View Full Version : Отношения с роднините
Такам, имам едни размишления от доста време и чак сега се сетих да пусна тема за това.
Тъй като ми е доста трудно да се изразявам подредено и писмено първо ще нахвърлям няколко въпроса, после ще споделя някои неща, които ме тормозят и ще се надявам да ме разберете :д
Близки ли сте с роднините си? (казвам роднини, защото не винаги мама и татко са най-близките, а и не визирам само тях, а и лели, баби, вуйчовци)
Смятате ли, че те са хората на които може да се разчита най-много и с които ТРЯБВА да сте си най-близки?
Колко често се виждате/чувате с тях и колко смятате за редно?
Опитах се да напиша по-дълъг текст отдолу, но не ми се получи и ще се надявам тази тема да потръгне нанакъде, за да мога по-ясно да се обясня :д
Близки ли сте с роднините си? (казвам роднини, защото не винаги мама и татко са най-близките, а и не визирам само тях, а и лели, баби, вуйчовци)
Смятате ли, че те са хората на които може да се разчита най-много и с които ТРЯБВА да сте си най-близки?
Колко често се виждате/чувате с тях и колко смятате за редно?
Повечето не ги чувствам близки, нито чувствам някаква привързаност към тях. Приемам ги просто като хора, с които понякога се засичаме по празниците. Наистина близки отношения поддържам с баба и дядо и двама от братовчедите, които чувствам като по-големи братя.
Не мисля, че един човек заслужава да се разчита на него, само защото ти се води роднина или част от семейството. Ако опозная човек по-добре, ще преценя дали мога да разчитам на него или не. Сред роднините ми има хора, на които може да се разчита, но има хора и на които не разчитам, по простата причина, че не ги познавам добре. Естествено, има такива, които не заслужават капка доверие. Не виждам защо да ТРЯБВА да съм близка с някой. Пак казвам, това, че имаме някаква кръвна/роднинска връзка, не означава абсолютно нищо. Много пъти съм чувала, че кръвта не става на вода, но все повече започвам да осъзнавам каква глупост е това.
За мен няма редно/нередно и трябва/не трябва. Имам роднини, които живеят на хиляди километри и се чуваме всеки ден. Имам такива, които живеят 50км. от тук и ги виждам веднъж-два пъти в годината. Имам и такива, които живеят в блока отсреща и не съм ги виждала и чувала от последното погребение, на което бяхме...
Като цяло предпочитам с такива хора да се държим така, сякаш не се познаваме, отколкото да лицемерничим и да имитираме някаква близост, привързаност или каквото и да е. Не обичам хора, с които се чувам и виждам само по празници или когато стане нещо лошо. Роднини, роднини... но аз приемам, че нямам нищо общо с такива хора.
Прекрасно, точно такъв отговор исках.
Мога ли да попитам, дали си в добри отношения с тях? Ай мийн, те сърдят ли се, че не си комуникираш с тях достатъчно често?
Прекрасно, точно такъв отговор исках.
Мога ли да попитам, дали си в добри отношения с тях? Ай мийн, те сърдят ли се, че не си комуникираш с тях достатъчно често?
Не.
За какво да се сърдят по-точно?
Не съм особено близка с роднините си, не се чуваме редовно... живея с дядо ми примерно, но с него хич не си говорим. Иначе с майка ми единствено съм супер мега близка, всичко й споделям, но нашите отношения не са класическия тип родител-дете. С баща си не комуникирам.
Не мисля, че има няква закономерност... колко пъти е "редно" да се чуваш с близките си. Колкото имаш нужда?
Също така съм била свидетел на доста тъпи сцени от страна на роднини и като цяло от хора, с които нямам кръвна връзка, съм видяла по-хубави неща... та... да.
Не.
За какво да се сърдят по-точно?
Че контактуваш с тях, а са ти роднини. Нвм, бих го казала по-подробно, но едва ли на някого му се четат личните ми драми :д
nIkEnCeTy_bE
08-23-2014, 16:53
Не съм особено близка с роднините си като цяло. Да не говорим, че всяка година се запознавам с някой нов, който дори не съм знаела, че съществува. Това, че не съм много близка с тях, го дължа на драми в семейството, смърт, различни пътища, порастване. Гледам да поддържам контакт с повечето, особено с баба и дядо. А тези, с които живеем в една къща, определено сме станали доста по - далечни.
