Взех правилното решение, но въпреки това ме боли много...

[sweety933]

Ами... и друг път съм писала теми, то си стана традиция да пиша, за да споделя само нещо такова... Преди пишех най-редовно тук, но сега сякаш дори и това не ми се прави и не мисля, че ще ми олекне, но може би трябва да опитам.Никога не ми е вървяло толкова в любовта поради простата причина, че или не ми отвръщаха на чувствата или ми отвръщаха, но рано или късно се разделях с човека заради различинията ни, ревността или било нещо друго, всъщност имам само 2 що годе сериозни връзки в живота макар че не са продължили толкова време, просто вложих много в тях.И последната ми беше такава, всъщност я приключих този път аз.Бяхме се събрали след раздяла 2 месеца с уговорката уж да започнем на чисто... Но явно от толкова караници първия път той си промени коренно държанието спрямо мене... И вече стана невъзможно да говорим за проблемите си, а те бяха от най-различен характер-ревност, липса на доверие, започна да ме лъже уж за мое добро, не ме включваше вече в плановете си, защото "ти много мрънкаш а аз обичам спокойствието", обиждаше ме, дори ме напсува веднъж а и най-важното всеки път когато имаше нещо ми казваше "внимавай защото ще те зарежа отново" ... Накрая не издържах и сама приключих нещата.Но въпреки всичко чувства имаше, според мене и от негова страна и сега ми е ужасно тежко ... Знам, че постъпих правилно, защото откакто се опознахме и видяхме, че нямаме нищо общо като хора само се наранявахме на мен все нещо не ми достигаше, а той не може да търпи критика и опитах ли да говоря с него винаги "стига си мрънкала нали се обичаме" .. Да, но на думи ... Знам, че не сгреших, но въпреки това едно тъничко гласче в мен казва "все пак дали не те обичаше след като толкова време бяхте заедно, а и единственият бивш който се върна при тебе макар че първия път ти беше по-виновна за раздялата" ... Дали има някакъв начин да се отърва от това чувство ? Просто не сме щастливи заедно и ако ще 50 пъти да се съберем нещата ще се влошават и влошават ... Не ме е блокнал в скайпа и вчера писахме, но аз му казах че просто ако иска може да сме в нормални отношения, но не мога да се върна при него нищо че написа, че ме обича и аз се разтреперих цялата ... Голяма тръпка ми е, а любовта с него е невъзможна не и с тия различни характери когато аз се опитвам да оправим нещата, а той "ти пак ли откачи изпадаш в някви кризи стига създава проблеми" ... Не знам и какво да правя с отношенията ни, за момента мисля, че е по-добре да не си говорим но май и никога няма да можем да сме приятели ... Не знам, просто исках да споделя тъй като приятелите ми са против него и са прекалено субективни и не разбират особено моите чувства.

[hey.mistery]

Аз не знам как въобще си го търпяла и дори си му дала втори шанс. Сигурно няма и кой друг да го изтърпи така, както ти си го търпяла.
С времето ще ти мине, рано или късно щяхте да се разделите, така че..
Сигурна съм, че не си опряла точно до него, имаш и други приятели. На "здрасти" и "чао" си е добе, ако те заговори и чувстваш, че можеш да му отговориш приятелски, без спомени и чувства, давай.

[sweety933]

Доста силни ми бяха чувствата и му прощавах всичко, но в един момент се запитах до кога ще търпя и колко по-зле ще става... И аз съм допускала грешки, но в последно време той доста ме пренебрегваше и при най-малкото нещо ми казваше "не искам да те виждам в близките 1-2 седмици" и в същото време на мен казваше колко е зает, а с други хора си излизаше ... Нямах друг избор, а за приятелството имаш право, явно в момента не съм свикнала да не си говорим хич и затова ми се иска нещо.

