gtfoAUdiggers
09-06-2014, 14:13
На морето се запознах със една страхотна мадама, работеше като барманка на Слънчев Бряг, и съдбата случайно ни срещна. Влюбих се от пръв поглед в нея, а тя изглеждаше недостъпна, но поне малко впечатлена, по случайните погледи, които ми подхвърляше.
Ходих всеки ден в заведението, в което тя работеше, за да ме забележи по някакъв начин, но най-накрая се случи - тя ме извика веднъж, бях на една от масите, и ми даде листче с номера си и ми смигна доста закачливо. Не сме си разменяли и думичка преди, защото съм по сдържан и не искам да се натрапвам, но бях изключително радостен, че погледите ни са означавали и довели до нещо. :)
На следващата вечер ѝ позвъних, видяхме се навън под лунната светлина, тогава нещо просто се случи между нас и искрата се възпламени още повече. Целунахме се, а след това всеки ден ходех до работата ѝ просто за да я навестявам. Е разбира се, не съм стоял като бездомник, а само като клиент, но този път тя ми обръщаше внимание, говорехме си и тн.
Докато веднъж, беше вече на смрачаване и реших да я изведа отново на среща, звъннах ѝ, но от него се чу някакъв мъжки глас и ми нареди да не закачам (тук той я нарече поименно), но реших че това е някаква шега. Позвъних втори път, но мъжът отсреща звучеше като чиста мутра и едва ли не си изпросих боя. Докривя ми и излезнах сам да се разходя, и нещеш ли - видях точно нея, с този същия, който ми вдигна телефона. Бях втрещен, изумен, както искайте го наречете, но това беше изключително тъпо. Тя ме погледна и се вцепени, а аз отминах без да кажа нищо. Почувствах се изключително използван. Мислите ли, че това е просто някаква лятна свалка, и аз за нея не означавам нищо? Просто авантюра, без сериозни намерения, и че тя няма да усети да ѝ липсвам или да съжалява по някакъв начин?
Ходих всеки ден в заведението, в което тя работеше, за да ме забележи по някакъв начин, но най-накрая се случи - тя ме извика веднъж, бях на една от масите, и ми даде листче с номера си и ми смигна доста закачливо. Не сме си разменяли и думичка преди, защото съм по сдържан и не искам да се натрапвам, но бях изключително радостен, че погледите ни са означавали и довели до нещо. :)
На следващата вечер ѝ позвъних, видяхме се навън под лунната светлина, тогава нещо просто се случи между нас и искрата се възпламени още повече. Целунахме се, а след това всеки ден ходех до работата ѝ просто за да я навестявам. Е разбира се, не съм стоял като бездомник, а само като клиент, но този път тя ми обръщаше внимание, говорехме си и тн.
Докато веднъж, беше вече на смрачаване и реших да я изведа отново на среща, звъннах ѝ, но от него се чу някакъв мъжки глас и ми нареди да не закачам (тук той я нарече поименно), но реших че това е някаква шега. Позвъних втори път, но мъжът отсреща звучеше като чиста мутра и едва ли не си изпросих боя. Докривя ми и излезнах сам да се разходя, и нещеш ли - видях точно нея, с този същия, който ми вдигна телефона. Бях втрещен, изумен, както искайте го наречете, но това беше изключително тъпо. Тя ме погледна и се вцепени, а аз отминах без да кажа нищо. Почувствах се изключително използван. Мислите ли, че това е просто някаква лятна свалка, и аз за нея не означавам нищо? Просто авантюра, без сериозни намерения, и че тя няма да усети да ѝ липсвам или да съжалява по някакъв начин?