Dagichka
08-23-2014, 17:44
Ewok, сподели си мъката ^^
не съм близка с никой от роднините/семейството ми. да, живея с наще и сестра ми (която се връща за ваканции), но освен обща кръв друго общо нямаме особено.. за роднини (братовчеди, лели, баби и тн.) пък да не говорим, майка ми се е скарала с нейната сестра преди години и не си говорят, двамата ми дядовци са починали отдавна, едната си баба загубих като бях малка, а с другата сме в такива лоши отношения, че хич и не искам да я виждам (била е против самото ми раждане хаха както и това на сестра ми, тъй като майка ми е по-тъмна, пък баща ми (нейн син) е по-светъл и тя не искала да се родят "черни врабци").
таа не мисля, че човек е длъжен да е близък с "близките си", уважавам и съм благодарна на наще, че са ме отгледали в що-годе добри условия, не са ме били или изоставили примерно, но в някакъв период (18-19г) вече за мен си е напълно нормално да се откъснеш от тях и да не си им длъжен, ако може как да се издържаш и да живееш сам де. аз все още живея при тях, те ме хранят и обличат, така че се старая да им следвам реда, обаче това не значи, че си държа езика зад зъбите по спорни теми, нито че им споделям някакви мои си терзания и размисли, които се различават от нормалните битови/ежедневни неща, които обсъждаме.
Такам, имам едни размишления от доста време и чак сега се сетих да пусна тема за това.
Тъй като ми е доста трудно да се изразявам подредено и писмено първо ще нахвърлям няколко въпроса, после ще споделя някои неща, които ме тормозят и ще се надявам да ме разберете :д
Близки ли сте с роднините си? (казвам роднини, защото не винаги мама и татко са най-близките, а и не визирам само тях, а и лели, баби, вуйчовци)
Смятате ли, че те са хората на които може да се разчита най-много и с които ТРЯБВА да сте си най-близки?
Колко често се виждате/чувате с тях и колко смятате за редно?
Опитах се да напиша по-дълъг текст отдолу, но не ми се получи и ще се надявам тази тема да потръгне нанакъде, за да мога по-ясно да се обясня :д
Не съм близка с роднините си. Може би само с баба ми и горе-долу майка ми, но е много по-различно отколкото с приятелите ми, т.к. не мога да им споделя всичко.
Освен тях двете с никой друг. С майка ми се ''сприятелихме'' откакто станах самостоятелна и се преместих в друг град, а с баба ми съм близка от дете.
Бащи на теория имам двама, на практика-0. Леля ми би могла да ми бъде доста близка, но е на хиляда и косур км и няма време за скайпове, други роднини дори не мисля, че биха могли да ми бъдат нещо, което се доближава до 'приятели''.
Иначе с дядо ми се чуваме от рожден ден на имен ден, с другата част от родата се изпокарах и не си говорим, иначе мисля че веднъж-два пъти месечно е нормално с не-толкова близките роднини, иначе веднъж-два пъти седмично примерно.
Бих разказала повече, но не сега.
...Rammstein...
08-23-2014, 18:48
И от двете страни(на майка ми и баща ми) семействата са много големи. От страна на мама ги познавам почти всички с много малки изключения и мога да кажа,че сме си близки, дори с тези в чужбина т.е. чуваме се почти всеки ден, виждаме се. Радвам се,че в това отношение сме сплотено семейство и винаги мога да разчитам на тях. При баща ми е маалко по-различно, просто баба ми не е от този край и роднините са другаде. От по-близките (сестрата на тати) се виждаме 2,3 пъти годишно и много се обичаме, просто дори да съм само с тях не се чувствам неудобно,защото са ми страшно близки. Вече по-далечните пак от страната на тати съм ги виждала или един-два пъти и не ги помня или въобще не съм ги виждала. Това са разни втори,трети братовчеди и т.н. и не мога да кажа,че ми е гадно,защото не комуникираме но когато и да успеем да се видим с някой от тях ми е приятно.
Ewok, сподели си мъката ^^
Някой друг път, че доста съм набрала :)
Пфу, успокоих се малко, четейки коментарите. Но все пак май ще си стана черна овца в скоро време.
Ewok,
Аз не съм се изолирала от тях и не страня нарочно.
С роднините, които не контактувам, нямам никакви допирни точки, общи интереси и т.н. Единственото, което ни свързва е, че се сме роднини. А това не ни задължава с нищо към другия. Не сме се карали, не сме един против друг, но просто с времето сме се отдалечили и пътищата ни вече тотално се разминават.
