма да мога да го преживея, но се страхувам, че ще стана все по-голям и студен фризер, който ще има все повече място за чувствата, които да замразява. Аз не искам да съм свободна за това да се отдавам на чувствата и желанията си всеки път, когато ми се прииска, защото това е самотно занимание в един момент, а не мога да съм сама. Хм, но мисля, че избързах и пропуснах някои важни неща. Както споменах, обичам да се гушкам, обичам дивана на балкона, топлотата, споделените хубави интимни (душевни такива) моменти, но обичам/обожавам и първичните и плътски желания у хората и себе си. Пф, колко локуми разтягам за едното чукане. Просто не искам да губя детето в себе си заради него, затова са локумите, затова всички ме мислят за миличка, невинна, тихичка и т.н. гадости. Та, да. Мамка му това е толкова прекрасно.. https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI ..
Домързя ме, ще се постна направо: http://sollipsism.tumblr.com/post/92076763037/terrible-2
Само не съм споменала, че:
Краката й изобщо не са къси.
фолклорът с лошо име я наказа.
Красива е. Сърцето ще ти пръсне.
Ни Бог ни Дявола ще те опазят.
Напразно я осъждаме, когато
си знаем всъщност ангелите слаби -
лъжата е едно красиво лято -
момиченце в компания на баби.
И с тези думи може да ви лъжа,
ала си спомням - нищо не спасихме -
убивайки лъжата. Стана тъжно.
И затова - с лъжа я заменихме.
Иска ми се да започна от там, че аз обичам романтиката. Но ще започна от там, че искам да кажа, че темата ще обхваща само и единствено егоистичното ми същество. Другите хора, попаднали в енергийното поле на шибаната ми личност не са виновни, че не са достатъчно предвидливи.
Но аз наистина съм романтична натура. Аз наистина обичам и умирам за тиха нощ на балкона в 03:00АМ, седяща със свити колене на изтърбушен, мизерен и стар диван, с изпънати ръкави до пръстчетата, коса, която спори с едваа доловимия вятър и чаша топло какао. И аз наистина искам някой да стои там до мен и да споделяме тази нощ заедно. И наистина обичам/обожавам да се гушкам, да държа някой за ръка постоянно, на всякъде, по всяко време, да си играя с дланите и пръстите му и да си рисувам слънчица по тялото му с пръсти. И аз наистина обичам да се държа като детенце и да му се радвам и да ми се радва и да се радваме. Аз наистина не искам и никога не съм искала да наранявам някой съзнателно, нарочно, напук, или ей така за идеята. И никога, никога не бих го направила. И наистина не искам хората да страдат. Не искам близките ми да страдат от постъпките ми. Аз съвършено не мога да контролирам чувствата си, а с действията винаги водим ожесточени битки, кой кого да прецака. Знам, че съм бахти филмарката и драмата и това не е залък за всяка уста, аз ако бях нормална, нямаше даже си го сложа в устата, просто защото ще знам, че има къде къде по-хубави. btw toku shto се влюбих в това https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI *лирическо отклонение, да, знам, че съм разсеяна*. До къде стигнах.. все тая.. ще почна с ужасната част. А тя е, че съм егоист. Леко неосъзнат. Но говорих с едно приятелче, което ми го каза и беше достатъчно убедителен. Мисля, че бих правила неща, които биха били нараняващи, дори след като си помисля 'А този човек дали ще страда от постъпката ми?'. Да. Защото аз не приемам нещата, които хората приемат за лоши, за лоши. Т.е.. Слушам как всеки говори за принципи, ценностна система, морал и т.н. и за мен техните виждания за тези неща, са тотален bullshit. Не че не ги зачитам, мило е, но аз просто съм на друга вълна. И не казвам, че съм ебати копеленцето, което прави гадно на някой, не казвам, че съм бахти кучката, която ще се държи зле нарочно и с цел. Казвам, че съм способна да нараня без да го искам. Така беше и с първата ми връзка. Нещата не вървяха, или по-скоро вървяха към своя край и стояхме заедно просто защото бяхме тъпи тийнове, останали с навика и моя милост почувства, как има нужда от глъдка нов въздух. От някакъв вид тръпчица. Правих тъпи неща, ок, не бяха тъпи, просто хората с принципите биха ме убили с камъни, за дето съм се отдала на първичните си емоции и желания, докато още съм била във 'връзка'. Но това не ме грее. Повече ме притеснява факта, че не го намирам за нещо лошо и ГО в същото време. Т.е.. мисля, че вече споменах, че съм егоистче.. Не искам да ми се случват тези неща, т.е. не искам човека до мен да ги прави. В същия момент не виждам лошо в това аз да ги правя. Не бе, няма лошо и той да ги прави, просто аз ще съм от страната на наранените. Опитвам се, наистина се опитвам да се преборя с това, но е трудно. Изключително ще се радвам, ако разбера, че човека до мен се е чукал без чувства с някоя и не изревнея (и Мишлена можела да си измисля нови думички). Наистина. Наистина искам да приемам нещата без чувства като нещо нормално, или поне не толкова значимо, т.е.. не искам да му придавам важност. И си мисля, че съм способна да настроя мозъка си (Мозъка ми е бахти пича бтв) на такава честота, но кофтито е, че съм доста лабилна и ако някога изпадна в някакво много слабопсихическо състояние (а това е неизбежно), то нещата ще се закопаят много и не че няма да мога да го преживея, но се страхувам, че ще стана все по-голям и студен фризер, който ще има все повече място за чувствата, които да замразява. Аз не искам да съм свободна за това да се отдавам на чувствата и желанията си всеки път, когато ми се прииска, защото това е самотно занимание в един момент, а не мога да съм сама. Хм, но мисля, че избързах и пропуснах някои важни неща. Както споменах, обичам да се гушкам, обичам дивана на балкона, топлотата, споделените хубави интимни (душевни такива) моменти, но обичам/обожавам и първичните и плътски желания у хората и себе си. Пф, колко локуми разтягам за едното чукане. Просто не искам да губя детето в себе си заради него, затова са локумите, затова всички ме мислят за миличка, невинна, тихичка и т.н. гадости. Та, да. Мамка му това е толкова прекрасно.. https://www.youtube.com/watch?v=7zRe1Fa5KwI ..
Домързя ме, ще се постна направо: http://sollipsism.tumblr.com/post/92076763037/terrible-2
Само не съм споменала, че:
Краката й изобщо не са къси.
фолклорът с лошо име я наказа.
Красива е. Сърцето ще ти пръсне.
Ни Бог ни Дявола ще те опазят.
Напразно я осъждаме, когато
си знаем всъщност ангелите слаби -
лъжата е едно красиво лято -
момиченце в компания на баби.
И с тези думи може да ви лъжа,
ала си спомням - нищо не спасихме -
убивайки лъжата. Стана тъжно.
И затова - с лъжа я заменихме.