dessi_927
08-20-2014, 21:19
Ето я и моята история.. Повечето щастливи истории в раздела първо са преминали през най-лошото с любимия си. Но моята не е такава.. Въпреки, че съм едва на 17 съм имала различни връзки, но не и такава, каквато е тази.. В последните 2 години се запознах с различни момчета, но нито едно не ми грабна вниманието. В последните няколко месеца се скарах с някои от най-близките ми приятели. Нямах никакво настроение за каквото и да било.. Като всеки един тийн бях се отчаяла в един момент.. Докато не влезнах в един сайт за запознанства, в който бях влизала преди известно време.. Просто за да ми мине времето .. Писах си с различни хора с различни интереси, но уви .. никой който да ми направи добро впечатление.. До 13ти този месец.. Той просто ми разгледа профила.. А аз на шега му отговорих..
Той: Какво правиш?
Аз: Теб търся!
Казах го на шега.. Но ето че се оказа на 20 км. от мен.. Още на втория ден дойде при мен, приказки до сутринта. И така две нощи подред. Сутрините не можехме да се разделим. На следващата вечер не можа да дойде. И на двама ни се стори цяла вечност този едничък ден. А на следващия се видяхме, сякаш не се бяхме виждали с години. Не се откъснахме един от друг. Започнах да се чудя какво не му е наред.. Не може да е толкова перфектен.. Той е точно това, което съм търсила до сега. Имам чувството, че се познаваме от години.
Попринцип не се доверявам лесно, а сега.. Не мога да се сдържа.. Искам да съм с него. Не искам да си тръгва никога от живота ми. Ще си помислите: "та вие се познавате едва от няколко дни, няма как да знаеш дали ще бъде така и след няколко месеца, година" .. Наистина няма.. но се радвам на момента.. за пръв път не мисля за бъдещето.. дали всичко ще е наред, за пръв път се привързвам толкова силно към някой за толкова кратко време. С времето бях решила че след първата ми по-продължителна връзка повече няма да се доверя толкова много на някой, но ето ме сега..
П.П. - Просто исках да споделя с вас.. Не ме съдете..
Той: Какво правиш?
Аз: Теб търся!
Казах го на шега.. Но ето че се оказа на 20 км. от мен.. Още на втория ден дойде при мен, приказки до сутринта. И така две нощи подред. Сутрините не можехме да се разделим. На следващата вечер не можа да дойде. И на двама ни се стори цяла вечност този едничък ден. А на следващия се видяхме, сякаш не се бяхме виждали с години. Не се откъснахме един от друг. Започнах да се чудя какво не му е наред.. Не може да е толкова перфектен.. Той е точно това, което съм търсила до сега. Имам чувството, че се познаваме от години.
Попринцип не се доверявам лесно, а сега.. Не мога да се сдържа.. Искам да съм с него. Не искам да си тръгва никога от живота ми. Ще си помислите: "та вие се познавате едва от няколко дни, няма как да знаеш дали ще бъде така и след няколко месеца, година" .. Наистина няма.. но се радвам на момента.. за пръв път не мисля за бъдещето.. дали всичко ще е наред, за пръв път се привързвам толкова силно към някой за толкова кратко време. С времето бях решила че след първата ми по-продължителна връзка повече няма да се доверя толкова много на някой, но ето ме сега..
П.П. - Просто исках да споделя с вас.. Не ме съдете..