thelostsoldier
08-04-2014, 10:16
Здравейте.
Малко съм минал годините за да се нарека тийн, но се надявам да има и други такива защото наистина се нуждая да споделя и да получа помощ.
Познавам се с моята любов от 4 години. За жалост сме били и заедно и разделени по зависещи или независещи от нас причини. Но в крайна сметка винаги се събирахме. Доста е трудна връзката ни защото и двамата сме трудни характери, но някак си все намирахме пътя един към друг.
Повечето поводи да се разделяме бяха глупави. Имало е само 1 основателен повод, но в крайна сметка уж и двамата простихме в името на щастливото бъдеще а и факта, че да живееш в миналото няма смисъл.
Именно сега се сътвори обаче поредния глупав повод, след който се стигна уж до раздяла и прочие.
Хайде да не пиша повече общи приказки, ако имате въпроси ще обяснявам допълнително. Ще премина директно към въпросите си.
Ето примерна хронология на събитията: заедно сме, щастливи сме, всичко е готино. В един момент обаче характерите ни се проявяват и се скарваме за нещо незначително, глупост дори. И бившите обяснения в любов изведнъж се превръщат в обиди, в обяснения как явно тя се е залъгвала, че ме обича, че не иска да е повече с мен. Почти 100% от думите, които съм казал по време на караницата са изопачени, преправени както на нея и е удобно да разбере (например аз съм казал - не си права а тя твърди, че съм казал нещо коренно различно).
За щастие когато не се скараме всичко е споделено - правим си подаръци, излизаме и всичко, каквото прави една щастлива двойка.
Но ей това ме мъчи - как е възможно да си щастлив, да казваш, че обичаш някой, да споделяш общите си планове с него занапред и ей така за 2 дена вече да казваш, че явно не си го обичал, че не искаш повече да говориш с него и прочие?
Знам, че цялото нещо звучи адски глупаво, осъзнавал съм го много пъти. Но винаги като претегля натежават повече щастието и хубавите моменти. Много пъти съм се ядосвал на себе си как лично за мен оставям да се повтарят същите неща отново и отново...
и се повявява страх. През тези години не съм поглеждал дори друго момиче. Страх ме е, че ако всичко приключи не съм сигурен дали ще мога отново да срещна някоя и дали ще мога да я обичам. Страх ме защото представата ми за живота ми напред е изградена на базата на това да сме заедно, общи планове, общи амбиции. И ако тя си отиде - не знам какво да правя с живота си, ще се почувствам напълно празен без мечти, амбиции и прочие. Та аз дори в момента вече го чувствам.. и боли, страшно е...
Помогнете, моля ви. До сега винаги съм излизал от такива ситуации и нещата са ставали отново ок, но този път нямам силата да го проумея сам. Нуждая се от вашето мнение какво би карало човек да се държи така и как мога да разбера дали го прави с някаква причина да търси повече внимание или и аз не знам какво или го прави защото вече е ... истина.
Объркан съм защото лично аз не мога да си представя как обичам някого с години и ей така за 2 дена мога да му кажа, че вече не го обичам. На какво се дължи това поведение? Никога не съм го разбирал, а съм я питал безброй пъти и никога не ми е отговаряла...
Съжалявам, че стана дълго, но се сетих още нещо - винаги, когато стигнем такъв момент започват да се изтъкват причини какво АЗ съм направил в миналото, какво АЗ съм казал в миналото... че то тежало и не знам си какво. А как така не тежи когато е щастлива и се усмихва и ми прави подаръци и ми праща мили смс-и посред нощ и прочие?
Малко съм минал годините за да се нарека тийн, но се надявам да има и други такива защото наистина се нуждая да споделя и да получа помощ.
Познавам се с моята любов от 4 години. За жалост сме били и заедно и разделени по зависещи или независещи от нас причини. Но в крайна сметка винаги се събирахме. Доста е трудна връзката ни защото и двамата сме трудни характери, но някак си все намирахме пътя един към друг.
Повечето поводи да се разделяме бяха глупави. Имало е само 1 основателен повод, но в крайна сметка уж и двамата простихме в името на щастливото бъдеще а и факта, че да живееш в миналото няма смисъл.
Именно сега се сътвори обаче поредния глупав повод, след който се стигна уж до раздяла и прочие.
Хайде да не пиша повече общи приказки, ако имате въпроси ще обяснявам допълнително. Ще премина директно към въпросите си.
Ето примерна хронология на събитията: заедно сме, щастливи сме, всичко е готино. В един момент обаче характерите ни се проявяват и се скарваме за нещо незначително, глупост дори. И бившите обяснения в любов изведнъж се превръщат в обиди, в обяснения как явно тя се е залъгвала, че ме обича, че не иска да е повече с мен. Почти 100% от думите, които съм казал по време на караницата са изопачени, преправени както на нея и е удобно да разбере (например аз съм казал - не си права а тя твърди, че съм казал нещо коренно различно).
За щастие когато не се скараме всичко е споделено - правим си подаръци, излизаме и всичко, каквото прави една щастлива двойка.
Но ей това ме мъчи - как е възможно да си щастлив, да казваш, че обичаш някой, да споделяш общите си планове с него занапред и ей така за 2 дена вече да казваш, че явно не си го обичал, че не искаш повече да говориш с него и прочие?
Знам, че цялото нещо звучи адски глупаво, осъзнавал съм го много пъти. Но винаги като претегля натежават повече щастието и хубавите моменти. Много пъти съм се ядосвал на себе си как лично за мен оставям да се повтарят същите неща отново и отново...
и се повявява страх. През тези години не съм поглеждал дори друго момиче. Страх ме е, че ако всичко приключи не съм сигурен дали ще мога отново да срещна някоя и дали ще мога да я обичам. Страх ме защото представата ми за живота ми напред е изградена на базата на това да сме заедно, общи планове, общи амбиции. И ако тя си отиде - не знам какво да правя с живота си, ще се почувствам напълно празен без мечти, амбиции и прочие. Та аз дори в момента вече го чувствам.. и боли, страшно е...
Помогнете, моля ви. До сега винаги съм излизал от такива ситуации и нещата са ставали отново ок, но този път нямам силата да го проумея сам. Нуждая се от вашето мнение какво би карало човек да се държи така и как мога да разбера дали го прави с някаква причина да търси повече внимание или и аз не знам какво или го прави защото вече е ... истина.
Объркан съм защото лично аз не мога да си представя как обичам някого с години и ей така за 2 дена мога да му кажа, че вече не го обичам. На какво се дължи това поведение? Никога не съм го разбирал, а съм я питал безброй пъти и никога не ми е отговаряла...
Съжалявам, че стана дълго, но се сетих още нещо - винаги, когато стигнем такъв момент започват да се изтъкват причини какво АЗ съм направил в миналото, какво АЗ съм казал в миналото... че то тежало и не знам си какво. А как така не тежи когато е щастлива и се усмихва и ми прави подаръци и ми праща мили смс-и посред нощ и прочие?