[hey.mistery]

Не го мисли толкова, не го заслужава, да те е оценил, когато те е имал.
Животът ти тепърва започва, ще срещнеш още много други, много по-добри, които ще те оценят. Ще се влюбиш отново, това е сигурно и ще е в много по-добър човек от него. Запълвай си времето с други неща, излизай, чети книга, след време ще започнеш да мислиш за него все по-малко и по-малко. Сега те боли, но и това ще мине, трябва ти просто време..

[NambyPamby]

Хахаххааххаха, все едно аз съм го писала. 8-) Само дето аз не дадох втори, а n-ти шанс. И накрая пак се издъни. Естествено аз бях виновната, че съм "ревнива, истерична и досадна". Не съжалявам, да ти кажа.
И аз си вярвах, че щом се връща толкова пъти при мен, въпреки всичките му издънки, въпреки всички други момичета, с които спа или се сваляше, явно ме обича и е осъзнал, че всичко, от което се нуждае, съм аз. Глупава патка. 8-) Такава си и ти. Това са излишни филми, излишни драми, пълна загуба на време, нерви и емоции. Няма как човек, който те наранява нееднократно, в повечето случаи - напълно умишлено, отнася се отвратително с теб, да те обича. Независимо дали си най-ревнивата, невротична и проста жена на света. 8-) Просто нормалните мъже ще поговорят с теб, когато изпаднеш в типичните пуберски истерии, или ще изчакат да отшуми бурята, а ако зачестят тъпите ти емоционални изблици, сигнал за явна неуравновесеност, ще си бият камшика културно и внимателно, но без да те нагрубяват и унизяват по най-долен начин.
Просто твоят човек е бил лабилен, с характер на седмокласничка с тежък предменструален синдром, а не пораснал мъж.
Зависи си и от човека насреща, повярвай. Примерно аз никога не съм била ревнива/истерична и прочее с друг. Просто след всичките "благородни лъжи", скачане от креват в креват и зарязване по най-тъпи причини, при най-малката спънка, психясах. 8-) Станах обсебваща и мнителна, постоянно се скапвах да не ми прави някакви неща зад гърба и прочее, пък по принцип мнооооого рядко повишавам глас, камо ли скандали да вдигам. Но в тая връзка вдигах. И се чувствах изключително несигурна и смотана, направо комплексарка станах. Доста дълго време се бях вкопчила в него като удавник за сламка, уповавайки се на идеята, че го обичам, явно и той мен много, иначе няма друга причина да се разделяме и след това отново да се сдобряваме. Абе, тъпа работа. Филмирана, идиотска, лигава, на дърти години откарах тежък пубертет с все драми и главоболия. 8-)
Един път като се е счупило, и да се поправи, вечно ще личат пукнатините. Независимо, че в момента ти звучи като килше, независимо, че ти се струва, че сте изключение от правилото - не сте, повярвай ми.
Това е порочен омагьосан кръг, от който колкото по-рано се измъкнеш, толкова по-добре за теб.
Този човек не те оценява. Може да е правил прекрасни неща за теб, да се е държал чудесно в един определен промеждутък от време, но в по-голямата част се е дънил. Замисли се. И аз го оправдавах с хубавите моменти, докато не си направих кратката равносметка, че всъщност той винаги се държи чудесно в началото, когато тъкмо сме се сдобрили. И след едно определено време(след определени месеци) отново почва да ми върти номера, отведнъж е охладнял/объркан/типичните путкенски оправдания.
Не го заслужаваш, бе, не заслужаваш да си причиняваш това. Повярвай ми, не си чак такава истерия и не си чак толкова смотана, колкото те изкарва. Сега може да си на 20 и да си мислиш, че няма проблем да имаш такава връзка, имаш време и нерви да се занимаваш, ама не е така. Животът тече изключително бързо, двата месеца стават година, годината става две, после двете години стават три и т.н. Това време можеш да го използваш по съвсем друг начин и тия нерви и емоции, които влагаш в тия безперспективни отношения, да ги вложиш в друга връзка, с друго момче, с което да имате пълноценни и хубави отношения.
И аз изпитвах вина, че съм го отрязала от раз. Ама дискомфорта в съвестта бързо ми мина. 'Щото няма за кво просто. Бий му шута на тоя смотаняк, бий му го и не се обръщай назад, отрежи си всякакви пътища към него. Съхрани спомена за всичките ви хубави моменти, просто защото сте ги изживели и той е бил част от живота ти, изградил те е като човек, но дотам. Изгори всякакви мостове, докато се възстановиш. Твой си е избора как да се чувстваш. Може да си смотана и да го удариш на драма, а може и да направиш всичко възможно, за да се чувстваш добре в кожата си. Човек невинаги може да си контролира емоциите, всеки изпада в някакви емоционални дупки периодично, някой път късно вечер, друг път(поне в началото) - когато види влюбена двойка на отсрещния тротоар, ама минава този период. Въпросът е да направиш така, че да не продължат дълго. Не драматизирай излишно, такива неща се случват, хората се разделят и след 20 години брак, нищо непоправимо и страшно не е станало.
Не е човекът за теб. Не се вкарвай в някакво тъпо клише, че като е поискал прошка и като се умилква, се е осъзнал. Не се е. Ще се държи мило и после пак ще се издъни. Не ти трябва такъв психически лабилен и непостоянен тип.
Сещай се, че даже ти е направил услуга, като сте скъсали, колкото и да не ти се вярва сега. Той е мухльо, ти си яка и заслужаваш повече, така го мисли. 8-) Не се занимавай да му връщаш, не се занимавай да се изясняваш с него и да му обясняваш колко те е наранил(щото и тая грешка съм я правила) - няма да схване изобщо. Дебелокожо е и не може да обича истински. Ако можеше - това щеше да е пълноценна връзка и нямаше да офейква при първата по-голяма спънка в отношенията Ви.
Чети кинжки, гледай филмчета, ходи на басейни, измисли си някоя екскурзия, пък било то и на 20 км от града ти, излизай с приятели, пий Мохито 8-) Ако усетиш, че нещо се натъжаваш - звънкай на някоя готина приятелка, купи си нещо, пък било то и една тъпа гривна. Плачи, когато ти се плаче, но не позволявай да продължава дълго, и се усмихвай, защото животът е прекрасен и един ден ще срещнеш човек, който да те обича толкова, колкото и ти него. Но не живей с идеята непременно да имаш връзка. Използвай времето, в което си необвързана - ще видиш колко е хубаво, когато вече няма кой да те сдухва и да те изкарва мрънкало.
Успех и само напред. ;)