Ако някой иска да ме чуе/види, нищо не му пречи да вдигне телефона и да оправим нещата. Ако има сърдити, за тях си е. Мен това нито ме засяга, нито ме интересува. Аз, примерно, съм възпитавана, че роднините трябва да се уважават и да поддържат все пак някаква връзка помежду си. Е да, но дойде време, в което видях, че това не е така. И ми беше гадно, и ми беше болно, че любими хора се отдалечаваха и ''изчезваха'' един вид от живота ми, но постепенно свикнах с тази мисъл. Защото всъщност осъзнах колко глупаво съм изглеждала да имам очаквания спрямо някой, само защото ми е роднина. Да очаквам от него да се държим по някакъв определен начин, да прави определените неща и т.н.
Colouring
08-23-2014, 20:19
Аз имам трима родители - майка ми, баща ми и леля ми. Най-близките ми хора! От тримата най-близка ми е майка ми. Споделям й, но не мога да кажа, че чак сме приятелки. Общо взето нормалните отношение майка-дъщеря. С баща ми контактувам най-вече за битовизми, избягвам сериозните теми, пък и нямаме много общо. Но си го обичам. А леля ми ми е втора майка и аз съм й (като) дъщеря. За абсолютно всичко мога да разчитам на нея.
Оттам нататък става по-сложно. Като малка имах много, ама много близка вуйна, обаче с годините отношенията ни изстудяха, защото се скара с майка ми и леля ми. Сега си контактуват де, обаче просто не са толкова близки. Респективно и с мен. Според мен е тъпо да забравя и племенниците си, защото аз я обичах и ценях ужасно много, но ми даде някакъв урок това. Мога да навлизам в подробности, но няма нужда да го правя. Беше ми близка, сега не е.
От първите ми братовчеди общувам най-много само с един. Макар че не се чуваме често знам, че когато ми потрябва услуга или имам въпрос - мога да му се обадя и ще направи всичко възможно, за да ми помогне. С другите двама не съм много близка. Те са деца на вуйна ми, а историята с нея я разказах по-горе. Не че ако ми потрябва нещо няма да ми помогнат.. или пък ако съм изпаднала в беда, но бихме се потърсили само в такива ситуации, а не просто за да се чуем.
И това всичко е от страна на майка ми. От страна на баща ми не съм близка с никого, макар че той има(ше) две сестри, респективно имам немалко роднини.
Нямам живи баба и дядо. На баща ми родителите са починали доста отдавна, дядо ми преди да се родя, баба ми като малка - не я помня даже, а родителите на майка ми ме отгледаха и на тях дължа много. За съжаление не са сред живите, но много ги ценях и продължавам да го правя.
Майка, баща и леля - това са най-важните хора за мен.
Само с нашите, баба ми и дядо ми от двете страни, вуйчо, вуйна и първи братовчед. Но близка,близка, чак някакви deep разговори и споделяния няма и пак като сложим, че освен нашите ги виждам на 1-2 месец веднъж. Другите братовчеди/лели и тн ги виждам сигурно на 5+ години за по час. Държа наблизо хората, с които се чувствам добре и смятам че мога да разчитам. Щом не поддържаш връзка с някой, значи има причина и не е нужно да се насилваш, само защото ти се води роднина.
VikkyNirvana
08-25-2014, 08:41
Да,смятам,че сме в добри отношения.:) С нашите се разбирам почти перфектно,разбира се,случва се да се поскараме,но то си е нормално,нали така?:) У нас живеят баба и дядо..С баба се разбирам добре,с дядо не чак толкова,но се издържаме.Майка ми няма братя и сестри,но има братовчеди-моите чичовци,с които се разбирам отлично..С техните родители и деца също..:) По бащина линия са страшно много хора и познавам сигурно не повече от 10-15%,не ги виждам често,но може да се каже,че сме в прилични отношения...Та така :)
Deadlock
08-25-2014, 08:55
Xoxi, аз бях на твоето мнение, но ми се случи нещо лошо и на помощ се притекоха именно мои роднини, с които почти не общувам. Не че се сближихме след това, но сега си знам, че ги е грижа за мен.
Dagichka
08-25-2014, 11:28
аз това с роднините го приемам.. по-скоро като дълг. наложено е мнението нали, че "семейството преди всичко" и каквото и да стане приятели се сменят, но "семейството винаги е до теб", което.. не е баш така.
https://www.facebook.com/humansofnewyork/photos/a.102107073196735.4429.102099916530784/630246070382830/?type=3&permPage=1 това!
sometimes_
08-25-2014, 11:43
В нашето семейство всички сме много близки и си помагаме при всякакви обстоятелства. Най-близка съм с майка ми, която е най-доброто и грижовно същество. Баща ми е голяма душичка и е много привързан към мен. Имам и брат, с когото се разбирам чудесно. С разните вуйчовци, вуйни и лели сме в много добри отношения. Много често се събираме всички, общо взето само се търси повод, за да се съберем за ядене и пиене. Като цяло мисля, че имам почти перфектното семейство. Винаги съм била много щастлива, че майка ми и баща ми са толкова добри хора и знам, че мога да разчитам винаги на тях. Като се замисля, се чувствам много обичана. От приятели съм чувала какви ли не истории за това как родителите им ги пренебрегват, обиждат и т.н., а на мен никога не ми се е случвало и съм много щастлива от тоя факт. Вероятно това, че не живеем заедно от години, също оказва голямо влияние, но и преди си бяхме много сплотено семейство.
