Живея на друг живота.. правя промяна

[Walle]

Здрасти на всички. Не става въпрос за жени, Моя проблем е свързан с любовта към себе си... ;(
Вече не изпитвам удоволствие от разговори и говоря колкото да не ме мислят за смотан и да забравят да ме търсят. Но мисля че това се усеща от другите и за много малко хора съм приятна компания. Шегите ми станаха пусти и много често по-скоро ще обидя някой от колкото да го разсмея. Когато разговарям най-често изпозлвам чужди лафове или цитирам някой, избягвам да говоря много за себе си защото като ме попитат нещо и блокирам и почвам да говоря за други хора. Не мога да подхвана някаква интересна тема на разговор а говоря все едни и същи неща на всеки с които се разприказвам. Или пък най-вече говоря за себе си в миналото какви готини неща съм правил, но веднъж 1 приятел ми каза да спра да живея в миналото защото в момента не правя такива готини неща а само си спомням.. и е прав.
Тренирам си и гледам да се поддържам във форма, ям здравословно, никога не са ме отблъсквали заради външния ми вид (даже това е единственото нещо което би привлякло момиче към мен в момента, характера ми в 1 момент почва да отблъсква), не съм беден... Но не се чувствам добре. Преди се държах доста мъжки, правех неща които бяха нови за мен и получавах удоволствие от това а сега даже нямам желание да опитам нещо ново. Всичко се промени след като ме нараниха няколко пъти. Имам страх от отблъскване и понякога дори взаимно да се харесаме с някоя, миналото ми искача и ме кара да отгатвам как тя ще постъпи с мен заради нещо което е казала или направила, а това съвсем не е сигурно...
Как да го кажа - сърцето ме свива и не мога да се отпусна изобщо а няма причина да е така. Много хора ми казват че доста съм се кротнал - а мен всъщност ме е страх да направя нещо да не стана смешен.
Искам да почна да получавам удоволствие от нещата и когато разговарям с някой да се отпусна и да намирам смисъл в разговора. От дълго време се опитвам да се променя но все нещо ми липсва. Повтарям си неща които трябва да ме успокояват но не помага. Искам да образовам съзнанието си и да почна да мисля по - широко, да не виждам всичко само от първия ред и да си внушавам работи. Искам да мисля 1 ход напред и да държа нещата в свой ръце а не да разчитам на съдбата единствено... Вие как се справихте с тези проблеми ?

[KristaY]

Ми !!чети!!.. пътувай, запознай се с нови хора, смени средата. Ама толкова много безброй възможности имаш. К'во значи миналото..страх те е, дрън..? Не ставай жена.

[Minwu]

намери спорт, който да ти взима акъла

[d-r.Zob]

Най-сетне намерих въпрос който ме заинтригува.

Това е проблем на възмъжаването. Предполагам ти си на възраст в която излизаш от пубертета и вече спираш да се бунтуваш срещу системата и започваш да цениш хората около себе си. Затова вече не си "смел" - опасяваш се от възможността да изгубиш нещо и затова не искаш да рискуваш. Като казвам риск това означава например да рискуваш да харесаш някое момиче: теб те е страх дали тя е подходяща теб и какво ти би могъл да й дадеш. Е, значи си човек, който иска да поема отговорности. Тъй като в момента няма военна служба, съветът със спорта е добър, но все пак това не най-важното, което можеш да дадеш от себе си. Моят съвет е да намериш нещо, за което да поемеш отговорност - намери си сериозна приятелка или ако това е невъзможно в момента, започни да "строиш" нещо: почни да правиш неща, които твоите приятели ценят, още по-значимо ще е ако обидиниш усилията си с други хора в името да направиш нещо, което приятелите ти ценят. Ще ти дам някакакъв пример. Имаше едно момиче, което много харесвах, но тя беше (все още е) от мюсюлманско семейство и не й разрешаваха да излиза с мен. Хванах двама мои приятели и отидохме на техен празник, който празнуваха в квартала, участвахме в организацията на този празник и уважихме традициите им. Това трогна родителите й и от уважение към постъпката НИ разрешиха да станем гаджета.
Имаш нужда да бъдеш уверен в своята последователност. Сам се впечатляваш от постъпките си в миналото и се учудваш, че самата твоя биография има някаква последователност. Твоят усет сам ще ти подскаже кое дело е достойно за теб. Само трябва да знаеш, че каквото и да направиш с чисто сърце, винаги ще бъде в твоя полза и няма да искаш да го скриеш, а с удоволствие ще го разказваш след време. Така, ако бъдеш последователен в "строежа" на нови отношения с познати и с нови хора ще си построиш уважение, което другите ще изпитват към теб. Тогава със сигурност ще си върнеш самочувствието и забравиш всички комплекси, с които си се затворил сега.

[Minwu]

^ извинявай, не желая да те засегна, но според мен да даваш съвет на човек, които не е опознал себе си да си търси гадже е супер глупаво и няма да свърши никак добре за една от страните. Първо трябва да се научи сам със себе си да бъде щастлив, отговорен и т.н.. и след това да си търси някой друг. Липсата на любов и партньор са две съвсем коренно различни неща.

Приемаме любов, която мислим, че заслужаваме. Ако самочувствието му е като на червей може съвсем спокойно да очаква всички да му тъпкат главата с извинение.

Изгради се като човек, така че евентуално, ако някоя "принцеса" те зареже да не се чудиш и ваеш какво се случва и да се моташ по "черни" дупки в съзнанието си. Развивай тяло, ум и дух.