[heartshapedbox]

^ Все едно чета за миналата си връзка, хах.
И аз се чувствах така, но сега се радвам, че прекъснах въпросните отношения.

[mm28]

Имаш одобрение от 3 жени, получаваш 1 и от мъжката част. Хубав пост на NambyPamby, макар че има неща с които не съм много съгласен. Не смятай времето с него за загубено, имало е какво да научите.

[sweety933]

Благодаря много за отделеното време и ценните съвети (особено на NambyPamby за дългия пост).Да, знам, че не е човекът за мен и аз не си представям "любовта на живота ми" да се държи по този начин и да не ме вписва в никакви общи планове, защото "много мрънкаш" и уж първия път съм се държала еди как си и съм го променила.Да, ама човек не се променя коренно, така че изобщо не вярвам в тази версия, а и то тогава ако сме се карали какво остава със сегашното му държание... Изключително извратена представа за любов, на която моите приятели изобщо ама изобщо не вярваха и отдавна бяха против това дори да общувам с него.Аз искам емоционален човек, но в смисъла на романтичен и такъв, който ме взима на сериозно, а не на агресивен и нервен, защото при него друга емоция няма.

[draid]

Странно е как някой хора имат желание да се унизяват и да продължават да го правят. Чудя се дали е слабост на характера или лошо възпитание.

