sunshine20
09-03-2014, 10:21
Здравейте!Никога не съм мислила,че ще пиша във форум,но наистина имам нужда
от съвет.Адски съм объркана.Не получавам подкрепа от никого.
Започвам с малко предистория,за да добиете представа.
На 19 години съм.Преди малко повече от година се запознах с едно момче.Започнахме да си пишем.Той ми призна,че има чуства към мен,но нямаше как да стане ,защото бях обвързана.В продължение на 2 месеца си пишехме в скайп.Станахме много добри приятели.Така се случи,че с приятеля ми се разделихме.Почуствах се много самотна.Писах на въпросното момче.Държа се невероятно.Решихме да ме вземе от училище на другия ден.Прекарахме н ай—вълшебните 5 часа.Така стана, че тръгнахме още същия ден.Първите почти 6 месеца
бяха като в приказките.За съжаление обаче в времето,когато не прекарвахме заедно бях в истински кошмар:баща ми ме тормозеше психически,карахме се постоянно,с майка ми също,най-добрата ми приятелка ме изостави и настрои класа против мен,успеха ми падна,бягах от часове.Единственото нещо,което ме крепеше беше гаджето ми и въпреки всичко направих много глупости,които настроиха вдичките му близки и приятели против мен,а моите против него.Прекарахме почти 4 месеца,борейки се,но преди месец се разделихме.Все още си пишем и говорим,даже се видяхме веднъж.
Какво да правя?Обичам го страшно много,той също искам да си го върна,но как?
Извинявам се,че стана толкова дълго,но имах нужда да си го излея някъде.
П.С Забравих да кажа,че за 9 месеца и половина той стана най важния човек в живота ми и не спираше да ме подкрепя и мотивира.Беше до мен в най—трудния период в живота ми,както никой друг.
от съвет.Адски съм объркана.Не получавам подкрепа от никого.
Започвам с малко предистория,за да добиете представа.
На 19 години съм.Преди малко повече от година се запознах с едно момче.Започнахме да си пишем.Той ми призна,че има чуства към мен,но нямаше как да стане ,защото бях обвързана.В продължение на 2 месеца си пишехме в скайп.Станахме много добри приятели.Така се случи,че с приятеля ми се разделихме.Почуствах се много самотна.Писах на въпросното момче.Държа се невероятно.Решихме да ме вземе от училище на другия ден.Прекарахме н ай—вълшебните 5 часа.Така стана, че тръгнахме още същия ден.Първите почти 6 месеца
бяха като в приказките.За съжаление обаче в времето,когато не прекарвахме заедно бях в истински кошмар:баща ми ме тормозеше психически,карахме се постоянно,с майка ми също,най-добрата ми приятелка ме изостави и настрои класа против мен,успеха ми падна,бягах от часове.Единственото нещо,което ме крепеше беше гаджето ми и въпреки всичко направих много глупости,които настроиха вдичките му близки и приятели против мен,а моите против него.Прекарахме почти 4 месеца,борейки се,но преди месец се разделихме.Все още си пишем и говорим,даже се видяхме веднъж.
Какво да правя?Обичам го страшно много,той също искам да си го върна,но как?
Извинявам се,че стана толкова дълго,но имах нужда да си го излея някъде.
П.С Забравих да кажа,че за 9 месеца и половина той стана най важния човек в живота ми и не спираше да ме подкрепя и мотивира.Беше до мен в най—трудния период в живота ми,както никой друг.