today_was_a_charytale
09-03-2014, 09:02
С майка ми сме много близки, но много често се караме, защото тя лесно се ядосва.Аз казвам нещо и тя почва без причина да ми се сърди, друг път аз и се сърдя за нещо и тя се ядосва, а понякога съм разочерована от нещо (примерно от оценка) и тя се сърди, че не съм доволна.
Снощи си говорехме и казах нещо несъзнателно, което не мисля и тя много се ядоса.Признавам, че съм си виновна, но след като осъзнах какво съм казала се опитах да обясня, че не съм го мислела.Нарече ме пикла и лигла и то не за първи път.Признавам, че понякога може малко да се лигавя, но мисля, че това е нормално за почти всички.
Помислих, че ще се наспи и ще й мине, но когато се събудих още ми беше сърдита.Казах й, че не съм била права, но тя също не е била права да ме обижда.И почнахме пак да се караме.Ядосах се и й казах, че май е трябвало да има друго дете вместо мен и тя се съгласи.Миналата година пак се бяхме скарали и тя каза същото нещо, че иска да има друго дете, което "щяло да я обича повече".Също миналото лято я чух да говори по телефона и да казва същото нещо.
Преди малко се опитах да поговоря с нея и нещата май станаха по-зле.Опитах се да й обясня отново, че не съм мислела това, което казах снощи и не съм била права.Тя ми каза, че когато най-много се нуждае от подкрепата ми аз се държа така с нея.Ядосах се, защото миналата година ми се случи нещо и много се нуждаех от нейната подкрепа.Тогава видя едно мое контролно, на което бях допуснала някаква грешка (на която даже и аз се чудя, как съм могла да го сгреша) и тя се ядоса и ми каза, че съм тъпа.И сега й го казах това нещо, я тя почна да се оневинява.Била ми се извинила (не ми се беше извиннила), такова нещо никога не е ставало и други подобни.Също и казах, че не ми е приятно като ме обижда, а тя ми каза, че ми била майка и ми прозвуча все едно, тя ми е майка и може да ме обижда колкото си иска.Понякога ме кара да се чувствам нежелана и жалка.
Много я нараних и доста пъти сме се карали и дори, когато тя е била виновна, аз винаги първа съм се извинявала.Веднъж се бяхме скарали за глупос-тя ми беше взела нещо от гардероба без да пита и аз доста се подразних.А тя се ядоса и не ми говореше за около 10 минути.Но само веднъж ми е извинявала за нещо, с което ме е обидила.
Сега не знам какво да правя и тя ми се сърди и аз й се сърдя.Дайте ми съвет?Знам, че не съм била права и се опитвам да й го обясня, но става по-зле.Имам лош характер, но когато се опитам да се променя, става по-зле.
Снощи си говорехме и казах нещо несъзнателно, което не мисля и тя много се ядоса.Признавам, че съм си виновна, но след като осъзнах какво съм казала се опитах да обясня, че не съм го мислела.Нарече ме пикла и лигла и то не за първи път.Признавам, че понякога може малко да се лигавя, но мисля, че това е нормално за почти всички.
Помислих, че ще се наспи и ще й мине, но когато се събудих още ми беше сърдита.Казах й, че не съм била права, но тя също не е била права да ме обижда.И почнахме пак да се караме.Ядосах се и й казах, че май е трябвало да има друго дете вместо мен и тя се съгласи.Миналата година пак се бяхме скарали и тя каза същото нещо, че иска да има друго дете, което "щяло да я обича повече".Също миналото лято я чух да говори по телефона и да казва същото нещо.
Преди малко се опитах да поговоря с нея и нещата май станаха по-зле.Опитах се да й обясня отново, че не съм мислела това, което казах снощи и не съм била права.Тя ми каза, че когато най-много се нуждае от подкрепата ми аз се държа така с нея.Ядосах се, защото миналата година ми се случи нещо и много се нуждаех от нейната подкрепа.Тогава видя едно мое контролно, на което бях допуснала някаква грешка (на която даже и аз се чудя, как съм могла да го сгреша) и тя се ядоса и ми каза, че съм тъпа.И сега й го казах това нещо, я тя почна да се оневинява.Била ми се извинила (не ми се беше извиннила), такова нещо никога не е ставало и други подобни.Също и казах, че не ми е приятно като ме обижда, а тя ми каза, че ми била майка и ми прозвуча все едно, тя ми е майка и може да ме обижда колкото си иска.Понякога ме кара да се чувствам нежелана и жалка.
Много я нараних и доста пъти сме се карали и дори, когато тя е била виновна, аз винаги първа съм се извинявала.Веднъж се бяхме скарали за глупос-тя ми беше взела нещо от гардероба без да пита и аз доста се подразних.А тя се ядоса и не ми говореше за около 10 минути.Но само веднъж ми е извинявала за нещо, с което ме е обидила.
Сега не знам какво да правя и тя ми се сърди и аз й се сърдя.Дайте ми съвет?Знам, че не съм била права и се опитвам да й го обясня, но става по-зле.Имам лош характер, но когато се опитам да се променя, става по-зле.