Arielaaa
08-24-2014, 20:52
Здравейте! Изправена съм пред една сериозен избор, от който може би зависи и самото ми бъдеще. Ии се надявам вашето мнение да ми помогне :)
От 6 години имам връзка с едно момче.Никога не сме имали сериозни проблеми. Той е мил,възпитан, не пуши и пие, убедила съм се, че мога да му имам доверие, не ме лъже и не ми изневерява. Но може би годините си казаха думата, нашата връзката се поизчерпа. Започнахме да правим все едни и същи неща, да се караме за дреболии.. В това време момче, да го наречем Д., което познавам от дълги години, но никога не сме били нещо повече от приятели, започна сериозно да ми обръща внимание, да разговаряме по цели часове.. и аз се влюбих. Но може би съвсем не в подходящия човек. От както го познавам Д. има известен проблем с наркотиците. Винаги съм била сериозно притеснена за здравето му, разговаряли сме и ми обеща, че повече няма да го прави. Но ме излъга. Разбрах, че го е правил отново. Почувствах се много наранена.. С мен иначе се държи изключително мило, не спира да говори за бъдещето, в което вижда и мен до себе си, казва ми непрекъснато колко ме обича и т.н
И аз, доста увлечена,реших да сложа край на дългата си връзката, но приятелят ми изпадна в криза, плачеше часове наред, спря да яде, молеше ми се да остана.. и аз склоних.. Макар че вътрешно продължих да изпитвам чувства към Д. Не ми се излизаше никъде с приятеля ми, дори ми стана неприятно да го целувам, да не говорим за нещо друго. често ми се случваше да плача дори, след среща с него, защото умът ми беше при някой друг, чувството за вина беше ужасяващо... И той това го усещаше. Започна да ми се сърди. Непрекъснато скандали кога ще кажа на Д. че трябва да забрави за мен, да спре да ме търси, казваше ми, че Д. ще ме завлече надолу и т.н.. Но аз така и не събирах сили да го направя... Зная, че кажа ли му го, го губя завинаги.
Никога не съм споделяла на родителите си за личния ми живот, но така се случи, че баща ми разбра за случващото се. И ми забрани категорично всякакви отношения с Д. Каза ми че бивш пияница и бивш наркоман няма.. Зная, че е прав. Зная, че може би с него ще имам само проблеми. Винаги съм слушала това, което ми казва сърцето, но този път ме е страх да го направя отново.. Моля ви за съвет.. Да се опитам да съживя старата си връзка, или да се впусна в нещо толкова несигурно, с още по-несигурен край. Обичам ги и двамата, най-малкото, че са до мен години наред. Да избера единия, означава безвъзвратно да загубя другия. А да се откажа и от двамата ще е непосилно за мен...
Съжалявам за дългия роман и се надявам да не съм звучала толкова объркано, колкото се чувствам. :)
От 6 години имам връзка с едно момче.Никога не сме имали сериозни проблеми. Той е мил,възпитан, не пуши и пие, убедила съм се, че мога да му имам доверие, не ме лъже и не ми изневерява. Но може би годините си казаха думата, нашата връзката се поизчерпа. Започнахме да правим все едни и същи неща, да се караме за дреболии.. В това време момче, да го наречем Д., което познавам от дълги години, но никога не сме били нещо повече от приятели, започна сериозно да ми обръща внимание, да разговаряме по цели часове.. и аз се влюбих. Но може би съвсем не в подходящия човек. От както го познавам Д. има известен проблем с наркотиците. Винаги съм била сериозно притеснена за здравето му, разговаряли сме и ми обеща, че повече няма да го прави. Но ме излъга. Разбрах, че го е правил отново. Почувствах се много наранена.. С мен иначе се държи изключително мило, не спира да говори за бъдещето, в което вижда и мен до себе си, казва ми непрекъснато колко ме обича и т.н
И аз, доста увлечена,реших да сложа край на дългата си връзката, но приятелят ми изпадна в криза, плачеше часове наред, спря да яде, молеше ми се да остана.. и аз склоних.. Макар че вътрешно продължих да изпитвам чувства към Д. Не ми се излизаше никъде с приятеля ми, дори ми стана неприятно да го целувам, да не говорим за нещо друго. често ми се случваше да плача дори, след среща с него, защото умът ми беше при някой друг, чувството за вина беше ужасяващо... И той това го усещаше. Започна да ми се сърди. Непрекъснато скандали кога ще кажа на Д. че трябва да забрави за мен, да спре да ме търси, казваше ми, че Д. ще ме завлече надолу и т.н.. Но аз така и не събирах сили да го направя... Зная, че кажа ли му го, го губя завинаги.
Никога не съм споделяла на родителите си за личния ми живот, но така се случи, че баща ми разбра за случващото се. И ми забрани категорично всякакви отношения с Д. Каза ми че бивш пияница и бивш наркоман няма.. Зная, че е прав. Зная, че може би с него ще имам само проблеми. Винаги съм слушала това, което ми казва сърцето, но този път ме е страх да го направя отново.. Моля ви за съвет.. Да се опитам да съживя старата си връзка, или да се впусна в нещо толкова несигурно, с още по-несигурен край. Обичам ги и двамата, най-малкото, че са до мен години наред. Да избера единия, означава безвъзвратно да загубя другия. А да се откажа и от двамата ще е непосилно за мен...
Съжалявам за дългия роман и се надявам да не съм звучала толкова объркано, колкото се чувствам. :)