niq17
08-11-2014, 07:51
Здравейте, съфорумци.Вече няколко пъти започвам да пиша и все се отказвам, защото не знам как да конструирам "проблема си", ако изобщо може да бъде дадено такова заглавие на кризата, в която се намирам.Две години живях в най-прекрасното и опустошаващо чувство - любовта. Сега съм на 17, преди тези две години, бях с още що годе детски разбираня, живеех в мой си свят, все още детски и така чист, бях срамежлива и не до там общителна.Дали с психическото ми израстване или с присъствието на този човек аз превъзмогнах цялата си предишна същност, с няколко думи промених се заради него, а сега когато той вече не е в живота ми, аз не се чувствам добре така, всичките навици, било то за държание или нещо друго ми напомнят за него и не се чувствам спокойна, а когато се опитам да бъда каквато бях преди също не се чувствам на мястото си, а може би в момента отъпквам нови пътеки към формирането на личността ми, знам ли.
Просто нямам желание да върша каквото и да било, нямам и мечти, което се струва странно на всички околко мен.Единственото което искам е да завърша, да уча висшето си образование и да работя, като че ли пораснах преждевременно.Странното е, че не искам никой в живота си преди "този истинският", с който евентуално ще създам семейство, може би не съм го превъзмогнала още.Чувствам се самотна в такъв аспект, но просто не искам никой, понякога мисля, че няма да обичам никой така, както обичах него, че няма да намеря такъв като него ( и в следващия момент се чудя, за какво ми е толкова безсърдечен човек ). Може би цялото ми състояние е просто обърканост или гняв към него и към себе си.Знам, че трябва да продължа, а не знам как, живея буквално ден за ден.
Просто нямам желание да върша каквото и да било, нямам и мечти, което се струва странно на всички околко мен.Единственото което искам е да завърша, да уча висшето си образование и да работя, като че ли пораснах преждевременно.Странното е, че не искам никой в живота си преди "този истинският", с който евентуално ще създам семейство, може би не съм го превъзмогнала още.Чувствам се самотна в такъв аспект, но просто не искам никой, понякога мисля, че няма да обичам никой така, както обичах него, че няма да намеря такъв като него ( и в следващия момент се чудя, за какво ми е толкова безсърдечен човек ). Може би цялото ми състояние е просто обърканост или гняв към него и към себе си.Знам, че трябва да продължа, а не знам как, живея буквално ден за ден.