ivka133
09-02-2014, 21:04
ПРИЯТЕЛСТВОТО
ПРИЯТЕЛИ - ПРЕДАТЕЛИ
Алекс беше ученик в четвърти клас. Той произхождаше от богато семейство. Имаше много „приятели" и познати, които постоянно му правеха комплименти и му казваха, че ще направят всичко за него.
Една нощ, когато бяха излезли от вкъщи, някой беше влязъл и ги беше ограбил. От предишното им богатство не остана нищо и Алекс стана обикновено момче. Вече нямаше най-новите видове телефони , таблети и пр.
Отначалото той не забелязваше отдръпването на „приятелите" си. Но един ден баща му направи автомобилна катастрофа. Откараха го в болница, но на втория ден той загина. Алекс много трудно прие тази загуба и потърси някои от „приятелите" си за подкрепа, но вместо да му помогнат, те дори не му обърнаха внимание.
Тогава Алекс разбра, че тези хора са общували с него само заради богатото му семейство.
Той започна да си задава много въпроси. Толкова ли беше трудно да се намерят истински приятели? Не бяха ли останали добри и състрадателни хора на този свят, които ще са с теб заради това, което си, а не заради това дали имаш най-новия модел телефон?
Алекс си отговори сам. Беше ужасно трудно да се намерят истински приятели. А за добрите хора-те бяха един на милион!
Тази история показва истината за повечето хора, които общуват с нас в днешно време, за тези, които се наричат наши „приятели". Много малко са хората, които са с нас заради характера ни, заради истинското ни АЗ. Някои не намират истински приятели и остават самотни за цял живот, други намират само един, а трети са истински щастливци и намират няколко Човека, които ги разбират и подкрепят каквото и да става и изобщо не се интересуват от социалното им положение. Аз съм горда да се присъединя към третата група. И мисля сега да разкажа историята на нашето приятелство.
Запознах се с тези хора в началото на лятото. Живеехме много години врата до врата (с някои от тях буквално), но преди това не общувахме, дори не се поздравявахме. Но един ден реших да изляза и да се запозная с тях. Още в първите десет минути осъзнах, че съм намерила сродни души. Те са с по две-три години по-големи от мен, но това не ни пречи по абсолютно никакъв начин. Двамата, с които се запознах първо се казват Марти и Митко. Започнахме да излизаме заедно всяка вечер, споделяхме тайни, които никога не бяхме доверявали на някой друг, давахме си съвети за проблеми със семейството и приятелите и най-важното забавлявахме се наистина много. Това са единствените хора, които могат да ме накарат да се смея искрено в продължение на минути.
След два месеца се запознах с едно момче (Тони), чрез „Facebook". Започнах да излизам с него, но въпреки това не пренебрегвах Марти и Митко. Една вечер докато бях навън с приятелите ми звъннах на Тони и на него му се причу, че някой го е обидил. Няколко вечери те изказваха негативното си мнение един за друг и накрая аз реших да ги събера. Стана така, че те си допаднаха и започнахме да излизаме заедно. По това време с нас започнаха да излизат и други наши приятели и познати, които не са особено важни за мен, защото почти не ги познавам.
Така си излизахме почти два месеца. Всяка вечер оставаше като невероятен спомен. Всяка вечер измисляхме нещо да правим и интересното беше, че не пречим на абсолютно никой друг. Но... Почти навсякъде има едно голямо „но" и тук то бе особено важно и показателно за приятелството ни. С нас започна да излиза едно 16-годишно момче, което се оказа братовчед на Тони. Когато видя колко се разбираме и колко се забавляваме заедно, той си постави целта да ни скара и почти успя.
Започна да говори пред Марти и Митко разни лъжи, които се състояха в това, че съм ги обиждала пред едни хора, с които те са жестоко скарани. Отделно на мен говореше, че те са му казали, че съм голяма лицемерка и клюкарка и държа да зная абсолютно всичко. Отначалото приятелите ми не ми казваха нищо за това, а и аз на тях също. Но един ден Митко подхвана темата и ме попита дали е истина всичко това, аз казах, че не е. Че дори никога не съм помисляла да говоря нещо такова за тях и то точно пред тези хора. Освен това им обясних какво ми е говорил братовчеда на Тони за тях. Тогава ние спряхме да излизаме с него, но той успя да настрои Тони срещу нас. Разбрахме колко ни е бил приятел. За щастие поне не бяхме споделяли нищо важно, което може да издаде, пред него.
Това бяха трудностите в приятелството ни. Сега ние още излизаме и изживяваме невероятни моменти заедно, и аз, а надявам се и те, съм щастлива, че намерих такива истински хора, с които мога да споделя всичко и които няма да ме предадат.
