View Full Version : Не мога да спра да мисля..
CounterStrike
09-08-2014, 21:28
Здравейте, аз съм момче на 18 години. Преди месец и половина приятелката ми ме заряза. Бяхме заедно 2 години и 2 месеца. Връзката ни през първата година беше невероятна, но постепенно започнахме да се караме все по - често, като цяло вината беше в мен. Доста я ограничавах ( имате право да ме съдите, осъзнавам, че не е било правилно ) да не слуша чалга, да не пие, да не ходи по дискотеки, да не харесва снимки на други момчета. Характерът ми е малко особен и обичам да се бъзикам с хората, но често прекалявах с нея и не й ставаше приятно. Карахме се все по - често и по - сериозно, но аз я обичах и продължавам да я обичам повече от всичко. Не обичам да ми викат и съм й го казвал много пъти, но един ден тя ми повиши тон, съответно аз й се развиках наистина сериозно по телефона. По - късно същия ден ми се обади и ми каза през сълзи, че било по - добре и за двама ни да се разделим. Бях съсипан, стоях с дни и плачех, като малко момиченце. Помолих я за още един шанс, че дори при първия скандал ще си тръгна сам, но тя отказа. Не искаше да ми повярва, че можех да се променя. От тогава до сега й писах милион пъти, тя вече дори не чете съобщенията. Всеки ден си мисля за нея, колкото и смешно да звучи, дори я сънувам почти всяка вечер, когато си легна. Липсва ми ужасно много, всеки ден гледам профила й, следя какво харесва, какво публикува, просто не мога да спра. Знам, че допуснах прекалено много грешки и аз сам съм си виновен за това, което се случи и точно това ме изяжда отвътре, че аз съм виновен тя да си тръгне. Скоро научих, че някакъв я зарибява и се почувствах отвратително, дори са гледали филм заедно в тях с още едно момиче. Само като си представя как някой я докосва там, къде аз съм я докосвал и направо се сривам. Толкова много съжалявам за всичко... Благодаря на тези, които прочетоха историята ми.
WhereIsMyCrown
09-09-2014, 04:46
ходи и оправи нещата, idk
Ако си виновен за нещо, то е това, че не си съобразил колко нищожна е вероятността да си паснете като характери.
Не разбирам само как можеш да твърдиш, че си щял да се промениш ? Ще спре да ти прави впечатление, че се налива, върти гибеци на циганска музика в долнопробни заведения и се задява с няк'ви мухльовци ли ?
TheDevilInMe
09-09-2014, 06:16
Ще спре да ти прави впечатление, че се налива, върти гибеци на циганска музика в долнопробни заведения и се задява с няк'ви мухльовци ли ?
А не допускаш ли вероятността, че ревността му е създала в главата му подобен образ на приятелката???
Но в никакъв случай не обвинявай себе си за всичко, което е станало. За провала на една връзка са виновни и двете страни, мисля, че е по-добре да се опиташ да я забравиш, едва ли ще се съберете отново, което е по-добрият вариант за теб, май сте прекалено различни, за да бъдете заедно.
sometimes_
09-09-2014, 06:30
Ще ти мине. Силно изявената ревност винаги води до такава развръзка. За друг път ще знаеш да прикриваш когато ревнуваш и да не ограничаваш толкова. С тази девойка няма да ви се получат нещата според мен. Сянката на ревността няма как да изчезне. Изстрадай си я, нареви се, щом смяташ, че помага. И след няколко месеца ще си като нов.
А не допускаш ли вероятността, че ревността му е създала в главата му подобен образ на приятелката???
По-скоро допускам, че наивността му е създала идеализиран образ на иначе посредственото момиче и се е престарал в опитите да го превърне в реалност. Май на всеки му се е случвало. Кофти е, ама се научаваш първо да им мериш акъла, пък след това да си вадиш х*я ;)
Little Monster
09-09-2014, 07:02
Моят приятел е същият като теб, но аз не съм толкова силна за да му кажа "край". Но много добре разбирам как се чувства момичето. Виновен си не ти, а ревността ти и ограниченията които си поставил. Никой не може да каже на един човек, какво да прави, как да го прави и защо да го прави. Разбери, че това момиче няма да иска да се върне при теб, след всичката болка, която е изтърпяла... Ти си спрял живота и. Ти би ли се върнал при такъв човек?