Единствено едната ми баба ме дразни, но тя си е по-особена и непрестанното и мрънкане ме влудява, така че избягвам комуникацията с нея, защото обикновено се стига до повишаване на тон от моя страна. Бих била доволна ако се налагаше да я виждам по веднъж в годината, а не по веднъж в месеца, но...няма как. :/
Xoxi, аз бях на твоето мнение, но ми се случи нещо лошо и на помощ се притекоха именно мои роднини, с които почти не общувам. Не че се сближихме след това, но сега си знам, че ги е грижа за мен.
Аз не казвам, че не ме е грижа или че тях не ги е грижа. :)
Но като цяло не обичам хора, с които се виждам и общувам само по празници или когато се случи нещо лошо.
Не съм прочела цялата тема, да се знае от сега.
Иначе съм близка с хората, създали някакво доверие в мен. Бабини редовно биват посетени от мен и сме в МНОГО близки отношения, майка ми ги вижда всеки ден, аз - малко по-рядко. Откакто баба е болна, редовно Тори ходи към къщата, за да занесе спагети или нещо сладичко, да си вземе печени чушки, да помогне за нещо, да е покрай баба когато дядо е някъде по работа. Говорим си, споделяме си една на друга разни неща, дядо също ме обича страшно много, но все гледам да го оставя да си почива в някое прохладно ъгълче или да си върши работата. От тях двамата съм научила наистина много, те са и хората, които са ме гледали откакто съм тръгнала на детска градина до средата на втори клас. За мен тяхното мнение е важно и все си намирам оправдание да замъкна някой авер нататък, за да се запознаят с него и да го харесат. Даже бих казала, че мнението им е много по-важно за мен от това на нашите. Много мило ми става като сготвя нещо или направя нещо мъничко за тях и те ме хвалят колко съм добра, красива, умна и така нататък.
Еднаквата леля и свакото пък са такива пичове, че няма втори като тях. Така хубаво си избухваме като отида да спя там или на кафе... Само братчеда е още малък и глупав, даже бих казала малко лигаве, но ще порасне и ще стане човек.
С другата леля обаче не стоят така нещата - към нея и братовчедка ми съм много озлобена и често отказвам да ги виждам.
Често след среща с тях съм много ядосана и обидена от думите им. С тях не се чувам, не си пишем, отказвам да ходя да ги виждам.
С нашите сме в някакви много приятелски отношения - не че не се караме за простотии и нямаме какво да си прощаваме един на друг, но определено са ме отгледали и възпитали много добре и съм много благодарна за това. Заради тях съм станала това, което съм. С баща ми, макар да имам за какво да го мразя, сме в МЕГА близките отношения. Мислим почти еднакво, организмите ни са почти еднакви и много хора казват, че си приличаме поразително много. Ако не друго, поне може да е сигурен, че съм на комшията, нали? :д Най-много му се радвам като го хване любовта - тоя човек може да бъде по-гушлив и обичлив от мен, бахти. Като по-мъничка много обичах да се сгушквам в него и да заспя, сега редовно идва да ми каже „лека нощ“ и да ме целуне по челото. Двамата с майка ми винаги са зад гърба ми, макар че ми казват какви грешки правя и как биха постъпили те ако са в моята ситуация. Сладки са като тръгнат да ми звънят да питат дали ще се прибирам за вечеря или не съм се обадила, че излизам. С приятелите ми си пият бирата заедно и си лафят.
На мнение съм, че не ТРЯБВА да си най-близък с роднините си просто защото са роднини. Трябва да си извоюваш доверието някак, не става иначе.
Melodies
08-28-2014, 09:51
Близка съм само с тези, които чувствам близки. Не мисля, че можеш да пльоснеш думата "семейство" някъде и това да е фактор за обич.
