незнам вече какво да правя

[music_box]

Здравейте! Аз съм момиче на 19. Имам психични проблеми от много дълго време насам. Проблемът е, че в последно време наистина се чувствам зле. Не мога повече да издържа така. Постоянно си представям някакви лоши неща, които изглеждат наистина реалистично. Това ме кара да се страхувам и да се тревожа непрекъснато. Незнам как точно да го обясня, но съм разсеяна до такава голяма степен, че не мога да върша нормални неща без да се напрягам. Например когато тръгна да чета книга която сама съм решила да си купя още на втората страница се усещам как мислите ми ме отнасят на съвсем различно място и просто гледам редовете без да осмислям нищо. Предстои ми да съм студентка за първа година и наистина незнам какво ще правя и как ще се справям. Макар че остава още цял месец до първия ми ден там вече усещам как мозъкът ми си втълпява най-различни неща. Всички ми повтарят,че съм щяла да срещна нови хора но ако трябва да бъда напълно откровена това ме ужасява. Писна ми да се преструвам че всичко е наред и като остана сама да плача и да се ядосвам , че и оправдания да си измислям като ме попитат за какво съм си била мислела толкова. Нашите постоянно ми се карат, че съм била мързелива и повярвайте ми на всяка крачка ми правят забележка за всевъзможни неща. Посещавам психиатър да (от няколко години), а също така пия и хапчета. Не знам защо, но така и неможах да и обясня всичко. Когато се оплача винаги става така че вместо по половин хапче тя ми казва да вземам цяло. (да , просто прекрасно, никаква разлика няма).... Според вас какво трябва да направя? Мислела съм си да кажа на нашите да ме заведат при някой друг психиатър, но те едва ли ще се съгласят , най-много пак да има крясъци. На никой не пожелавам да му се случва такова нещо. Психичните болести не могат да се установяват с просто око и освен това не минават бързо като настинка. :(

[FAKE IT]

Тези страхове и отплесвания се проявяват по-често, когато си сама и съзнанието ти не е заето от нещо съществено или когато извършваш действие /като например да си говориш с приятели, да се размотаваш някъде с хора, да чистиш, готвиш или каквото там правиш/. Най-вероятното е да се проявяват, когато останеш насаме със себе си, в такъв случай логичното ти действие трябва да е да се стремиш към някаква активност и в никакъв случай да не се затваряш и отчуждаваш от външния свят. Може да е страшно трудно да си социална в такъв момент, да изпитваш панически страх да излезнеш навън, но това е единствения начин. Задължително си намери хоби, започни да тренираш нещо /добрата физическа активност оказва голям ефект върху състоянието на психиката и вместо да се ангажираш с глупави мисли, ще си пребита от тренировки и единственото ти желание ще е да спиш, вместо да си мислиш глупости/, запълни си абсолютно цялото свободно време с нещо. Една позната беше в такова състояние, посещаваше психиатър, но не хапчетата, а именно тези неща, които ти описах по-горе й помогнаха да се справи.

Също е хубаво да посещаваш психолог, въпреки че консултациите са доста скъпи ..

[SHPAIdURmeN]

Сигурна ли си, че ходиш на психиатър, а не на психолог ?

[music_box]

да разбира се, на психиатър ходя.

[SHPAIdURmeN]

да разбира се, на психиатър ходя.

И тогава този даден психиатър, за какво те лекува(имам предвид, каква ти е диагнозата) ?

[music_box]

Ами там е работата,че незнам точно каква е , тя не ми е казвала диагноза колкото и странно да звучи. Посещавам я всеки месец, пия си хапчетата и провеждаме кратки разговори. /иначе се води като добър психиатър, но незнам.../

[sevdaka1]

Хм, а на путколог ходила ли си скоро?

[SHPAIdURmeN]

A на училище си си завършила нали ?

[AngelBelchev]

music_box, относно вашите - те са за психиатър. Характера на човек се оформя до голяма степен под влиянието и държанието на родителите. Неадекватно е възрастни хора да бълват упреци и крясъци за щяло и нещяло и да очакват детето им да е тип-топ.
Относно теб... ще използвам метафора. Ако имам любим часовник, който не работи, ще се опитам да го поправя. Но ако въпреки усилията ми не успея - сменям часовника. Обстановката е твоя часовник и след като не можеш да промениш нищо там и само те дърпа назад - положи усилия да я смениш. Хвани се на работа, излез да живееш сама или с някого. Аз направих така, защото не можех да търпя брат ми. Трудно е първоначално, но стискаш зъби и показваш воля. Това ще те изгради и като характер.

[music_box]

Завършила съм училище да. Имах огромно желание да уча в чужбина, но така и не стана. Сега си мисля за работа през лятото , но най-важно ми е да намеря начин да се оправя и да се свърши с това.

[Sisi Doncheva]

Минала е цяла година-вече по-добре ли си, имам предвид минала ли е тази травма?