flash1
08-21-2014, 12:54
Здравейте.
Имам нужда да споделя и да получа съвет от някой непознат.
Заедно съм с едно момиче от години. Имало е и радост и тъга - нещо нормално за живота. Но тогава бях по отвеян, не ми пукаше на 100%, имах други грижи и несериозни планове. Тогава бях себе си и имах самочувствие, бях господар на живота си. Когато сме се карали съм показвал, че съм мъж и няма да търпя подобно поведение и всичко се нареждаше.
Но напоследък съм точно на края на един етап от живота ми и началото на друг. Вече попорастнал си давам сметка за нещата.
Започнах да я обичам още повече от преди и макар и да го няма онова първично нещо с пеперудите, треперенето и желанието да сме 24/7 усещам, че има нещо друго, по-мощно и силно.
Та този момент дойде преди няколко месеца. От тогава се чувствам безпомощен. Няма и помен от онзи мъж. В момента съм едно малко момченце, което го е страх да издаде звук при всяка караница защото го е страх да не загуби човека до себе си. А това явно води до други проблеми... Свикнах да съм виновен, да се съгласявам, да ме тъпчат. Не съм такъв, знам го, но го правя от страх да не загубя човека. Дори се извинявам и твърдя, че не съм прав тогава, когато съм 101% прав.
Помогнете как да върна баланса във връзката си, понеже ме е страх, че ако започна да показвам пак мъжкия си характер може да я загубя, а не искам това защото я обичам повече от всичко на света. Как да и покажа отново, че съм мъж и няма право да прави каквото си иска с мен и в същото време да не я обидя и загубя.
Всичко което правя в момента е да се съобразявам с нея, да и е комфортно, да и е готино, да я гледам колкото може повече като писано яйце. Дори когато тя е виновна трябва да се извинявам аз.
Знам за онази приказка, че човек оценява какво има когато го загуби и честно казано винаги преди, когато съм "тропал по масата" тя се е връщала при мен по-мила от всякога. А сега ме е страх, че ако го направя може да не се върне.
Не се чувствам добре защото съм мъж и трябва да съм силен, а съм се превърнал в малко момченце около нея...
Имам нужда да споделя и да получа съвет от някой непознат.
Заедно съм с едно момиче от години. Имало е и радост и тъга - нещо нормално за живота. Но тогава бях по отвеян, не ми пукаше на 100%, имах други грижи и несериозни планове. Тогава бях себе си и имах самочувствие, бях господар на живота си. Когато сме се карали съм показвал, че съм мъж и няма да търпя подобно поведение и всичко се нареждаше.
Но напоследък съм точно на края на един етап от живота ми и началото на друг. Вече попорастнал си давам сметка за нещата.
Започнах да я обичам още повече от преди и макар и да го няма онова първично нещо с пеперудите, треперенето и желанието да сме 24/7 усещам, че има нещо друго, по-мощно и силно.
Та този момент дойде преди няколко месеца. От тогава се чувствам безпомощен. Няма и помен от онзи мъж. В момента съм едно малко момченце, което го е страх да издаде звук при всяка караница защото го е страх да не загуби човека до себе си. А това явно води до други проблеми... Свикнах да съм виновен, да се съгласявам, да ме тъпчат. Не съм такъв, знам го, но го правя от страх да не загубя човека. Дори се извинявам и твърдя, че не съм прав тогава, когато съм 101% прав.
Помогнете как да върна баланса във връзката си, понеже ме е страх, че ако започна да показвам пак мъжкия си характер може да я загубя, а не искам това защото я обичам повече от всичко на света. Как да и покажа отново, че съм мъж и няма право да прави каквото си иска с мен и в същото време да не я обидя и загубя.
Всичко което правя в момента е да се съобразявам с нея, да и е комфортно, да и е готино, да я гледам колкото може повече като писано яйце. Дори когато тя е виновна трябва да се извинявам аз.
Знам за онази приказка, че човек оценява какво има когато го загуби и честно казано винаги преди, когато съм "тропал по масата" тя се е връщала при мен по-мила от всякога. А сега ме е страх, че ако го направя може да не се върне.
Не се чувствам добре защото съм мъж и трябва да съм силен, а съм се превърнал в малко момченце около нея...