Но да се върна на хората, които контактуват с нас само заради социалното ни положение. Те не са никак малко и трябва да се научим да ги различаваме от истинските приятели. Това са няколко съвета за различаване, които ще ви дам (ще си го позволя, въпреки че нямам особено богат опит):
1. Те никога не те питат как се чувстваш и какво правиш, а първите им думи, когато се видите са „Къде е телефона/таблета/лаптопа?"
2.Когато им кажеш, че не ти се излиза, защото имаш някакъв проблем или просто не си в настроение, те вместо да те разберат, започват да се сърдят.
3.Когато споделяш нещо с тях, те или те прекъсват с глупава фраза от сорта на: „Колко игри имаш на телефона?", или слушат с такава незаинтересованост, че те карат да се чувстваш най-незначителния човек на света.
Друга история, която мога да ви дам за пример с такива приятели, е на един мой познат, който е 8 клас, но въпреки това се държи като 7-годишно дете, защото е супер разглезен: винаги получава всичко, което поиска. Та миналата година той реши, че е най-готиното момче в училището заради многото му „приятели", които общуваха с него познайте заради какво!?!?!? Заради новия му телефон Alcatel One Touch Pop C-7!!! Е, след няколко месеца неговите „приятели" също си купиха подобни телефони и спряха изобщо да общуват с него и даже започнаха да обсъждат колко е смотан.
Той още мисли, че ги е привлякъл с кой знае какво и просто нямат време за излизане и затова не излизат с него, но всъщност истината е съвсем различна, нали!?!?!?
Ще ви посъветвам да прецените наистина някой, преди да решите, че е с вас, защото сте много готин или преди да му се доверите и да му издадете най-съкровената си тайна. Защото не искате точно след една седмица цялото училище, та дори и целия град, да знае точно в кое момче/момиче сте влюбен/а или пък кога се развеждат родителите ви или че дори ходите на психолог (не че в това има нещо лошо, не ме разбирайте така, но децата и тийнейджърите в днешно време като чуят такова нещо и започват да обясняват на абсолютно всички, че сте луд), нали!?!?!?
Това имах да кажа (по-точно да напиша :D) за приятелството. Оставям на вас (защото мисля, че сте достатъчно умни) да прецените с какви хора искате да излизате - истински приятели, които са с вас заради същността ви или „приятели", които са с вас заради популярността, външния вид или парите ви.
Късмет с намирането на истинските приятели и отблъскването на лъжливите! И помнете вие сте прекрасни и заслужавате само най-доброто, така че го търсете!!! :)
ПРИЯТЕЛИ - ПРЕДАТЕЛИ
Алекс беше ученик в четвърти клас. Той произхождаше от богато семейство. Имаше много „приятели" и познати, които постоянно му правеха комплименти и му казваха, че ще направят всичко за него.
Една нощ, когато бяха излезли от вкъщи, някой беше влязъл и ги беше ограбил. От предишното им богатство не остана нищо и Алекс стана обикновено момче. Вече нямаше най-новите видове телефони , таблети и пр.
Отначалото той не забелязваше отдръпването на „приятелите" си. Но един ден баща му направи автомобилна катастрофа. Откараха го в болница, но на втория ден той загина. Алекс много трудно прие тази загуба и потърси някои от „приятелите" си за подкрепа, но вместо да му помогнат, те дори не му обърнаха внимание.
Тогава Алекс разбра, че тези хора са общували с него само заради богатото му семейство.
Той започна да си задава много въпроси. Толкова ли беше трудно да се намерят истински приятели? Не бяха ли останали добри и състрадателни хора на този свят, които ще са с теб заради това, което си, а не заради това дали имаш най-новия модел телефон?
Алекс си отговори сам. Беше ужасно трудно да се намерят истински приятели. А за добрите хора-те бяха един на милион!
Тази история показва истината за повечето хора, които общуват с нас в днешно време, за тези, които се наричат наши „приятели". Много малко са хората, които са с нас заради характера ни, заради истинското ни АЗ. Някои не намират истински приятели и остават самотни за цял живот, други намират само един, а трети са истински щастливци и намират няколко Човека, които ги разбират и подкрепят каквото и да става и изобщо не се интересуват от социалното им положение. Аз съм горда да се присъединя към третата група. И мисля сега да разкажа историята на нашето приятелство.
Запознах се с тези хора в началото на лятото. Живеехме много години врата до врата (с някои от тях буквално), но преди това не общувахме, дори не се поздравявахме. Но един ден реших да изляза и да се запозная с тях. Още в първите десет минути осъзнах, че съм намерила сродни души. Те са с по две-три години по-големи от мен, но това не ни пречи по абсолютно никакъв начин. Двамата, с които се запознах първо се казват Марти и Митко. Започнахме да излизаме заедно всяка вечер, споделяхме тайни, които никога не бяхме доверявали на някой друг, давахме си съвети за проблеми със семейството и приятелите и най-важното забавлявахме се наистина много. Това са единствените хора, които могат да ме накарат да се смея искрено в продължение на минути.
