nevermind1996
09-03-2014, 08:56
Здравейте.
Сега ще съм 12 клас. Уча математика и английски. Три години ходих на курсове по изобразително. Тза година имам възможността да ходя на курсове по изобразително, които ще ме насочат към архитектура. От малка искам да уча това, плюс е, че ми се и отдава математика. За тези три години нашите дадоха много пари за курсове, а аз ги убеждавах, че искам да уча архитектура в София. Но преди около 2 месеца си смених мнението - искам да уча право (пак в София). От тук излизат много проблеми.
1) След няколко години учене на Право може да разбера, че това е било само каприз и съм си пропиляла възможността да почна да уча архитектура веднага и едва ли не да се развия по-добре
2) Нашите със сигурност ще бъдат много разочаровани от мен. Най-вероятно ще има големи скандали, за това, че не мога да мисля 'трезво' и че си провалям бъдещето
3) Три години родителите ми са давали пари за курсове (които бяха доста скъпи) .. и сега излиза, че това са пари на вятъра ... + че ако наистина искам да уча Право няма смисъл от специалните уроци тази година ...
Искам да ви попитам, какво мислите? Според вас това поредният детски каприз ли е? Ако реша да запиша Право провалям ли си по някакъв начин бъдещето? Вие щяхте ли да сте разочаровани ако бях вашето дете? И как мога да поднеса тази новина на родителите си - бавно или да им го кажа направо?
Сега ще съм 12 клас. Уча математика и английски. Три години ходих на курсове по изобразително. Тза година имам възможността да ходя на курсове по изобразително, които ще ме насочат към архитектура. От малка искам да уча това, плюс е, че ми се и отдава математика. За тези три години нашите дадоха много пари за курсове, а аз ги убеждавах, че искам да уча архитектура в София. Но преди около 2 месеца си смених мнението - искам да уча право (пак в София). От тук излизат много проблеми.
1) След няколко години учене на Право може да разбера, че това е било само каприз и съм си пропиляла възможността да почна да уча архитектура веднага и едва ли не да се развия по-добре
2) Нашите със сигурност ще бъдат много разочаровани от мен. Най-вероятно ще има големи скандали, за това, че не мога да мисля 'трезво' и че си провалям бъдещето
3) Три години родителите ми са давали пари за курсове (които бяха доста скъпи) .. и сега излиза, че това са пари на вятъра ... + че ако наистина искам да уча Право няма смисъл от специалните уроци тази година ...
Искам да ви попитам, какво мислите? Според вас това поредният детски каприз ли е? Ако реша да запиша Право провалям ли си по някакъв начин бъдещето? Вие щяхте ли да сте разочаровани ако бях вашето дете? И как мога да поднеса тази новина на родителите си - бавно или да им го кажа направо?