1234awqqwda1234
08-07-2014, 18:32
Реших направо да направя тема за да го споделя с повече хора и да ми олекне .
Като малък (2,3,4,5 клас ) нашите ми помагаха за домашните защото не можех да се справя сам . Просто не можех беше ми много трудно защото имахме 1000 домашни и с маика ми сме стоели от 18:00 до 12:00 часа сяка вечер , често родителите ми се изнервяха , че не мога нищо самичак и ме удряха с шамари , понякога като закаснявах много след училище 3 ,4 часа и се прибирах след 11 маика ми ме чакаше пред вратата и почваше да ме бие . Но наи ясния ми спомен беше как баща ми ме преби , не бях си написал домашното , като се прибра просто избухна и ми удари шамар аз паднах последваха няколко ритници в корема (като малак нямах психика ,почвах да плача за наи- малкото нещо , родителите ми ме сасипваха). Осъзнах че трябва да се отделя , почнах да уча по 2 часа всеки ден и горе долу закрепвах на 3,4,5 . Баща ми е много избухлив и понякога не може да се владее , ако направя нещо грешно започва да ми вика , че не ставам за нищо , че една горелка не мога да си пусна и че от нищо не се интересувам и за нищо не струвам .Дори на скоро пералнята се развали и аз реших ... - тате даи да видим пералнята , тои- земи отверката от гардероба , върнах се с крастата отверка с която трябваше всъшност да се развият болтовете само , че тя беше по голяма , тои ми се развика ... аз се изнервих , заплаках защото усетих ,че нямам същност баща , ударих с юмрук по стената и си затръшнах вратата . Тои доиде в моята стая , скръцна със зъби и веднага каза да отивам и да я оправя ... беше ми тешко , наричаше ме ревлио и жена . (това беше преди половин година , от тогава на сам се заклех да не роня повече сълзи , да се стегна и повече да не позволявам на никои да ме унижава ). Често съм си мислел да избягам ,защото имах спестени пари , но след като ми мине се осъзнавах и си казвах ''ще се справя , и това ще отмине''
... Аз имах добър и дори добри приятели до 7 клас .. Наи добрия ми приятел с които правехме какви ли не глупости и си бяхме много близки след като се разделихме и отидохме в различни училища не ме потърси повече ... Аз изпаднах в депресия .. (на 17 съм, тази година съм 11 клас) ... В новото училище ме тормозиха много в 8 клас бях слаб и секи ме унижаваше , псуваше ме , изглеждах жалък в техните очи , и може би си е било така . От училище в къщи ,на компютара по цял ден и така 3 години вече . Когато се събуждах сутрин вече исках деня да свърши , с нетърпение чаках да свърши междучасието за да почне часа и да спрат да ме унижават . В първата година плаках често нощем като си мислех за старите приятели и отминалото време . На втората година ( 9 клас) ме закачаха още повече , обиждаха ме , псуваха ме , викаха ми че съм геи , а аз всъщност бях наи- нормалния човек в този клас . Нямаше какво да направя , ходех с наведена глава тормозеха ме освен психически и физически , живеех ден за ден но не се отказвах . Понякога си търсех управдание пред маика ми за да не отида на училище .
10 клас - Миналата година не ме закачаха почити , имаше дори цели месеци в които никои не ми казваше нищо чувствах как ставам приятел с тях . Но не лъгъл съм се , един ден си стоях на чина и момчето което закъсняваше всеки час и дори често не идваше на училище , седна зад мен , почна да ми дърпа стола ,казах му да спре , помолих го, след това се ядосах ,извих раката и му казах да спре . След малко тои стана по време на часа и ме удари с шамар , каза ми как съм смеел да му посягам , развика се на госпожата , дори я обиждаше и хвърли химикал по нея (след това ми доиде адреналина и исках да го убия но дори не посмях да го ударя и съжалявам за което . Преди не бях такъв , в старото училище още докато ми кажеха една дума и вече се палех и почвах да се бия с юмруци колкото мога, маи това съм наследил от баща си) , последствия - никакви . Отново в шок . Обещах на себе си да не се унижавам никога повече и да не си трая и каквото и да става да отвръщам на удара с удар.
Тренирам вече около 5 месеца имам много добра физика и мисля , че мога да набия всеки които ме наранява по някакъв начин.(целта ми не е да се превърна в един от онези които ме тормозят , достатачно ми е да всявам респект и тои дори да спира мислите на хората да ми се подиграват.)
Преди около 1 месец се сбих с един приятел от село (понеже през лятото карам ваканцията тук) , тои ме нагруби , отново опитах да преглътна егото си и да избегна боя само , че не успях този път . Ударих го с юмруци по главата няколко пъти , а тои не отвърна , аз се овладях и си тръгнах . След това се сдобрихме разбира се .
Мисля си за бъдещето , искам след време отново да пиша тук и да довърша историята си , искам да си намеря приятелка , да стана студент , да си намеря добри приятели и добра работа , да имам деца ...