[NambyPamby]

Слабост на характера що се отнася до определен човек и криворазбрани понятия за любов/уважение между мъж и жена/нормални взаимоотношения между хората. ;) Човек се учи рано или късно кое е правилното за него. Някои го научават по лесния начин, други - по трудния, а трети - по мнооого трудния. ;)
Просто понякога хората взимат тъпи решения, самонавиват се, оплитат си кашите сами и после си чупят главата, докато се измъкнат.
Лично аз не се имам за слаб характер, нито за глупава. Просто намерих някой, който да ми влезе под кожата от самото начало, издигнах го на пиедестал, докато всичко беше чудесно и после започнах да го поставям над себе си и неговите нужди пред моите. Опитвах се да съм толерантна и да разбера настроенията му, тъпите поводи за раздяла, няколкото девойки, които му минаха през кревата по време на разделите ни... Вярвайки, че е временно и че вината е в мен и всичко ще е супер после. Ама не беше. И е нормално да не е.
В крайна сметка не го смятам за кофти човек, ако трябва да бъдем честни. Имали сме много готини моменти, както и много кофти моменти, държал се е отвратително, после е компенсирал, той много ме е наранявал, аз обаче също си наваксах в последната година. Просто и двамата не бяхме дорасли явно за връзка, не успяхме да се напаснем и само се надцаквахме и прецаквахме. Моя си е вината, че съм търпяла толкова време и че съм търпяла всякакви изпълнения, ако беше друг, да го бях натирила още при първата издънка. Нали знаеш, "не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава". ;) Избило ме е на мазохизъм повече. Имали сме много, много прекрасни моменти, просто по някое време нещата винаги се пропукват след поредното събиране. И това не е, защото аз съм мрънкало, или той е лош човек, просто имаме различни виждания за живота и различни нужди. Нищо не го оправдава за моментите, когато се е държал като прасе, просто не е бил дорасал за сериозна връзка. Или по-скоро аз не съм била момичето, което да бъде всичко за него и с което всичко да е чудесно и той да бъде с нея дъълго и щастливо. 8-)
Та така. Някой път просто не се получава. Човек, ръководен от чувствата си към някого или хлъзнал се по ръба на навика, няма сили да парира отношенията, предпочита да бъде с човека, вярвайки, че хубавото ще се повтори, без да осъзнава, че след всичко партньорът му, както и той самият се е променил и вече нищо не може да бъде същото, и само се тъпче на едно и също място сума ти време наред. Няма криви и лоши, просто го има момента на напасване.
Когато осъзнаеш, че моментът е минал, а такова няма и нещата помежду ви приключат, пиеш една студена вода с едно голямо уиски, стараеш се да си намериш някакви забавления, докато се отърсиш от всичко и пишеш по форумите какви си ги сътворил. :)

[draid]

Само аз ли никога не съм се връщал след раздяла ??? Какви са тия няколко раздели едно друго ? Не го разбирам.

[NambyPamby]

Ти си карал спокоен и мирен пубертет, аз специално реших, че това не ми стига и реших да се резиля на стари години. Удволетворява ли те обяснението? 8-)

[draid]

Абе да ти кажа не беше особено спокоен, ама отдавна мина вече, че да се занимавам с такива работи. За мен скъса ли се нещо веднъж няма файда да се опитвам да го кърпя. Тук не говоря за случаите в които вероятно може да дадеш втори шанс, ама такива раздели пък после събирания и после пак същото по 3-4 пъти са ми направо смешни. Загуба на време е, а не съм на 15 да си позволявам да тъпча на едно място във връзка която няма как да се задълбочи.

[anonymous708973]

Ти си карал спокоен и мирен пубертет, аз специално реших, че това не ми стига и реших да се резиля на стари години. Удволетворява ли те обяснението? 8-)

ПХАХАХАХАХ :lol:
Все едно аз съм го писала :д

Чакай сега да ти прочета романа да се уверя (за пореден път) колко еднакво мислим понякога :д



а и най-важното всеки път когато имаше нещо ми казваше "внимавай защото ще те зарежа отново" ...

