mkio
08-18-2014, 10:07
Историята ми е дълга, но поучителна. Няма да ви я разкажа цялата, прекалено отдавна започна всичко. Просто се надявам някой от вас да открие себе си в нея и да ми помогне със съвет. Животът ми е ад от 5 месеца и не виждам как да се измъкна от него :)
Първата ми, истинска и голяма любов срещнах преди 5 години. Никога не съм имала друго гадже, с него преживяхме всички неща, които правят от детето възрастен-секс, ревност, целувки, скитания, обич, помощ,разбиране, планове за бъдещето.. Всичко беше толкова красиво, че аз се питах как някои хора търсят своята половинка цял живот, а аз я срещам едва на 14 години : ) Времето минаваше и ние се привързахме страшно много един към друг. Но постепенно и страстите се уталожиха, нещата се промениха.. Взе да ни става все по-скучно заедно и да спорим за дреболии. И тогава, без да го желая, постепенно, но упорито аз се влюбих в друг. Знам, че не беше правилно, и както често се случва в подобни теми, може би ще бъда наречена к*урва, но аз го обичам, истински.. и не, не съм правила секс с него. Казах на приятеля си за моите чувства, но той не пожела да се разделим. Каза ми да поговоря с другия, да го наречем Б. и да му обясня, че нещата няма как да станат. Но колкото и да говорех с Б. Всичко, което постигах, бе да се влюбвам още и още, както и той в мен. Охладнях към приятеля си, не копнея за физическата му близост, разговорите с него, дори целувките му са ми неприятни. Но виждам как приятелят ми се мъчи, прощава ми дори това, че обичам друг, а аз да го оставя.. Не мога да му го причиня. Но не мога и с двама. Ако оставя Б. означава да страдам, а ако съм с него значи приятелят ми да страда, а той е изключително лабилен, от притеснения дори е стигал до болница.. Не знам кое да избера... Никога не съм подозирала, че мога да стигна до тук. Родителите ми са против връзката ми с Б., но на мен от това ми става само по-трудно...Не срещам никъде подкрепа, или съвет. Да избера някого от двамата е като да избера коя ръка да си отрежа...каквото и да избера все ще остана саката. Страхувам се, че изборът ми няма да е правилен.. Не зная какво да правя.... а този ад трябва да приключи вече. Не спя и не се храня дори, спрях да излизам с приятели, а и те спряха да ме търсят. приятелят ми ме обвинява, че съм съсипала живота на много хора с това мое увлечение, което ме кара да се чувствам още по-зле. Единствените ми спокойни мигове са вечер, когато всички заспиват и аз оставам сама. Моля ви за съвет и благодаря за търпението, ако сте прочели всичко докрай.
Първата ми, истинска и голяма любов срещнах преди 5 години. Никога не съм имала друго гадже, с него преживяхме всички неща, които правят от детето възрастен-секс, ревност, целувки, скитания, обич, помощ,разбиране, планове за бъдещето.. Всичко беше толкова красиво, че аз се питах как някои хора търсят своята половинка цял живот, а аз я срещам едва на 14 години : ) Времето минаваше и ние се привързахме страшно много един към друг. Но постепенно и страстите се уталожиха, нещата се промениха.. Взе да ни става все по-скучно заедно и да спорим за дреболии. И тогава, без да го желая, постепенно, но упорито аз се влюбих в друг. Знам, че не беше правилно, и както често се случва в подобни теми, може би ще бъда наречена к*урва, но аз го обичам, истински.. и не, не съм правила секс с него. Казах на приятеля си за моите чувства, но той не пожела да се разделим. Каза ми да поговоря с другия, да го наречем Б. и да му обясня, че нещата няма как да станат. Но колкото и да говорех с Б. Всичко, което постигах, бе да се влюбвам още и още, както и той в мен. Охладнях към приятеля си, не копнея за физическата му близост, разговорите с него, дори целувките му са ми неприятни. Но виждам как приятелят ми се мъчи, прощава ми дори това, че обичам друг, а аз да го оставя.. Не мога да му го причиня. Но не мога и с двама. Ако оставя Б. означава да страдам, а ако съм с него значи приятелят ми да страда, а той е изключително лабилен, от притеснения дори е стигал до болница.. Не знам кое да избера... Никога не съм подозирала, че мога да стигна до тук. Родителите ми са против връзката ми с Б., но на мен от това ми става само по-трудно...Не срещам никъде подкрепа, или съвет. Да избера някого от двамата е като да избера коя ръка да си отрежа...каквото и да избера все ще остана саката. Страхувам се, че изборът ми няма да е правилен.. Не зная какво да правя.... а този ад трябва да приключи вече. Не спя и не се храня дори, спрях да излизам с приятели, а и те спряха да ме търсят. приятелят ми ме обвинява, че съм съсипала живота на много хора с това мое увлечение, което ме кара да се чувствам още по-зле. Единствените ми спокойни мигове са вечер, когато всички заспиват и аз оставам сама. Моля ви за съвет и благодаря за търпението, ако сте прочели всичко докрай.