Teryy
08-22-2014, 12:00
На границата съм да се побъркам. Толкова трудно ми беше докато му докажа че наистина го искам и искам да бъда с него, търпях безразличното му поведение и накрая когато започна да споделя чувствата си с мен започнах да обръщам внимание на лошата му страна. Той беше наркоман.. пушеше много и много се друсаше, но с мен когато сме били двамата се е държал много, страшно много добре..обаче пред приятелите си се държеше твърде тъпо с мен, нараняваше ме и го молех да ме остави, не издържах - казваше ми няма повече обещавам ти и му прощавах, защото знаех че грешката му е била системна - бил е напушен океу .. но това беше като кръговрат, след всяко унижение дори и да е било на базик аз се чувствах тъпо по този начин и той не искаше да го разбере, все едно казваше "вижте каква п***а може да намажете и вие " .. исках да не ме дава на никого, да се бои да ме изгуби, да показва малко ревност. Вместо да се чувствам спокойна и щастлива аз с времето изпитвах болка и усмивката ми започна да се губи.. но пак си бях с него, пак го обичах - не знам дали това е вид обич, да обичаш някой който ти причинява болка.. Казвал ми е - още си дете, наивна си и се сърдиш за най - малкото, няма перфектни , ти перфектен ли го търсиш, трябва малко да си промениш мисленето - вече не си малка! Точно това му бяха думите и ме караше да се замислям и да си казвам - хей момиче стегни се пак започваш да си проявяваш чалъмите, на границата беше да го загубиш и хоп отново му простих. След няколко време историята се повтаря, пред мен е един а пред приятелите си ужасен човек.. дори когато сме били двамата ми е казвал " Обичам те, но не по този начин по който ти обичаш мен, аз те уважавам,че правиш толкова много за мен, разбираш ли - не знам какво е да си влюбен, много бих искал да го усетя т'ва чувство " после след като замина да работи извън страната ми казваше "аз тук спя с други, имам си нужди, не мога просто , но знай , че към тях нямам нищо". Нещо ми казваше че това не е човека за мен, ако след време заживеехме заедно няма да съм изобщо щастлива с този човек, колкото и да го обичам.. но последните му думи бяха след като се скарахме " Но знай, че никой няма да те обича толкова колкото аз, ти никога няма да ме забравиш и няма да можеш да продължиш напред, дадох ти последен шанс, но ти пак ме заеба, казах ти че ще съжаляваш, знаех те, че твоето е моментно, но ти си още дете, кога ще пораснеш най после ... " и ме блокира. В момента се чувствам страшно зле, мина месец след раздялата ни, а аз не мога да си го избия от главата.. постоянно се самосъжаалявам и обвинявам. Думите му постоянно ми се въртят из главата и отново се замислям наистина ли съм дете и обръщам прекалено много внимание на това.. Чувствам се ужасно.. :( Всеки ми казва постъпи правилно като го остави, защо тогава ме боли толкова много .. не ми е първия в живота до сега. Не мога да си обясня защо се случва това. До кога ще ме боли.. боли ме така все едно аз съм виновна