С майка ми и баща ми съм си много близка - почти всичко им казвам. Баща ми се държи по-скоро като мой приятел (в повечето случаи), все едно е на моите години с детския си акъл. Майка ми пък е по-строга, но я обичам. Б
С баба ми и дядо ми (по майчина линия) съм също в добри отношения, големи майтапи падат с тях, приятно ми е да си общуваме и затова често им гостувам. Изградили сме много странна връзка с дядо, за който "Келеш долен!" е равносилно на "Обичам те!". С баба поддържа ме съвсем нормални отношения тип "баба-внучка".
С вуйчо ми няма нищо специално, но пак си го обичам, а с вуйна ми въобще не говоря. Те се разведоха, защото докато вуйчо беше на мисия (той е военен), тъпата пача все мъкнеше някакви мъже в къщата. След развода, макар и да присъдиха родителските права на бащата, тая замъкна двете ми братовчедки, с които бяхме първи приятелки, в Англия и повече не ги видях, поне не на живо. От този момент изминаха 4 години, сега уж ще се връщат за Коледа, но ще видим.
С баба ми и дядо ми (по бащина линия) не се тачим много. Предполагам, защото дядо, или да кажа и двата дядовци (сега си има трети, но без брак), почина. Баба пък (дори не мога да я нарека така) по някаква причина ме дразни, не я харесвам като човек и избягвам да контактувам с нея. А и тя предпочита другата си внучка (общо 5 внуци има).
Баща ми и двамата ми чичовци са трима братя. С единия не си говорим, когато го видя го поздравявам, а той и това не прави. Не желая да подновявам контактите си с него - отдавна разбрах, че е лош човек, жаден за пари. С жена му (пада ми се чинка) е същата работа. А любимката на гореспоменатата баба е тяхна дъщеря. С другия ми чичо, въпреки че живее чак в Испания, постоянно общувам по Скайп, а често и той, жена му (чинка ми е и я обожавам) и дъщерите му (братовчедки, които също обожавам, те са много важна част от живота ми) си идват в България или ние ходим там. Абе тия хора са мой хора.
Основно това е.
DieselBlood
08-30-2014, 20:21
С повечето съм. Баба и дядо(по майчина линия) са страхотни хора, които по всякакъв начин гледат да помогнат както на майка ми, така и на леля ми. От другата страна не са така. Още не мога да простя на баба си и на дядо си(лека му пръст), че заради тях 14 години живеехме на квартира.
galaxy29
09-02-2014, 13:14
ами нашето семейство е огромно и сме пълни откачалки :д
с някои сме близки, бием се, караме се, но се обичаме хахах
със сестра ми например много се караме, скубем си косите, обаче не можем една без друга, сега не сме заедно и вчера сме говорили един час по телефона :д
с други пък никак не сме близки, имам хора, които не са ми роднини и са ми по-близки примерно и като цяло според мен не е задължително, щом ти е от родата да ти е близък
едит: нещо между малкълм и модерно семейство сме ахахха :Д
AmericaSinger
09-02-2014, 16:01
не мога да кажа че съм близка с роднините си...живея с нашите и сестра си и по-често се виждам с баба си, но за каквото и да си говоря с тях винаги е нещо за битовизма. От страна на майка ми си контактувам с леля си братовчетка си най-много 2 пъти в месеца ( малко са обтегнати отнощенията между майка ми и леля...бяха се скарали и сега се отчуждиха ) въпреки че живее един етаж под нас.Имам и няколко роднини на по далечно разстояние и с тях се виждаме един път в годината.имам братовчеди и от двете страни но си контактувам с тях много рядко... не, че сме скарани или нещо, просто не сме си близки.От страна на баща ми мога да кажа че се виждам с баба си , но не толкова често колкото с другата , а с другите роднини ...дори и не ги познавам повечето.А колкото до баща ми... с него си контактуваме толкова колкото да можем да се скараме. С никого от семейството си не си споделям.
близка? ами за моите представи не съм близка с никого или почти. родителите ми са разделени, живея с баща ми, брат ми живее с майка ми. като най-близък по душа от семейството определям татенцето. разбира ме, подкрепя ме, но...никога не съм му споделяла. живеем под един покрив, а много пъти се е случвало да не се засичаме с дни, хах. майка ми е...властна жена. обича ме по нейн странен начин, който никога не ми е допадал, но с времето се научих да се нагаждам. тя е много емоционално отдалечена от мен. брат ми...ами той е като чужд. всичко беше окей, докато пътищата ни не се разделиха, той влезе в гадния пубертет и...ъх. истински близки мога да нарека братовчед ми и приятелят ми. другите роднини (баби, лели, чичовци, братовчеди) са просто...роднини. смятам, че разстоянието и постепенното губене на контакт с човек, колкото и близък да ти е роднина или не, отдалечава хората.