След два месеца се запознах с едно момче (Тони), чрез „Facebook". Започнах да излизам с него, но въпреки това не пренебрегвах Марти и Митко. Една вечер докато бях навън с приятелите ми звъннах на Тони и на него му се причу, че някой го е обидил. Няколко вечери те изказваха негативното си мнение един за друг и накрая аз реших да ги събера. Стана така, че те си допаднаха и започнахме да излизаме заедно. По това време с нас започнаха да излизат и други наши приятели и познати, които не са особено важни за мен, защото почти не ги познавам.
Така си излизахме почти два месеца. Всяка вечер оставаше като невероятен спомен. Всяка вечер измисляхме нещо да правим и интересното беше, че не пречим на абсолютно никой друг. Но... Почти навсякъде има едно голямо „но" и тук то бе особено важно и показателно за приятелството ни. С нас започна да излиза едно 16-годишно момче, което се оказа братовчед на Тони. Когато видя колко се разбираме и колко се забавляваме заедно, той си постави целта да ни скара и почти успя.
Започна да говори пред Марти и Митко разни лъжи, които се състояха в това, че съм ги обиждала пред едни хора, с които те са жестоко скарани. Отделно на мен говореше, че те са му казали, че съм голяма лицемерка и клюкарка и държа да зная абсолютно всичко. Отначалото приятелите ми не ми казваха нищо за това, а и аз на тях също. Но един ден Митко подхвана темата и ме попита дали е истина всичко това, аз казах, че не е. Че дори никога не съм помисляла да говоря нещо такова за тях и то точно пред тези хора. Освен това им обясних какво ми е говорил братовчеда на Тони за тях. Тогава ние спряхме да излизаме с него, но той успя да настрои Тони срещу нас. Разбрахме колко ни е бил приятел. За щастие поне не бяхме споделяли нищо важно, което може да издаде, пред него.
Това бяха трудностите в приятелството ни. Сега ние още излизаме и изживяваме невероятни моменти заедно, и аз, а надявам се и те, съм щастлива, че намерих такива истински хора, с които мога да споделя всичко и които няма да ме предадат.
Но да се върна на хората, които контактуват с нас само заради социалното ни положение. Те не са никак малко и трябва да се научим да ги различаваме от истинските приятели. Това са няколко съвета за различаване, които ще ви дам (ще си го позволя, въпреки че нямам особено богат опит):
1. Те никога не те питат как се чувстваш и какво правиш, а първите им думи, когато се видите са „Къде е телефона/таблета/лаптопа?"
2.Когато им кажеш, че не ти се излиза, защото имаш някакъв проблем или просто не си в настроение, те вместо да те разберат, започват да се сърдят.
3.Когато споделяш нещо с тях, те или те прекъсват с глупава фраза от сорта на: „Колко игри имаш на телефона?", или слушат с такава незаинтересованост, че те карат да се чувстваш най-незначителния човек на света.
Друга история, която мога да ви дам за пример с такива приятели, е на един мой познат, който е 8 клас, но въпреки това се държи като 7-годишно дете, защото е супер разглезен: винаги получава всичко, което поиска. Та миналата година той реши, че е най-готиното момче в училището заради многото му „приятели", които общуваха с него познайте заради какво!?!?!? Заради новия му телефон Alcatel One Touch Pop C-7!!! Е, след няколко месеца неговите „приятели" също си купиха подобни телефони и спряха изобщо да общуват с него и даже започнаха да обсъждат колко е смотан.
Той още мисли, че ги е привлякъл с кой знае какво и просто нямат време за излизане и затова не излизат с него, но всъщност истината е съвсем различна, нали!?!?!?
Ще ви посъветвам да прецените наистина някой, преди да решите, че е с вас, защото сте много готин или преди да му се доверите и да му издадете най-съкровената си тайна. Защото не искате точно след една седмица цялото училище, та дори и целия град, да знае точно в кое момче/момиче сте влюбен/а или пък кога се развеждат родителите ви или че дори ходите на психолог (не че в това има нещо лошо, не ме разбирайте така, но децата и тийнейджърите в днешно време като чуят такова нещо и започват да обясняват на абсолютно всички, че сте луд), нали!?!?!?
Това имах да кажа (по-точно да напиша :D) за приятелството. Оставям на вас (защото мисля, че сте достатъчно умни) да прецените с какви хора искате да излизате - истински приятели, които са с вас заради същността ви или „приятели", които са с вас заради популярността, външния вид или парите ви.
Късмет с намирането на истинските приятели и отблъскването на лъжливите! И помнете вие сте прекрасни и заслужавате само най-доброто, така че го търсете!!! :)