CounterStrike
09-09-2014, 07:38
От най - малките неща правех проблем. Примерно, бяхме се разбрали 8:30 да седнем на компа, аз я чаках, а тя седна 9 часа и аз й се разсърдих, защото не ми каза, че ще закъснее. Само ей такива глупости бяха причините да се караме и то все по моя вина. Отделно имах трудности в семейството и постоянно бях изнервен. Боли ме, че си обещавахме да сме заедно винаги и аз наистина го мислех, но тя ме остави точно когато имах най - голяма нужда от нея и беше най - трудно. Бяхме си говорили преди и тя беше казвала, че няма да ме остави и да не си мисля за това, но ето, че стана. Сега не знам как ще повярвам отново на някого. Просто явно обещанията нямат значение вече. А това с идеализирането и опитите да го постигна с нея явно наистина е вярно. Страшно много ми липсва и имам чувството, че ще се побъркам. Яд ме е, че всичките ни скандали почти бяха за пълни глупости. Тя е адски добро момиче и както тя каза " търпях, търпях и ми писна".
bilqnavod
09-09-2014, 07:46
Не сте били един за друг, много сте малки още и имате още какво да видите от живота, също и от любовта. Напр. Моят мъж има като твоя характер, но не ме задушава и не ме дразни, защото си приличаме. Т.е. рано или късно ще срещнеш тази, с която си пасваш най-добре. Има време животът е пред теб.
Не се опитвай да си я върнеш, според мен няма смисъл. Дръж се мъжки и да не ти пука.
Little Monster
09-09-2014, 08:00
Големите проблеми винаги са породени от най-дребните неща. Притискал си я прекалено много, но не се обвинявай напълно. ще намериш някоя, която да е като теб и да се обичате. Не мисли за нея толкова много. Прави нещата, които ти харесват. Разсейвай се. Всичко ще мине.
CounterStrike
09-09-2014, 08:30
Благодаря Ви.
DisappointedDreamer
09-09-2014, 09:01
Вечността не е твоя, за да я обещаваш на някого.
CounterStrike
09-09-2014, 09:42
Мисля, че много добре знаеш какво съм искал да кажа. Обещах й, да бъда винаги с нея, като искам да кажа, че нямаше да я оставя докато съм жив. Не изкривявай думите ми.
Просто явно обещанията нямат значение вече.
Напротив, имат. Ама ти си бил задник спрямо нея. Държал си се с нея като с куче - „недей да гониш котки“, „недей да лаеш по коли“, „недей да ми пикаеш в обувките“. Как искаш някой да си изпълнява обещанията като ти се сърдиш за половин час закъснение за скайп/фейсбук?! Освен това Дриймърката тук е права - вечността не е твоя и не трябва да я обещаваш. Както и тя де.
Аурис - пък тя дали е посредствена и върти гъз на Азис, хич не е проблема в момента. Като за начало погледни автора за какви простотии се дразни. Принципно си прав, че първо трябва да премериш някого И на акъл ама пък трябва да имаш и какво да предложиш. Не да си ощипана госпойца за най-дребните работи.
Пак към автора - ще я преживееш, не го мисли. Разсейвай се, дръж мозъка си зает и ще мине. Пък ако мислиш, че ще ти помогне - махни я от фейсбука си, не се появявай там, където излиза тя и разни ей такива. Изтрий ѝ номера, не гледай филми, които сте искали да гледате например, не слушай песни, които сте слушали заедно.
DisappointedDreamer
09-09-2014, 09:58
винаги с нея
докато съм жив. .
Точно това имах предвид и аз.
//липсват ти поетичност. и чувства.
zeleno_2015
09-09-2014, 10:00
Извини се
да не слуша чалга, да не пие, да не ходи по дискотеки, да не харесва снимки на други момчета.
Другото разбирам, ама последното... :lol: И, какво, като не цъкне тъпия бутон, значи ли, че не я харесва? Как можеш да си помислиш, че ще кажеш на някого какво да харесва и какво не?
CounterStrike
09-09-2014, 11:12
Прави сте за всичко и аз го приемам. Ще се опитам да се отърва от тези
черти на характера ми. А за това, че ми липсват чувства, айде моля те. Не говори без да ме познаваш, съдейки по два поста.
RapExotic
09-09-2014, 11:42
Прекъсни всякакви контакти с нея и започни на чисто. Това да продължаваш да я следиш и да се ядосваш, че някой друг имал симпатии към нея или че ходила еди къде си е безмислено. Страдайки по нея няма да промениш обстоятелствата. Ще намериш друго момиче, в което да се влюбиш и тогава се постарай да не правиш тези неща, които са провалили връзката ви.
Прекъсни всякакви контакти с нея и започни на чисто. Това да продължаваш да я следиш и да се ядосваш, че някой друг имал симпатии към нея или че ходила еди къде си е безмислено. Страдайки по нея няма да промениш обстоятелствата. Ще намериш друго момиче, в което да се влюбиш и тогава се постарай да не правиш тези неща, които са провалили връзката ви.
