нашите не харесват какво искам да следвам

[simona.todorova.1485]

Не знам дали темата е точно за тук но все пак ще споделя. Сега ще съм 11 клас и съм решила да следвам медицина и ще започвам да ходя на уроци след 15-ти септември. Нашите са съгласни уш, но проблема е там, че майкс ми само се опитва да ме разубеди, много рискова професия била, много дълги години учене, нямала съм да мога да имам семейство и т.н . Казва да запиша по- лесна специалност и продължава така. Почти всеки от семейството ми който знае- не одобрява. Но това ми е мечта, не искам нашите само да ми плащат уроците и да ме разубеждават. Искам да ме подкрепят. Как да ги убедя, че това е работата за мен?

[feel_me19]

Като започнеш да следваш и да се развиваш в правилната посока, ще започнат да те подкрепят. Следвай си мечтата и не се отказвай!

[RapExotic]

Запиши това, което ти харесва. Все пак ти ще го работиш. Няма нищо по-гадно то това да учиш или работиш това, което не харесваш и не искаш.

[girlwithblueeyes]

Прави това което искаш и което ти харесва . Но от личен опит ще ти кажа че родителите ти може и никога да не се примилят с избора ти колкото и успешен да е той.

[AngelBelchev]

Учи това, което ти искаш, а не което вашите искат. Донякъде вашите са прави, че личния ти живот ще е на заден план. Имах гадже, която следваше медицина и знам колко много време й изяждаше, въпреки това я подкрепях с 2 ръце, защото е егоистично заради моята нужда да я виждам да й мрънкам, че няма достатъчно време за мен.

[simona.todorova.1485]

Аз няма да се откажа.. въпроса е, че единствения който ме подкрепя реално е приятеля ми. Ясно ми е, че е трудно но си заслужава! Бих искала просто да не ми мрънкат толкова всички..

[marilyn]

Не можеш да угодиш на всички, повярвай. И нашите не бяха много съгласни с това, което следвам. Както и преди не бяха съгласни с профила ми в гимназията. Вечно мрънкаха, търпях години наред и се опитвах да не ги слушам, защото няма смисъл. Сега съм щастлива, радвам се, че не ги послушах. Завърших си паралелката в даскало, която исках, сега следвам, това което ми харесва и съм доволна. Запомни, че те никога няма да работят работата ти, няма да ходят на лекции вместо теб, нито на изпити.

И ето, вече ще съм 3та година в университета, вече не мрънкат. Виждат, че ми харесва, че съм щастлива, оставиха ме на спокойствие.

Гледай си уроците, старай се, за да успееш да влезеш "Медицина". Не им обръщай внимание, игнорирай ги.

[kalpazanka]

Да ти кажа, не е като да не са прави. ;) Аз навремето слушах опявания само от моя и от баба и дядо, но не си ги слагах на сърце.
Обаче пък с времето всичко си дойде на мястото и сега по-горди и по-щастливи от тях просто няма.

[Тромбоцит]

Маме и тате, да са ми живи и здрави, хич не ми се бъркат. Никога не са ми се й бъркали, дори когато кандидатствах след 7-ми клас.
Може би ги плаши финансовият аспект, или как ще ти подейства евентуално "неприемане" първия път. Ако си сигурна , че искаш да следваш това малко неща биха могли да те спрат.

[blackeagle]

Както ти казаха по-горе, запиши каквото искаш. Все пак става дума за твоя живот, не за този на вашите.

[draid]

Не ги слушай. Специалността е прекрасна, изобщо не знам от къде измисли че е рискована и че няма да имаш семейство. Пълни глупости, още повече че жените трудно се добират до хирургията в България, а отделно има далеч не толкова натоварващи психически и физически специализации след като завършиш. Ще учиш с една година повече от магистър в друга специалност и след това ти идва специализацията когато пак ще учиш, но ще ти бъде още по-интересно. Извода от цялата работа е да запишеш каквото на теб ти се учи, а не нещо което майка ти ще те накара и после цял живот ще съжаляваш за това, че си я послушала.

[anonymous962872]

Може ли някой да ми помогне и на мен моля ? Значи аз съм осми клас тази година и съм в училище за информатика, компютри, такива неща общо взето, ни тази година много се запалих по японския и много искам да го изучавам в такова училище нали там специализирано за источни езици. Та реших да се пробвам до година във 18 или 138 те и двете са за источни езици. Сега идва проблема, почнах на наще да им говоря преди седмица че искам догодина да се пробвам в едно от двете но първо майка ми е против това да се местя а знам от по големи че те повечето правят така, а и аз не го правя за спорта ами по желание. И преди няколко дена направиха скандал у нас, че имало нещо в училището което съм криел щом съм им надувал главата.И разправяхме се, разправяхме се дори баща ми ми каза че съм полудял, че това е от компютъра в смисъл че той ми влияе зле и искам да уча японски и че в това училише където съм сега си ми е добре. А на мен не ми е :/. Само да кажа че съм момче де.И сега не знам да си замълча ли до края на годината и като свърша да им кажа че искам да отида в едно от двете или иназ не знам какво да правя моля погнете!

[prosto_chovek]

Хубава специалност си си избрала. Всяко нещо, от което се печелят пари, е отговорно. Кажи на майка ти да не те подценява, това си е твоята мечта, важното е ти да вярваш, че ще се справиш. Пък и имай предвид, че може да го казва, понеже това е скъпа специалност, имай го предвид. Но щом казва, че е ок (дори и уж), значи е ок, приела го е.

[Mindhack]

Не знам дали темата е точно за тук но все пак ще споделя. Сега ще съм 11 клас и съм решила да следвам медицина и ще започвам да ходя на уроци след 15-ти септември. Нашите са съгласни уш, но проблема е там, че майкс ми само се опитва да ме разубеди, много рискова професия била, много дълги години учене, нямала съм да мога да имам семейство и т.н . Казва да запиша по- лесна специалност и продължава така. Почти всеки от семейството ми който знае- не одобрява. Но това ми е мечта, не искам нашите само да ми плащат уроците и да ме разубеждават. Искам да ме подкрепят. Как да ги убедя, че това е работата за мен?

Привет, Симона!

Прави това, което искаш, защото ако един ден съжаляваш, ще е доста по-малко отколкото ако не си го била направила!
Родителите често се опитват да вземат връх и да наложат определени неща на децата си, но ти си избрала професия, която е изключително хуманна (по идеология, друг е въпросът на какво се "наслажваме" в България). Имай предвид, че на този етап България не е най-доброто място за практикуване (да, знам колко добри специалисти имаме, но няма напълно подходяща среда!).

Може би е най-правилно, ако седнеш с тях и проведеш разговор като възрастен човек - особено силно може да се подкрепиш, ако те на твоите години са имали възможността да правят това, което са искали (времената от тогава досега са доста различни...!).

Поздрави и успех!
А.