Като малък (2,3,4,5 клас ) нашите ми помагаха за домашните защото не можех да се справя сам . Просто не можех беше ми много трудно защото имахме 1000 домашни и с маика ми сме стоели от 18:00 до 12:00 часа сяка вечер , често родителите ми се изнервяха , че не мога нищо самичак и ме удряха с шамари , понякога като закаснявах много след училище 3 ,4 часа и се прибирах след 11 маика ми ме чакаше пред вратата и почваше да ме бие . Но наи ясния ми спомен беше как баща ми ме преби , не бях си написал домашното , като се прибра просто избухна и ми удари шамар аз паднах последваха няколко ритници в корема (като малак нямах психика ,почвах да плача за наи- малкото нещо , родителите ми ме сасипваха). Осъзнах че трябва да се отделя , почнах да уча по 2 часа всеки ден и горе долу закрепвах на 3,4,5 . Баща ми е много избухлив и понякога не може да се владее , ако направя нещо грешно започва да ми вика , че не ставам за нищо , че една горелка не мога да си пусна и че от нищо не се интересувам и за нищо не струвам .Дори на скоро пералнята се развали и аз реших ... - тате даи да видим пералнята , тои- земи отверката от гардероба , върнах се с крастата отверка с която трябваше всъшност да се развият болтовете само , че тя беше по голяма , тои ми се развика ... аз се изнервих , заплаках защото усетих ,че нямам същност баща , ударих с юмрук по стената и си затръшнах вратата . Тои доиде в моята стая , скръцна със зъби и веднага каза да отивам и да я оправя ... беше ми тешко , наричаше ме ревлио и жена . (това беше преди половин година , от тогава на сам се заклех да не роня повече сълзи , да се стегна и повече да не позволявам на никои да ме унижава ). Често съм си мислел да избягам ,защото имах спестени пари , но след като ми мине се осъзнавах и си казвах ''ще се справя , и това ще отмине''
... Аз имах добър и дори добри приятели до 7 клас .. Наи добрия ми приятел с които правехме какви ли не глупости и си бяхме много близки след като се разделихме и отидохме в различни училища не ме потърси повече ... Аз изпаднах в депресия .. (на 17 съм, тази година съм 11 клас) ... В новото училище ме тормозиха много в 8 клас бях слаб и секи ме унижаваше , псуваше ме , изглеждах жалък в техните очи , и може би си е било така . От училище в къщи ,на компютара по цял ден и така 3 години вече . Когато се събуждах сутрин вече исках деня да свърши , с нетърпение чаках да свърши междучасието за да почне часа и да спрат да ме унижават . В първата година плаках често нощем като си мислех за старите приятели и отминалото време . На втората година ( 9 клас) ме закачаха още повече , обиждаха ме , псуваха ме , викаха ми че съм геи , а аз всъщност бях наи- нормалния човек в този клас . Нямаше какво да направя , ходех с наведена глава тормозеха ме освен психически и физически , живеех ден за ден но не се отказвах . Понякога си търсех управдание пред маика ми за да не отида на училище .
10 клас - Миналата година не ме закачаха почити , имаше дори цели месеци в които никои не ми казваше нищо чувствах как ставам приятел с тях . Но не лъгъл съм се , един ден си стоях на чина и момчето което закъсняваше всеки час и дори често не идваше на училище , седна зад мен , почна да ми дърпа стола ,казах му да спре , помолих го, след това се ядосах ,извих раката и му казах да спре . След малко тои стана по време на часа и ме удари с шамар , каза ми как съм смеел да му посягам , развика се на госпожата , дори я обиждаше и хвърли химикал по нея (след това ми доиде адреналина и исках да го убия но дори не посмях да го ударя и съжалявам за което . Преди не бях такъв , в старото училище още докато ми кажеха една дума и вече се палех и почвах да се бия с юмруци колкото мога, маи това съм наследил от баща си) , последствия - никакви . Отново в шок . Обещах на себе си да не се унижавам никога повече и да не си трая и каквото и да става да отвръщам на удара с удар.
Тренирам вече около 5 месеца имам много добра физика и мисля , че мога да набия всеки които ме наранява по някакъв начин.(целта ми не е да се превърна в един от онези които ме тормозят , достатачно ми е да всявам респект и тои дори да спира мислите на хората да ми се подиграват.)
Преди около 1 месец се сбих с един приятел от село (понеже през лятото карам ваканцията тук) , тои ме нагруби , отново опитах да преглътна егото си и да избегна боя само , че не успях този път . Ударих го с юмруци по главата няколко пъти , а тои не отвърна , аз се овладях и си тръгнах . След това се сдобрихме разбира се .
Мисля си за бъдещето , искам след време отново да пиша тук и да довърша историята си , искам да си намеря приятелка , да стана студент , да си намеря добри приятели и добра работа , да имам деца ...