Абсолютно ЗА!
Изтриваш й фейсбуци, телефони, скайпове и продължаваш напред. :)
CounterStrike
09-09-2014, 14:24
От едно даскало сме :/
е искаш не искаш ще се виждате но се опитвай да нямаш много контакти с нея и да я избягваш иначе ще изникват спомените за нея и ще ти е тежко иначе разсейвай се с нова компания,спорт,някакви хобита и такива иначе няма да можеш да я забравиш скоро ,но май най-лесно ще я забравиш като си намериш друго момиче в което да се влюбиш така че спокойно болката ще изчезне скоро ;)
CounterStrike
09-09-2014, 18:07
Ще се опитам, но съм адски привързан към нея и страшно много я обичам. Толкова много моменти имаме и където и да отида съм бил там с нея, и се сещам. Дано всичко да отмине :(
_beautiful_angel_
09-10-2014, 10:09
Здравейте!
Момиче на 18 съм. Току- що се регистрирах и това е първата тема, на който попаднах, прочетох я и реших да споделя мнение. :)
Сам си виновен че си я изгубил, но човек се учи от грешките си. Не е трябвало да я задушаваш и притискаш толкова много, щом я обичаш трябва да и дадеш свобода.. сама да взема решенията си, да се учи от грешките се и да решава кое е правилно.
Знам от личен опит колко е трудно да забравиш човек, който си обичал и продължаваш да обичаш. Но ако живеем в миналото как тогава ще имаме бъдеще?
Остави я известно време на спокойствие, не я притеснявай.. Ако мислиш, че ще ти е по- лесно можеш да я блокираш във фейсбук, но щом сте в едно училище ще ти е изключително трудно, изчакай я сама да те потърси, недей да се натрапваш. Щом толкова време е продължила връзката ви, значи наистина има чувства и от двете страни.
Опитай се да премахнеш лошите черти от характера си, които тя мрази и я задушават. Постарай се да намалиш ревността си колкото се може повече, а след това вече можеш да действаш, направи нещо мило например, заговори я, кажи и как се чувстваш , и че си свикнал с нея,че си се държал отвратително.. и че вече си се променил.
Ако пък не можеш да се промениш, опитай се да я забравиш.. а след време, когато я видиш в нечии чужди ръце, и си спомниш че е била в твоите и съжаляваш, ще ти се иска поне да се опитал да я спечелиш отново.
Всичко е в твоите ръце, постарай се да оправиш всичко. Успех! :)
П.С: Ако не успееш- гледай напред, животът ти едва сега започва.. Ще имаш много връзки, провалени опити и влюбвания. И когато един ден намериш истинската любов и момичето, което те приема такъв, какъвто си, не я изпускай заради такива дреболии и не допускай същата грешка да се повтори отново!
Надявам се да бях полезна и да помогнах.. :)
Опитай се да премахнеш лошите черти от характера си, които тя мрази и я задушават. Постарай се да намалиш ревността си колкото се може повече, а след това вече можеш да действаш, направи нещо мило например, заговори я, кажи и как се чувстваш , и че си свикнал с нея,че си се държал отвратително.. и че вече си се променил.
Всичко хубаво, но хората не се променят за ден-два, има нужда от месеци, за да промениш себе си. Време, което автора няма, съдейки по годините и на двама им. Освен това каква е логиката да се променяш, за да впечатлиш отново същия човек? Така или иначе един път вече връзката не се е получила. Следващата.
CoockieMonster
09-10-2014, 18:36
Когато прочетох темата си помислих, че това го е писал моя приятел. Разликата дойде тогава, когато разбрах, че на теб не са ти дали втори шанс. Аз дадох такъв и може би съжалявам. Първите ни дни беше прекрасно, след това..същата работа! Моят съвет е да престанеш да се измъчваш, гледай от добрата страна на нещата? Какво не си можел да правиш, когато си бил с нея? Да спиш цял ден? Да тренираш нещо? Или какво? Гледай всичко от добрата страна. Всичко ще се оправи! :)
CounterStrike
09-10-2014, 19:24
Ами тя е на 16. 2 години по - малка е. И истината е, че това беше вторият ми шанс, понеже се издъних - няма значение как. За това казвам, че аз съм виновен. Тя ме търпя достатъчно, въпросът е, че осъзнах всичко това прекалено късно. Само ме е страх ако я видя с някой друг да не направя някоя глупост. Хем искам да я забравя, хем не. Осъзнавам колко много съм я наранил, тя е невероятно добър човек, а аз се държах ужасно на моменти. Ако ми беше изневерила нямаше да ми е толкова гадно, колкото да ме изяжда отвътре вината...