Мухльо. Да му имам "чистото начало".


"все пак дали не те обичаше след като толкова време бяхте заедно, а и единственият бивш който се върна при тебе макар че първия път ти беше по-виновна за раздялата"
Това ми звучи като "дай да се задоволя с тоя, щото друг може и да няма". Много пораженческо мислене, избий си го от главата!
Да не говорим, че за да се върнеш при някого, бурната любов рядко е причината. По-скоро комфортът и навикът са мотиви. Ти наистина ли искаш да си с някого, който е с теб, защото му е удобно и е свикнал?

Ииии да, Намби, самият начин, по който се изразяваш, емоциите, които влагаш, разсъжданията и т.н. - едно към едно с моите!
Аз толкова унищожителна връзка в емоционален план съм нямала, да чукам на дърво, но и аз знам нещо за надцакването, потреса от чужди действия и реплики, за които бих откъснала главата на друг човек... но при въпросния репликите минават в най-добрия случай с "не ми говори по този начин".

И искам да натъртя на част от поста ти:

Просто нормалните мъже ще поговорят с теб, когато изпаднеш в типичните пуберски истерии, или ще изчакат да отшуми бурята, а ако зачестят тъпите ти емоционални изблици, сигнал за явна неуравновесеност, ще си бият камшика културно и внимателно, но без да те нагрубяват и унизяват по най-долен начин.

Сега може да си на 20 и да си мислиш, че няма проблем да имаш такава връзка, имаш време и нерви да се занимаваш, ама не е така. Животът тече изключително бързо, двата месеца стават година, годината става две, после двете години стават три и т.н. Това време можеш да го използваш по съвсем друг начин и тия нерви и емоции, които влагаш в тия безперспективни отношения, да ги вложиш в друга връзка, с друго момче, с което да имате пълноценни и хубави отношения.

Съхрани спомена за всичките ви хубави моменти, просто защото сте ги изживели и той е бил част от живота ти, изградил те е като човек, но дотам.

не може да обича истински. Ако можеше - това щеше да е пълноценна връзка и нямаше да офейква при първата по-голяма спънка в отношенията Ви.

Искам да добавя и още нещо важно - не оставяй тази връзка да те превърне в скептична относно всички следващи момчета в живота ти, съществуват невероятни екземпляри, които са нежни и мили без никакви задни мисли, че и на всичко отгоре са страшни мъжкари. 8-)
Не подхождай с предубеждение към непознатото и не гори мостове преди дори да си стъпила на тях.
Вчера един такъв индивид извади следното житейско наблюдение - за да се научиш да се възстановяваш по-бързо от шамарите на живота, просто трябва да ядеш повече шамари.

[NambyPamby]

"за да се научиш да се възстановяваш по-бързо от шамарите на живота, просто трябва да ядеш повече шамари."
8-) май-май. ама на мен ми стигат толкова шамари от живота с тоя индивид, пуснала съм го да пасе и ще съм много щастлива, ако си намери по поляната някой добитък с неговите щения, търсения и въгледи за живота и не идва повече на моята полянка. 8-)

[sweety933]

Това е проблемът при мене, че съм попадала все на несериозници, които искат само секс и сега изведнъж някой като се задържи повече време и решавам, че видиш ли едва ли не е читав, но за този направо не важи това.Прави сте си иначе, така че аз никога няма да смятам, че съм постъпила грешно, чувствах се кофти, защото ако не си беше променил държанието и новото начало наистина беше ново нямаше как да приключа нещата, не е като да не съм сериозна, но не ми остави друг избор.

[anonymous708973]

Ооо, не, не се има предвид да търпиш едни и същи шамари от един и същи човек като пълен малоумник :д

[lubomir.v.ivanov]

хахахахахаха мишоци :D миш миш миш миш миш цър цър цър цър цър хахахахахахахахахаххахаха хахаа :D погледнете кви сте баламурници aма винаги компетентни :D :D